Определение № 2363 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 183/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 19076/01.11.2024г., подадена от В. В. Х., чрез процесуалния представител адвокат Й. Т. от АК-С., срещу решение № 777 от 16.09.2024г. по в. гр. д. № 349/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 453 от 20.12.2022г. по гр. д. № 642/2022 г. на Районен съд - Несебър, е отхвърлен предявеният от касатора срещу З. Б. А. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване правото на собственост на ищцата на основание придобивна давност върху недвижим имот: СТУДИО № 3, на първи жилищен етаж, на кота +60, на площ от 39,15 кв.м., включваща 4,75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящо се от стая, офис, склад, преддверие, баня и тоалетна, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени с последно изменение за имота със Заповед № КД-14-02-1134/29.06.2011г. на началника на СГКК-Б., с адрес на имота в [населено място], 501-492, ет.1, ап. студ.3, ет.1 (по скица), при граници: североизток - фасадна стена, югоизток - студио №4, северозапад - студио №2, ведно със съответните идеални части от недвижимия имот, върху който е изградена сградата и от правото на строеж върху терена, като същата е изградена в ПИ с идентификатор [№] в [населено място], общ.Несебър, обл.Б., по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1554 кв.м., с административен адрес [населено място], общ. Несебър, [улица]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и релевантните за спора факти; как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания - длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на един от заинтересованите свидетели пред тези на други и как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели с цел извършването на преценка дали необсъждането на показанията на свидетелите според установените от практиката на съдилищата правила и без съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК има за последица постановяване на решение, противоречащо на приложимото материално право. Поддържа се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 50036/27.03.2023г. по гр. д. № 2590/2022г. на ВКС, І г.о. 2.Когато едно лице живее в жилищен обект и е установило самостоятелна фактическа власт върху този отделен обект със знанието и без противопоставянето на собственика, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършва някакви други действия по отблъскване владението на собственика. По въпроса се сочи противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 97/19.10.2020г. по гр. д. № 325/2020г. на ВКС, І г.о. 3.Фактическата власт върху имота може ли да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действията на трети лица. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на решение № 84/03.08.2022г. по гр. д. № 4753/2021г. на ВКС, І г.о. и решение № 330/28.11.2011г. по гр. д. № 1519/2010г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация З. Б. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Д. от АК-Б., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството по делото е образувано по предявен от В. В. Х. против З. Б. А., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на СТУДИО № 3, на първи жилищен етаж, на кота +60, на площ от 39,15 кв.м., включваща 4,75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящо се от стая, офис, склад, преддверие, баня и тоалетна, ведно със съответните идеални части от недвижимия имот, върху който е изградена сградата и от правото на строеж върху терена, като същата е изградена в ПИ с идентификатор [№] в [населено място], общ.Несебър, обл.Б., по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1554 кв.м.,с административен адрес [населено място], общ. Несебър, [улица]. Ищцата е изложила твърдения, че е пенсионер по болест с 80% инвалидност, почти неподвижна, поради което е ползвала пълномощник за ходенето по различни институции, което не можела да извършва сама. Ответницата дълго време била неин пълномощник, който от нейно име и за нейна сметка плащала различни задължения на ищцата - консумативни разноски за жилището й, данъчните й задължения, теглела пари от банковата й сметка и др. Ищцата имала голямо доверие на ответницата, дала й генерално пълномощно да се разпорежда с банковите й сметки, да получава пенсията й, както и да купува имоти от името и за сметка на ищцата. Посочила, че през 2008г. гостувала на своя приятелка, която имала апартамент в [населено място], в близост до брега на морето. Тя я запознала с хора, които имали студио точно на морския бряг, като след няколко проведени разговора се договорили да й продадат собственото си студио № 3 с административен адрес: [населено място], [улица], находящо се на приземния етаж на сградата. През м.септември 2008г. дала на ответницата, в качеството на неин пълномощник, договорената с продавачите цена, за да купи от името на ищцата процесния недвижим имот. Твърдяла, че се е нанесла в студиото в деня на сделката - 24.09.2008г., тъй като стените били измазани, а банята и тоалетната били в добро състояние. Веднага започнала да прави основен ремонт и подобрения, тъй като имала намерение на живее непрекъснато в имота, както и направила. Обзавела студиото изцяло за своя сметка, купила хладилник, пералня, готварска печка, кухненски шкафове, маса за хранене и столове, пълно холно обзавеждане, два големи гардероба, спалня с ракла, допълнително още две ракли, телевизор, външни решетки, ограда от винкел за терасата, странични щори на терасата, климатик, маса и два стола за терасата, на обща стойност 7000 лв. Сменила ключалката, като само тя имала ключ от имота, а ответницата никога не й поискала ключ от студиото. Твърдяла също, че е заплащала всичко необходимо за имота и се грижила за него с пълното съзнание, че това е неин имот. Ищцата нееднократно казвала на ответницата, в присъствието на свидетели, че това е неин собствен имот. Ответницата й гостувала през лятото в имота само за няколко дни и си тръгвала, без да има каквито и да било претенции за имота, нито й искала ключ. Ищцата давала пари на ответницата, за да заплаща консумативите и данъците на имота. Посочила, че през м.юни 2020г. установила, че ответницата е пуснала обява във вестниците за продажба на студиото, без да е искала пълномощно от ищцата и последната да е вземала решение за продажбата му. След като помолила адвокат да извърши справка в имотния регистър, разбрала, че през 2008г. ответницата злоупотребила с доверието й и закупила имота на свое име. Ищцата веднага поставила на вратата на студиото голяма табела, че то не се продава и не е собственост на ответницата, от която не последвала никаква реакция и ищцата продължила спокойно и несмущавано да владее процесното студио като свое. В подадения писмен отговор на исковата молба, ответницата З. Б. А. е оспорила иска като неоснователен. Посочила, че с ищцата се познават от 1970г. и се сближили, като с оглед здравословното състояние на последната ответницата й оказвала помощ при нужда. Заявила, че ищцата не я е упълномощавала да закупи процесния имот от нейно име и за нейна сметка. Едва след като е придобила процесния имот през 2008г. ищцата я упълномощила да я представлява пред различни институции, като първото от пълномощните било с нотариална заверка от 12.07.2010г., а следващите пълномощни били със заверки от 29.09.2010г., 6.07.2012г. и 16.06.2020г. Изложила, че ищцата не знае, че собственик на продадения през 2008г. имот е било едно лице, както и че в исковата молба не е посочена каква е била договорената цена с продавачите. Оспорила твърдението на ищцата, че се е нанесла в имота в деня на сделката, като обръща внимание, че според нотариалния акт ответницата е придобила право на строеж за изграждане на процесното студио, а не завършен самостоятелен обект, като същият бил негоден за обитаване към 24.09.2008г. Заявила, че е извършвала довършителни СМР в период около две години, за да стане студиото годно за обитаване - измазване, поставяне на фаянс, подова настилка и др. Ответницата твърдяла, че с оглед близките им отношения с ищцата, е дала на последната ключ от апартамента, за да го ползва в определени месеци през летния сезон. Уговорили се вместо наем ищцата да закупи готварска печка, хладилник, пералня, кухненски шкафове, легло с ракла и шкаф-гардероб. Заявила, че ищцата не е декларирала процесния имот, нито е заплащала данъци за него, а това било сторено от ответницата. Оспорила твърдението на ищцата, че е сменила бравата и само тя имала ключ за входната врата на жилището. Заявила, че от момента на придобиването на имота и до момента има ключ за процесното студио. Посочила, че ищцата е обитавала постоянно само собственото си жилище, находящо се в [населено място], а е ползвала процесния имот само през летния сезон, за определени месеци. Твърдяла, че не е обявявала, че продава процесния имот, а като узнала за поставената от ищцата табела на процесния имот, че не се продава и че ответницата не е негов собственик, я е свалила. Твърдяла, че без повод от страна на ответницата, преди две години ищцата започнала да я обвинява, че изчезват средства от дома й, което станало повод за влошаване на отношенията им. Тъй като ответницата била съпричастна към здравословното състояние на ищцата, тя я допуснала и през лятото на 2021г. в имота за около 20 дни. През м.март 2022г. ищцата й се обадила по телефона, без повод била много агресивна, започнала да я напада и да я обижда. Изненадващо за ответницата, ищцата заявила, че има претенции за имота й и че трябва да й го прехвърли. Ответницата обяснила на ищцата, че е придобила имота със свои средства и няма да го продава, като след този разговор двете повече не са разговаряли. През пролетта на 2022г. ответницата установила, че ищцата е посетила имота и изпотрошила част от купените от нея мебели, отскубнала контакти, осветителни тела и др. и изнесла останалото нейно обзавеждане. Това било поводът ответницата да смени бравата на входната врата на жилището. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за покупко-продажба на вещно право на строеж № 115, т.XXVІІІ, рег.№ 18046, дело № 5332 от 24.09.2008г. на нотариус С. А., Севдалин Г. е продал на З. Б. А. правото си на строеж за изграждане на студио № 3 на първи жилищен етаж, на кота +60, на площ от 39,15 кв.м., включваща 4,75 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящо се от стая, офис, склад, преддверие, баня и тоалетна, при граници: североизток- фасадна стена, югоизток - студио №4, северозапад - студио №2, ведно със съответните идеални части от недвижимия имот, върху който е изградена сградата и от правото на строеж върху терена, като същата е с РЗП 1742,84 кв.м., която следва да се изгради в ПИ с идентификатор [№] в [населено място], общ.Несебър, обл.Б., по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18- 58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1554 кв.м., с административен адрес [населено място], за сумата от 1000 лв., изплатени от А. напълно и в брой на продавача преди подписването на нотариалния акт. Посочил е, че ищцата не е представила писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, че към датата на сключването на покупко- продажбата ответницата е била упълномощена да закупи имота от името и за сметка на ищцата, предвид забраната за установяването им със свидетелски показания. Прието е, че упълномощаването за сключване на договор за продажба на ограничено вещно право върху недвижим имот представлява правна сделка, за валидността на която е необходима писмена форма, с нотариална заверка едновременно на подписа на упълномощителя, както и на съдържанието на документа. Взето е предвид, че показанията на свидетелите И. и Р. не са допустимо доказателствено средство за установяване твърденията на ищцата, че през месец септември е дала на ответницата, като неин пълномощник, договорената с продавачите сума, още повече, че твърдения за конкретната цена сочена от свидетелите (64100 евро) изобщо не са изложени в исковата молба. Посочено е, че в исковата молба липсват твърдения ищцата да е предоставила на ответницата и нотариално заверена декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД, която е задължителна при сключването на подобен договор, като липсата на такава е основание да се приемат за неверни твърденията на ищцата, че е упълномощила ответницата да сключи договора за покупко-продажба на имота от името и за сметка на ищцата. Изложени са съображения, че липсата на очаквания договорът да бъде сключен от нейно име и за нейна сметка, обясняват и това, че ищцата не е потърсила нотариалния акт за имота повече от 12 години след сключването му, както и обстоятелството, че не е предприела каквито и да било действия по декларирането на имота след довършването му на свое име. Прието е, че липсват и доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че средствата, платени от ответницата за закупуването на имота, са принадлежали на ищцата. Посочено е, че свидетелка Е. И. е заявила, че преговорите за покупко-продажбата на имота са били водени от ищцата в присъствието на свидетелката, като дори била договорена отстъпка от цената, която била намалена, както и че ответницата не присъствала на тях; ответницата е имала генерално пълномощно, както и пълномощно от 2007г. да тегли пари от сметките на ищцата; ответницата се е обадила на свидетелката през м.септември 2008г., че отива на морето да закупи имот на ищцата и я помолила да я придружи, понеже носи много пари - 64100 евро, дадени й от ищцата; веднага след като сделката била изповядана, двете с ответницата отишли на имота, където присъствал и собственикът или негов пълномощник и се обадили по телефона на ищцата, като ответницата й честитила и й казала, че е собственичка, а по- късно през деня ищцата пристигнала там с автомобил и се заела с организацията на ремонта. Свидетелят Р. твърдял, че му е известно, че през 2008г. ищцата купила студиото в [населено място] на [улица] за 64000 евро, като пратила пълномощник, а веднага след това, в края на 2008г. предприела ремонт и нанасяне. Съдът е приел, че показанията на двамата свидетели са недопустими за установяване на упълномощаването, но и не следва да се кредитират. Изложени са мотиви, че свидетелката И. е съобщила, че в нейна полза ищцата е завещала апартамент в [населено място], както и разполага с пълномощно от ищцата да тегли неограничено от сметките й, което предполага изключително доверителни отношения с ищцата, което обосновава на основание чл. 172 ГПК изключителна заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото, още повече, че по делото липсват каквито и да било писмени доказателства, които да подкрепят показанията. Посочено е, че свидетелят Р. сам е посочил, че е възприел изнесените от него данни във връзка с обстоятелствата по закупуването на имота единствено от споделеното му от ищцата, т.е. същият няма непосредствени впечатления за обстоятелствата за които е свидетелствал. Посочено е, че не е доказано с годни доказателства твърдението на ищцата, че ответницата я е измамила, респективно - че е било злоупотребено с доверието й поради близките им приятелски отношения, и вместо на името на ищцата, имотът е бил закупен на името на ответницата, доколкото се касае за твърдения за извършено престъпление, за което няма влязла в сила присъда, постановена от наказателен съд, а по аргумент от чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустимо установяването на престъпни обстоятелства от гражданския съд. За недоказани са приети и твърденията на ищцата, че е разбрала, че студиото е закупено от ответницата на името на последната едва през 2020г., след като във вестниците видяла, че ответницата е обявила апартамента за продажба, без да й иска пълномощно и без ищцата да е вземала решение за продажбата му. Посочено е, че показанията на свидетелката И. в тази насока - че именно тя е видяла обявата в сайт, след което с електронен подпис, по ЕГН на З. изтеглила по електронен път нотариалния акт и за голяма тяхна изненада установили, че имотът не е на ищцата, а купувач е ответницата, а цената, за която го е придобила е 1000 лв., не следва да се ценят предвид заинтересоваността на тази свидетелка с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и предвид липсата на каквито и да било доказателства, които да ги подкрепят. Прието е, че твърденията на ищцата, че е установила владение върху процесния имот от 24.09.2008г., когато бил сключен договора за продажба, като винаги го е считала за свой, са недоказани. Изложени са мотиви, че сделката по продажбата е била сключена преди завършването на сградата в груб строеж, поради което може да се направи обоснован извод, че процесният обект не е бил завършен в годен за обитаване вид към датата на сключването на сделката, който извод се подкрепя от събраните гласни доказателства. Прието е, че ползването на имота е започнало най-рано през месец юли 2009г. Възпроизведени са показанията на св.И. и св.Р., относими към действията на ищцата в периода след 24.09.2008г., както и показанията на св.М. и св.С., относими към отношенията между страните предхождащи и следващи сключването на договора за покупко-продажба, както и към действията и изявленията на страните в периода от 24.09.2008г. до предявяването на иска. Прието е, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, водени от ответницата (М. и С.), тъй като същите, за разлика от свидетелката И., не са заинтересовани от изхода на делото, а освен това имат много по-обстойни впечатления за отношенията между страните от свидетеля Р., който заявил, че никога не е виждал ответницата, докато останалите три свидетелки, включително свидетелката И. установяват по несъмнен начин изключително близки многогодишни отношения между страните по делото, подпомагане на ищцата от страна на ответницата предвид здравословното й състояние, включително обстоятелството, че и двете са имали ключове от жилищата си, както и ищцата от процесното студио, а така също и че двете са ползвали съвместно студиото през отпуските на ответницата. Формиран е решаващ правен извод, че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота като свой или с намерение да го придобие от м. юли 2009г., а е била негов държател, тъй като е била допусната в него от страна на ответницата поради близките им отношения, за да го ползва без да заплаща наем, при условие, че го обзаведе. Прието е, че при така установените уговорки между страните обзавеждането на имота, плащането на режийни разноски за студиото от страна на ищцата (ток, вода, такса поддръжка, сключването на договори за телекомуникационни услуги в периода след 2017г.) сами по себе си не установяват твърдяното от ищцата владение на имота. Прието е, че ищцата е манифестирала явно намерението си да придобие собствеността върху имота едва през 2021г., когато чрез свидетеля М. е поискала от ответницата да бъде съставен нотариален акт за придобиването му от ищцата по давност, като към този момент отношенията между страните вече са били влошени по повод имуществени претенции, които ищцата е имала спрямо ответницата във връзка с продажбата на други два апартамента на ищцата в [населено място], в която връзка са показанията на свидетеля И.. Прието е, че едва от 2021г. фактическата власт на ищцата върху процесния имот от държане е превърната във владение, но изтеклия срок до м.март 2022г., когато ответницата е сменила ключалката на входната врата на студиото и е лишила ответницата от владението върху имота, не е достатъчна за придобиването му по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което предявеният положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение, е отхвърлен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая, съобразявайки съдържащите се в обжалваното решение съображения и поддържаните в изложението и касационната жалба доводи, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, а именно длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и релевантните за спора факти и как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания - длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на един от заинтересованите свидетели пред тези на други и как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели с цел извършването на преценка дали необсъждането на показанията на свидетелите според установените от практиката на съдилищата правила и без съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК има за последица постановяване на решение, противоречащо на приложимото материално право. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се извърши преценка дали при постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, вкл. писмените такива и дали е извършил преценка на показанията на свидетелите в съответствие с критериите, установени в практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение