Определение № 552 от 14.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 371/2012 г.

Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 2045 от 30.12.2011 г. по гр.д.№ 2427/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение решението на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 4914/2007 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато по отношение на [фирма] и [фирма], че В. К. Н. и наследниците на В. К. Е. – Д. Д. П. и К. Д. Д. не дължат сумата 48 118.90 евро по запис на заповед, издаден на 22.03.2002 г. в полза на [фирма], вземането по който запис на заповед е цедирано на [фирма] с договор от 28.03.2007 г. и за което вземане е издаден изпълнителен лист на 05.12.2002 г. от СРС, 63 с-в по гр.д.№ 08095/2002 г. в полза на [фирма] за сумата 48 118.19 евро, ведно със законната лихва от 22.11.2002 г., както и 2 138 лв. разноски по делото срещу длъжници В. К. Н. и наследниците на В. К. Е.. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания по чл.291, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС - Решение № 103 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 717/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 119 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1160/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Ответницата Д. Д. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Ответникът по касация К. Д. Д. не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по предявени срещу касаторите иск с правно основание чл.254 ГПК (отм.) за установяване недължимостта на сумата, за която в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист за сумата 48 118.19 евро въз основа на запис на заповед от 22.03.2002 г. с твърдения, че същият не е подписан от тях, че не са получавали суми в заем и не получавали друго имущество. Ответниците са оспорили иска по съображения, че записът на заповед е издаден във връзка със споразумителен протокол, с който на ищците е предаден инвентар и машини и същият обезпечавал тяхното връщане. Страни по него са издателите и поемателят, между които е сключен договор за съвместна дейност, по който първите предоставили терен, а втория техника и инвентар за извършване на съвместна дейност. Първоинстанционният съд отхвърлил иска по съображения, че ищците не са доказали релевираните от тях абсолютни възражения срещу менителничния ефект. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, но изпълняемото право не е възникнало в полза на поемателя, респ. в полза на цесионера. Посочено е, че въпреки че ищците отричат изобщо наличието на каузално правоотношение, от доказателствата по делото било установено, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземането по споразумителен протокол от 22.03.2002 г., към която дата договорът за съвместна дейност не е бил прекратен. Прието е, че в тежест на взискателя е да докаже факта, от който произтича неговото вземане, а в тежест на длъжника –възраженията си срещу това вземане. Застъпено е становището, че кредиторът по каузалното правоотношение е този, който следва да докаже своето изпълняемо вземане - както съществуването му, така и неговия размер, в какъвто смисъл е Решение № 103 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 717/2008 г., ТК, ІІ т.о. По делото не било доказано какво е имуществото на дружеството към датата на прекратяването на договора за съвместна дейност през 2004 г., не е съставен споразумителен протокол, какъвто е предвиден в договора, като от показанията на свидетелите според съда можело да се направи извод, че машини, които съдружникът [фирма] е предоставил на ищците за осъществяване на съвместната им дейност са били изнесени от имота им, като е възможно да е останало някакво имущество, но е счетено, че в тежест на кредитора е да го докаже – както по вид, така и по стойност. В случая такова доказване не било проведено, поради което е прието, че не е налице вземане на [фирма] по отношение на ищците, което вземане да се счита обезпечено с процесния запис на заповед, като същите изводи съдът е отнесъл и по отношение на цесионера [фирма], тъй като срещу него длъжникът има право да противопостави възраженията си, които има срещу цедента. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси – 1./ Какъв е предметът на делото при предявен иск по чл.254 ГПК (отм.); 2./ Как се разпределя доказателствената тежест между страните по иска с правно основание чл.254 ГПК (отм.) за доказване наличието на каузалното правоотношение и обвързаността на последното с издадения запис на заповед; 3./ Следва ли да бъдат допуснати от въззивната инстанция, които не са нови по смисъла на чл.205 ГПК (отм.). Твърдят, че тези въпроси са решени в противоречие с посочената практика на ВКС. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Първите два от формулираните в изложението въпроси имат определящо значение за изхода на делото и отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и изискуемата от закона допълнителна предпоставка, но не сочената от касаторите, а тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради наличие на противоречива практика по тях, с Разпореждане от 13.06.2013 г. на Зам.председателя на ВКС е допълнен предмета на т.д.№ 4/ 2013 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, образувано с Разпореждане на Председателя на ВКС на основание чл. 292 ГПК, като са включени и сега поставените въпроси, което налага спиране на настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение