Определение № 284 от 29.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1634/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. С. Х., С. М. С., Х. М. С., Бинаазие И. О., Ф. И. Чауш, чрез адв. Н.Д. и адв. Г.Р. срещу решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Б. в частта, с която е потвърдено решение №582 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, съпруга и майка А. И. Х. при ПТП, настъпило в Унгария на 27.08.2022 г. с МПС /бус/ „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС], чийто водач е застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Исковете, предявени от И. В. Х. /починал в хода на делото и заместен от неговите деца и внуци/, Ф. И. Чауш, Бинаазие И. О., С. М. С. и Х. М. С., в качеството им на наследници на Еметула Х. Х. - майка на А. И. Х. /починала преди завеждане на делото, но след предявяване на застрахователната претенция по чл.380 КЗ/, са уважени за сумите от по 18 666.66 лева и са отхвърлени за разликите до 26 666.67 лева за Ф. Чауш и Бинаазие О.; са уважени за сумите от по 9 333.33 лева и са отхвърлени за разликите до 13 333.33 лева за С. С. и Х. С.. Исковете, предявени от Ф. И. Чауш, Бинаазие И. О., С. М. С. и Х. М. С. – в качеството им на наследници на починалия в хода на делото И. В. Х. – баща на А. И. Х., са уважени за сумите от по 23 333.10 лева и са отхвърлени за разликите до 33 333 лева Ф. Чауш и Бинаазие О.; са уважени за сумите от по 11 666.20 лева и са отхвърлени за разликите до 16 666 лева за С. С. и Х. С.. Исковете, предявени от М. С. Х., С. М. С., Х. М. С. /съпруг и синове на починалата при ПТП А. И. Х./ са уважени за по 105 000 лева за всеки от тях, като са отвърлени за разликата до 150 000 лева за всеки. Уважени са и исканията за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците от 22.11.2022 г. /за главниците, присъдени за претърпените от Еметула Х. неимуществени вреди/ и от 19.10.2022 г. /за всички останали/. В частта, с която исковете са уважени, решението е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено доказателствата, не се е произнесъл по наведените от тях доводи е възражения в пълнота. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички релевантни факти, вкл. икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, инфлационния индекс, като в резултат е определил занижен размер на обезщетения, който противоречи на принципа на справедливост. Считат, че съдът не е отчел претърпените от всеки от ищците болки и страдания от внезапната и трагична загуба на тяхната дъщеря, съпруга и майка, не е съобразил общите и специални критерии, указани в задължителната практика на ВС /ППВС №4/68 г./, както и решенията по чл.290 ГПК на ВКС. Оспорват като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД в обем от 30 %. Молят да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете им, ведно с лихви за забава, както и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да ги обсъди и да изложи конкретни мотиви, и относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по-специално за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия и начина на доказване. Считат, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №17/1963 г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не подава отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че претендираният от ищците размер на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря, съпруга и майка А. Х., настъпила в резултат от процесното ПТП, е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, но същият следва да бъде намален с 30% поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 27.08.2022 г., чийто механизъм е изяснен от заключението на АТЕ и при което е пострадала А. Х.- дъщеря на Еметула Х. и И. Х., съпруга на М. Х. и майка на С. С. и Х. С.. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата. Въззивният съд приема за правилно установени от първоинстанционния състав релевантните факти и обстоятелства и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, се установява, че загиналата при процесното ПТП А. Х. е имала изключително близки отношения със съпруга си, децата си и родителите си. Приема за установено, че пострадалата e била на 56 години; че бракът й с ищеца М. Х. е бил хармоничен; че от него през 1986 г. и 1988 г. са се родили децата С. и Х. С., които към момента на инцидента са били съответно на 36 години и 34 години; че семейството било изключително сплотено. Съдът съобразява и обстоятелството, че Х. е с дългогодишно заболяване - тежка бъбречна недостатъчност, за което е освидетелстван и че след неуспешна бъбречна трансплантация се е надявал на нова с донорство от майка си. Семейството изпитвало остра нужда от пари, поради което пострадалата е отивала да работи в чужбина. Другият син - С., имал свое семейство, но помагал на родителите си и брат си и продължавал да поддържа близки връзки с тях. Съдът приема, че родителите на пострадалата – И. и Еметула Х. са живеели в Турция, но често идвали при близките си в България, като смъртта на дъщеря им А. била шок; поболели от мъка. Майката починала на 12.05.2023 г., а бащата – на 18.11.2023 г. При съобразяване на гореустановените факти и обстоятелства, както и на икономическите условия в страната по време на инцидента, въззивният съд стига до извод, че претенциите за преживените от майката и бащата на пострадалата болки и страдания, съответно на стойност 80 000 лева и 100 000 лева, правилно са оценени от първата инстанция като адекватни. Същото се отнася и за търсените компенсации от преживелия съпруг и двете деца – по 150 000 лева за всеки. Решаващият състав намира за основателно възражението на ответника за намаляване на обезщетението на ищците поради допринасяне на пострадалата за вредоносния резултат. Приема за установено, че при процесното ПТП лек автомобил (микробус) „Форд Транзит” с рег. [рег.номер на МПС], управляван от българския гражданин М. А. от [населено място], е самокатастрофирал след авария, като в него са пътували осем пътници, сред които и А. Х., която е заемала средна седалка на втория ред, без да използва наличния предпазен колан. Колата се е движела със скорост около 130 км/ч по суха настилка; внезапно, в резултат на разхлабване на закрепващите гайки, се отделило задното дясно колело на автомобила и той станал неуправляем - завъртял се и на няколко пъти се ударил в страничната мантинела, като преустановил движението си в аварийната пътна лента. В резултат на сблъсъка А. изхвърчала от купето навън, като получила несъвместими с живота телесни увреждания, подробно описани в доказателствата по делото, вкл. заключението на СМЕ. Като отчита обстоятелството, че А. не е използвала наличния обезопасителен колан, поради което тялото й е изхвърчало от купето на процесния автомобил при ударите му в страничната мантинела, съдът счита, че обосновано е определена степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 30 %. Сочи, че предвид констатациите на СМЕ И АТЕ експертиза, са изцяло спекулативни твърденията на ищците, че смъртта на пострадалата е била неизбежна, че би настъпила дори и ако тялото й се било задържало към седалката. С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалноправният въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираната в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК съдебна практика по чл.290 ГПК, както и със задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касаторите, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. С оглед изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС. По отношение на поставените материалноправни въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД съдът ще се произнесе с решението по правния спор. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател С. С. следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 080 лева. Останалите касатори са освободени от задължение за внасяне на държавна такса. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд