Определение № 575 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. С., [населено място] срещу определение от 28.10.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 10375/10г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] против определение от 13.07.2010г. по гр.д.№ 31008/10г. на Софийския районен съд за освобождаване от заплащане на държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е редовна, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приложил нормата на чл.83 ГПК, съгласно която от заплащането на държавна такса могат да бъдат освободени само ищците – физически лица, докато исковете са предявени от С. С. в качеството му на собственик и управител на [фирма]. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, но без да поставя материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въвежда, за първи път, тезата, че по единия от предявените искове претендира заплащането на обезщетение в качеството си на физическо лице. Посоченото твърдение не отговаря на обстоятелствената част на исковата молба, както и на петитума на исковете. В титулната част на исковата молба като ищец е посочено търговското дружество, а неговият управител в качеството му на физическо лице. Изменение на иска не е било предприето, както и не е поставен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не са мотивирани основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд