Определение № 60438 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2338/2021 г.

Производството е по чл.396, ал.2, изр. последно във вр. с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Маринимпекс“ ЕООД – [населено място], срещу определение №1070 от 20.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№971/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е отменено определение №263099/16.02.2021г. по ч.гр.д.№2015/2021г. на СГС, ГО, 5 брачен състав и вместо него е допуснато обезпечение на бъдещ конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „ГББ Епсилон“ ЕООД на договор за особен залог на търговско предприятие от 02.03.2016г., който ще се предяви от „ГББ Епсилон“ ЕООД против „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД и „Маринимпекс“ ЕООД, чрез спиране изпълнението на заложния кредитор „Маринимпекс“ ЕООД, вписано в ТР при АВ на 27.10.2020г. с вписване №20201027114809. С обжалвания акт е даден двуседмичен срок на „ГББ Епсилон“ ЕООД за предявяване на иска и е определена парична гаранция в размер на 10 000лв., която е внесена от молителя.

В частната жалба се поддържа, че определението на Софийски апелативен съд е недопустимо, а при условията на евентуалност – очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с оглед разпоредбите на чл.390 ГПК, регламентиращи условията и реда за допускане на обезпечение на бъдещ иск, Софийският апелативен съд не е бил компетентен да разгледа молбата на „ГББ Епсилон“ ЕООД, тъй като залогодателят „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД е със седалище в [населено място], където е изпълнението срещу имуществото на търговското му предприятие. Отделно се излагат доводи, че Закона за особените залози не предвижда процедура за спиране изпълнението върху заложеното имущество след като заложният кредитор вече е вписал в регистъра обстоятелството „пристъпване към изпълнение“. На последно място се поддържа, че в случая не са налице предвидените в чл.391, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на иска. Претендира се обезсилване на обжалваното определение, респективно – неговата отмяна.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен посочената предпоставка за допускане на касационно основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за недопустимост на обжалваното определение, се поддържа и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като са формулирани следните правни въпроси, които според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „Допустимо ли е спиране на изпълнението върху заложеното имущество, след като заложният кредитор е вписал в регистъра обстоятелството „пристъпване към изпълнение“?“ и

2. „Кой е родово компетентния съд, който е компетентен да се произнесе по молба за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране изпълнението на заложния кредитор?“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от „ГББ Епсилон“ ЕООД, в който се твърди, че частната жалба е недопустима като просрочена. Отделно поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество, както и че същата е неоснователна.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание чл.396, ал.2, изр. последно ГПК. Неоснователно е възражението на „ГББ Епсилон“ ЕООД, че частната жалба е просрочена, тъй като атакуваното определение е вписано в регистъра на 20.05.2021г., а частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 ГПК - на 27.05.2021г. видно от приложената по делото товарителница.

С обжалваното определение съставът от Софийски апелативен съд е отменил определение №263099/16.02.2021г. по ч.гр.д.№2015/2021г. на СГС, с което е оставена без уважение молба с вх.№279680/16.02.2021г. на „ГББ Епсилон“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск и вместо това е допуснал обезпечение на бъдещ конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „ГББ Епсилон“ ЕООД на договор за особен залог на търговско предприятие от 02.03.20216г., който ще се предяви от „ГББ Епсилон“ ЕООД против „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД и „Маринимпекс“ ЕООД, чрез спиране изпълнението на заложния кредитор „Маринимпекс“ ЕООД, вписано на 27.10.2020г. в ТР при АВ с вписване №20201027114809 като е даден двуседмичен срок на молителя за предявяване на иска и е определена парична гаранция в размер на 10 000лв..

За да уважи частната жалба и да допусне поисканото обезпечение апелативният състав е посочил, че от представените с молбата писмени доказателства се установява, че молителят „ГББ Епсилон“ ЕООД чрез придобито по силата на договор за цесия вземане е станал кредитор на „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД, както и че със заявление вх.№20160301192603 е било поискано вписване на договор за особен залог на търговското предприятие на „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД, сключен на 02.03.2016г. между „Маринимпекс“ ЕООД в качеството на заложен кредитор и „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД в качеството на залогодател за обща сума от 239 000лв. с първи по ред залог предмет на търговското предприятие. Съставът е приел, че са налице предпоставките по чл.391, ал.1 ГПК за обезпечение на иска – т.е., че бъдещият Павлов иск е вероятно основателен като обезпечението се допуска срещу представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл.180 и 181 ЗЗД гаранция. Според апелативния състав поисканата обезпечителна мярка е допустима и подходяща доколкото започналото изпълнение по реда на ЗОЗ е вид принудително изпълнение.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.2 предл.2 ГПК за преценка на допустимостта на обжалваното определение с оглед местната компетентност на съдилищата, разгледали молбата на „ГББ Епсилон“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Пристъпването към изпълнение върху заложеното имущество чрез вписване в ТР при АВ по реда на чл.32, ал.1 и ал.2 ЗОЗ представлява започване на принудително изпълнение за удовлетворяване на кредитора като в чл.35 ал.2 ЗОЗ са предвидени мерките на принуда, осъществявани от съдебния изпълнител при залог върху търговско предприятие, когато заложният кредитор не окаже необходимото съдействие за изпълнението върху заложеното имущество. От изложеното следва, че принудителното изпълнение по реда на ЗОЗ чрез удовлетворяване от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношение, по своята правна същност е изпълнение, което се включва в правната регламентация по чл.390, ал.4 ГПК.

С молбата на „ГББ Епсилон“ ЕООД с вх.№279680/16.02.2021г. е поискано допускане на обезпечение на бъдещ иска на молителя по чл.135, ал.1 ЗЗД против „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД и „Маринимпекс“ ЕООД чрез „спиране на изпълнението на заложния кредитор „Маринимпекс“ ЕООД по учредения особен залог върху търговското предприятие на „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД“. Мястото на изпълнението при удовлетворяване от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношение, е седалището на заложния длъжник, т.е - населеното място, където се намира управлението на дейността му (чл.12, ал.1 ТЗ). В случая заложният длъжник „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД е със седалище в [населено място], което с оглед разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК обуславя местна и родова компетентност на Варненския окръжен съд за произнасяне по молбата на „ГББ Епсилон“ ЕООД за допускане на обезпечение чрез спиране изпълнението, към което е пристъпил заложния кредитор.

Според трайната практика на ВКС нормата на чл.390, ал.4 ГПК относно местния и родово компетентния съд е императивна. Произнасянето по молбата за допускане на обезпечение бъдещ иск чрез спиране на изпълнението от местно некомпетентен съд обуславя недопустимост на постановеното определение, което следва да бъде обезсилено. В случая, както Софийския апелативен съд, осъществяващ институционен контрол на СГС, така и СГС като първа инстанция, не са били компетентни да се произнесат по молбата на „ГББ Епсилон“ ЕООД. По делото липсват данни за други обстоятелства (недвижимото имущество върху което е насочено изпълнението като отделни активи на предприятието на длъжника също не се намира в [населено място]), което да свързва мястото на изпълнение с компетентността на софийските съдилища.

Когато основанието за обезсилване на съдебният акт е неподсъдност на спора, делото следва да бъде изпратено на компетентния съд – чл.270, ал.3 ГПК, или както е в настоящия случай – на Варненски окръжен съд, който е компетентен да разгледа молбата по чл.390, ал.1 във вр. с ал.4 ГПК. С частната си жалба до САС молителят „ГББ Епсилон“ ЕООД е представил копие от исковата молба, депозирана от него пред СГС на 13.05.2021г., с която е предявил иска си против „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД и „Маринимпекс“ ЕООД с правно основание чл.135 ЗЗД. При извършената служебна проверка се установи, че въз основа на тази искова молба е било образувано т.д.№834/2021г., на СГС, ТО, 8 с-в. Доколкото е налице висящо исково производство, молбата за обезпечаване на бъдещ иск се явява безпредметна и следва да бъде разгледана като молба за обезпечение предявен иск. Съгласно чл.389, ал.1 ГПК при предявен иск, компетентен да се произнесе по молбата е съда, пред който делото е висящо. Ето защо след обезсилването на обжалваното определение и на отмененото с него определение на СГС, делото следва да бъде изпратено на съда, пред който делото е висящо, за произнасяне по молбата на „ГББ Епсилон“ ЕООД като по молба по чл.389, ал.1 ГПК.

Недопустимостта на обжалваното определение поради липса на компетентност изключва възможността за настоящия състав да се произнесе по въпроса, поставен от жалбоподателя, относно допустимостта на обезпечителната мярка „спиране на изпълнение върху заложеното по реда на ЗОЗ имущество“, който въпрос е относим към правилността на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,