Определение № 317 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1487/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД – гр. София срещу разпореждане от 3. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, десети състав, с което е върната частната касационна жалба вх. № 3269/24. 02. 2020 г., подадена от дружеството срещу определение № 391 от 7. 02. 2020 г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и прави искане за отмяната му. Оспорва изводите на въззивния съд, че не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. Твърди, че е отстранил недостатъците на жалбата, посочени му от администриращия жалбата съд с разпореждане от 27. 02. 2020 г., като с изпратена по пощата молба е представил доказателства за внесена държавна такса за обжалване и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Сочи, че въззивният съд неправилно е формирал изводите си в обжалвания акт въз основа на данните за подадена от жалбоподателя молба от 21. 05. 2002 г. с приложен към нея вносен документ за дължима държавна такса от 15 лв., тъй като се касаело до процесуално действие в изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на друга частна жалба на дружеството от 5. 03. 2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С определение № 391 от 7. 02. 2020 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд е отменено определение от 27. 11. 2019 г. по гр. д. № 16783/2015 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, и вместо него е постановено определение, с което е изменено решение от 22. 05. 2018 г. по посоченото дело на СГС в частта за разноските, като „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на адв. С. Ч. сумата от 19 908 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА. В срока за обжалване, с оглед съобщаването на посоченото определение на застрахователното дружество на 20. 02. 2020 г., в Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба срещу определението с вх. № 3269/24. 02. 2020 г. С разпореждане от 27. 02. 2020 г. на въззивния съд частната касационна жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметката на ВКС 15 лв. държавна такса и да посочи в писмен вид в два екземпляра основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като представи решенията на съдилищата, на които обжалваният акт противоречи. Препис от разпореждането на съда е връчено на жалбоподателя на 12. 03. 2020 г. и на 17. 03. 2020 г. същият е изпратил по пощата постъпила в Софийски апелативен съд молба за отстраняване на посочените му нередовности, в която излага, че представя доказателства за внесена държавна такса за обжалване и изложение на основанията по чл. 280 ГПК. Към молбата са били приложени документ, удостоверяващ внасянето на 12. 03. 2020 г. по сметката на ВКС на дължимата държавна такса за обжалване в размер на 15 лв., и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с препис за насрещните страни. С определение № 510 от 17. 02. 2020 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, апелативният съд е изменил въззивното си решение в частта за разноските, като е осъдил „ЗД „Бул инс““ АД да заплати на адв. С. Ч. сумата от 19 908 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА за производството пред САС. Това определение е съобщено на застрахователя на 27. 02. 2020 г. и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е обжалвано от него с частна жалба вх. № 4018/5. 03. 2020 г. С разпореждане от 6. 03. 2020 г. на въззивния съд частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е дадена възможност да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса за обжалване в размер на 15 лв. Съобщението за този акт на администриращия жалбата съд е връчено на частния жалбоподател на 14. 05. 2020 г. видно от разписката, в която е изрично посочен вх. № на оставената без движение частна жалба /4018/5. 03. 2020 г./. На 21. 05. 2020 г. жалбоподателят е депозирал молба да отстраняване нередовностите на жалбата, към която е приложил вносен документ за дължимата държавна такса за обжалване от 15. 05. 2020 г. За да върне частната касационна жалба с вх. № 3269/24. 02. 2020 г. на „ЗД „Бул инс““ АД с обжалваното разпореждане, апелативният съд е приел, че в определения едноседмичен срок, който изтича на 29. 05. 2020 г. с оглед съобщаване на разпореждането за оставяне на жалбата без движение и при съобразяване на пар. 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП, на 21. 05. 2020 г. жалбоподателят е представил само документ за внесена държавна такса във връзка с депозираната частна касационна жалба, но не е изпълнил указанията на съда по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и за частните касационни жалби, въззивният съд връща частната касационна жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В случая не се е осъществило това основание за връщане на частната касационна жалба, тъй като в рамките на срока по чл. 285, ал. 1 ГПК жалбоподателят е отстранил правилно посочените му от съда нередовности на частната касационна жалба, свързани с непредставяне на документ за внесена такса и на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с препис за насрещните страни с общ пълномощник. Според установените по делото факти вносният документ и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са приложени към молба, изпратена по пощата на 17. 03. 2020 г. - в срока за отстраняване на недостатъците на частната касационна жалба с оглед връчването на разпореждането за оставянето й без движение на жалбоподателя на 12. 03. 2020 г. Неправилни са обусловилите връщането на частната касационна жалба изводи на въззивния съд, че молбата за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба е постъпилата в съда на 21. 05. 2020 г. и към нея е приложен само документ за внесена държавна такса, тъй като съобразно фактическата установеност по делото с тази молба жалбоподателят е представил документ в съответствие с указанията на съда, дадени му с разпореждане от 6. 03. 2020 г., за отстраняване на нередовностите на другата подадена от същия частна жалба, а именно срещу определение № 510 от 17. 02. 2020 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд. Действително в приложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано с молбата от 17. 03. 2020 г., застрахователят е посочил, че същото касае основанията за допускане на касационно обжалване на определение № 510 от 17. 02. 2020 г., но останалите данни по делото опровергават връзката му с този обжалван акт и неговото обжалване. Разпореждането за оставяне без движение на частната жалба срещу определение № 510 от 17. 02. 2020 г. е съобщено на жалбоподателя на 14. 05. 2020 г., тоест след изпращането на молбата на „ЗД „Бул инс““ АД за отстраняване на недостатъците на частната касационна жалба срещу определение № 391 от 7. 02. 2020 г. и приложенията към нея - на 17. 03. 2020 г. С оглед подадените от застрахователя частни жалби срещу отделни определения на въззивния съд последният е следвало да съобрази и обстоятелствата, че предмет на дадените указания за отстраняване недостатъците на постъпилата частна жалба срещу определение № 510 от 17. 02. 2020 г. не е било представянето на приложение към частната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и че депозираното от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК предвид съдържанието му се отнася към другия обжалван от него съдебен акт – определение № 391 от 7. 02. 2020 г. По изложените съображения извършената от въззивния съд преценка за осъществяване на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на частната касационна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД срещу определение № 391 от 7. 02. 2020 г. по в. гр. д. № 5608/2018 г. на Софийски апелативен съд е неправилна, което налага обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по администриране на тази жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение