Определение № 500 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2026/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу въззивно решение № 260000/31.01.2023 г. по в.гр.д. № 143/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта, с която като е отменено решение на Добричкия окръжен съд в една част и потвърдено в друга, жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на В. Г. В. и Д. Г. В. по 120 000 лева и на Н. С. К. 144 000 лева застрахователни обезщетения по договор за застраховка „гражданска отговорност“ за съпричинени неимуществени вреди от загубата на бащата на първите двама ищци и от загубата на съпруга на третата ищца, ведно със законната лихва върху всяка една главница от 15.05.2018 г.на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл. 493а, ал.3 и чл.497, ал.1 КЗ.

Ответниците по касационната жалба В. Г. В., Д. Г. В. и Н. С. К. в писмен отговор оспорват основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Варненският апелативен съд е определил обезщетенията за неимуществени вреди - две по 150 000 лева и третото за 180 000 лева, намалени с 20 % съпричиняване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Изследвал е изключително задълбочено релевантните за спора факти: за причините за процесното пътно-транспортно произшествие (за местопроизшествието и за действията на участниците в процесното ПТП), при което е настъпила смърт на пешеходец и за преживените душевни страдания на неговите низходящи и съпруга.

Въззивният съд е установил, че пострадалият от ПТП е пресякъл на място, необозначено като пешеходна пътека, но на продължение на банкет и в близост (100 м.) не е имало други обозначени пътеки. Това е независима причина за инцидента (пресякъл е на пешеходна пътека, която не е очертана с маркировка) и представлява нарушение на чл.113, ал.1, т. 1 ЗДвП, с което е доказана основателността на възражението за съпричиняване. Не е доказано наличието на алкохол в кръвта на пострадалия да му е повлияло, то няма самостоятелно значение, доколкото не е причината за конкретно поведение. Водачът е следвало да осъзнава повишената опасност на кръстовището. Водачът на мотоциклета го е управлявал със скорост 68 км.ч., но и при скорост от 50 км.ч. не би се достигнало до разминаване на траекториите.

Налице е съпричиняване, но създаденият от пострадалия повишен риск не е съпоставим с поведението на мотоциклетиста. Освен превишената скорост липсва каквато и да било грижа за избягване или намаляване на вредните последици. Ако мотоциклетистът не е могъл да спре, е можел да заобиколи - но знанията и уменията му са били недостатъчни, управлявал е мотоциклет без да има свидетелство за категорията. Не е направил никакъв опит за маневра.

Така въззивният съд е приел, че приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването е много по-незначителен, отколкото този на водача. Степента на намаляване на обезщетението следва да му съответства, в конкретния случай той не надхвърля 20 %. За този извод съдът се е позовал на решения на ВКС.

За определяне на размера на обезщетенията безспорно от значение са преживените страдания. Като допълнителен критерий са приети икономически фактори.

Синът и дъщерята на пострадалия са изживели обичайната динамика в емоционалните реакции, а съпругата му не е. Установена е неблагоприятна тенденция за възстановяването и, както и са установени допълнителни усложнения на хроничните и заболявания.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението за допускане на касационно обжалване, което се съдържа в касационната жалба, касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Спазен ли критерият за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди?

Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г., макар да е налице изрично позоваване на него, както и на решения на ВКС по т.д. № 566/2010 на II т.о. и по гр.д. № 43/2010 г. на II т.о. и с т.9 от тълкув. пост. № 7/78 г. на ВС (т.9 от ППВС 7/78).

2. Какъв следва да е размерът в процента на съпричиняването от страна на пешеходец, който пресича на необозначено място и не се съобразява с приближаващ към него автомобил, като е можел да възприеме опасността и при адекватно поведение да избегне удара? От значение ли е при определяне на този процент обстоятелството, че пресичащият на необозначено за целта място пешеходец не е с предимство пред автомобила, така както е при пресичащ на обозначено за целта място пешеходец? Броят на нарушенията по ЗДП извършено от двамата участници има ли пряко отношение към определяне процента на съпричиняване на вредата?

Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с т.7 от ППВС 17/63 и с решение по гр.д. № 802/2009 г. на I г.о.

Жалбоподателят се позовава и на наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК без да уточнява коя от трите хипотези има предвид.

Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за валидността и допустимостта а обжалваното въззивно решение и че то не е очевидно неправилно - при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

По правните въпроси:

Жалбоподателят не е представил посочените от него решения и постановления.

Първият правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.

В случая при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид установените с ППВС № 4/1968 г. общи критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди и установените по делото конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедлив размер на всяко едно от трите обезщетения за неимуществени вреди.

По посоченото от жалбоподателя т.д. № 566/2010 на II т.о. не е постановено съдебно решение, а само определение по чл.288 ГПК, с което касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. В това производство не е разглеждан иск по чл.52 ЗЗД.

По посоченото т.д. № 43/2010 на II т.о. също не е постановено съдебно решение, а само определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Поставеният по това дело правен въпрос също не е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД (той е: следва ли възложителят да доказва размера на вредите от неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договор за изработка при наличие на клауза в договора, която предвижда неустойка за забавено изпълнение?).

Обуславящият въпрос не е разрешен в противоречие и с приетото в посочената т.9 от ППВС 7/78 г., с което не е дадено разрешение на изведения въпрос (за критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение …), а на други въпроси: прието е разрешение за обекта на застраховката "гражданска отговорност" и за случаите, в които застрахователят не дължи обезщетения по тази застраховка на трети лица - когато уврежданията им са последица на непреодолима сила за застрахованото лице и за случаите, в които застрахователят може да възразява и че увреждането е съпричинено от пострадалия, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От втората група въпроси може да се изведе и правен въпрос за начина, по който следва да бъде определено значението на съпричиняването, който е обуславящ (като се съобрази, че в случая ПТП е причинено с мотоциклет, а не автомобил), но този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Приетото от въззивния съд за наличие на съпричиняване е в съответствие с приетото в посочената т.7 от ППВС 17/63 за правилното приложение на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е установил, че самият пострадал е допринесъл за настъпване на ПТП, от което е последвала неговата смърт. Съдът е установил наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, в съответствие с което е намалил размерите на обезщетенията.

В посоченото решение по гр.д. № 802/2009 г. на I г.о. не е разглеждан иск за непозволено увреждане, нито въпрос за съпричиняване, а иск за изкупуване на право на собственост и правен въпрос за приложното поле на чл.33 от ЗС относно това кога възниква правото на изкупуване при продаден на трето лице съсобствен имот.

В търговските дела на ВКС със същите номера и за същата година година (№ 802/2009 г. на I т.о. и на II т.о.) също не е разглеждан иск за непозволено увреждане, нито въпрос за съпричиняване. По първото дело касационното производство е прекратено поради оттегляне на касационната жалба, по второто дело не е допуснато касационно обжалване (по него е обсъждано наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивно решение по иск по чл.327, ал.1 ТЗ).

Съответно нито в ППВС, нито в посоченото решение не е разглеждан въпрос за това как се определя процент на съпричиняване, нито как се измерва съотношението между причиняването и съпричиняването.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.

Искането на процесуалния представител на насрещните страни за осъждане на жалбоподателя да му заплати разноски за предоставената безплатна правна помощ е основателно за сумите с ДДС по 8 505 лева за първите двама ответници и 9 369 лева за третата на основание чл.38, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.5 вр. чл.9, ал.3 от НМРАВ.

Воден от изложеното съдът