Определение № 4797 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2132/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. и Я. Г. Д. ,представлявани от адв. Н. Х. от САК срещу решение №1503 от 16.12.2025г по гр.дело № 495/2025г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5898 от 31.10.2024г по гр.д.495/2024г на Софийски градски съд ,по отхвърлен иск на основание чл.5 ЗЛС във вр. чл. 336 ГПК, предявен от касаторите за поставяне на техния баща Г. Т. Д. под пълно,евентуално под ограничено запрещение. След като на свой ред и в съответствие с чл.337,ал.1 ГПК е разпитал ответника,като е допуснал събиране и на други доказателства,въззивният съд при преки и непосредствени възприятия се е уверил в способността му да се ориентира във времето и пространството ,да разбира свойството и значението на своето поведение ,да ръководи постъпките си и да се грижи за своите работи .Искът е бил предявен в условия на заведено гр.д.№38018/2022г по описа на СРС с предмет прекратяване на гражданския брак на ответника с майката на ищците В. Д. ,което производство е спряно.Понастоящем Г. Д. живее под наем в [населено място] ,след като по приключило по реда на ЗЗДН производство – решение от 08.12.2021г по д№14317/2021г на СРС на основание чл.5, ал.1 е била издадена заповед за защита на В. Д. от домашно насилие с налагане на мерки ,довели до отстраняването му от съвместното обитаване на семейното жилище, на което е собственик.След изтичане на срока на мерките по ЗЗДН и понастоящем ответникът има адресна регистрация и живее на адреса,посочен от него в депозираната на 13.07.2022г исковата молба за развод. Ответникът е пенсионер,като дългогодишен артист- оперен певец продължава да има ангажименти и изяви като хорист,за което пред въззивната инстнация са изслушани свидетели. В тези колективи няма проявена от ответника агресия, или други засвидетелствани релевантни признаци от значение за предпоставките на чл.5 ЗЛС. Поради това въззивният съд също е достигнал до извод ,че както по юридически критерии ,така и по медицински критерии предпоставките на чл. 5 ал.1 и ал.2 от ЗЛС не са налице. За последното въззивният съд е основал изводите си на назначена и приета по делото съдебно- психиатрична експертиза. Няма данни ответникът да има обремененост ,да е бил на лечение в психиатрично заведение, да е лекуван от психични заболявания, нито данни за вроден интелектуален дефицит.Приетата от въззивния съд съдебно-психиатрична експертиза, депозирана след преглед на ответника /към този момент на 82 годишна възраст/не установява дефицити,които да пречат на Г. Т. Д. да се ориентира правилно в околната действителност, не установява симптоми на когнитивно разстройство,нито наличие на обсесивно компулсивно разстройство /последното поначало не води до отпадане на физическата и психическа годност,както е разяснено от вещото лице /, като интелектуално паметовите функции са в норма за възрастта ,образованието и социалния му опит. Въз основа на приетата по делото експертиза въззивният съд е посочил, че при ответника не се установява нито слабоумие - вродено или придобито ,нито психична болест. Потвърдено е определението, с което е отхвърлена молба на ищците по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като са присъдени и разноски за въззивната инстнация. В касационната жалба ,по която ищците в депозирани допълнителни молби са изложили лично свои оплаквания, твърдения и искания към съда,се обемат основания по чл.281,ал.1 т.2 ,т.3 ГПК, както и оплакване за очевидна неправилност на въззивното решение. Защитата излага доводи за неизпълнени служебно задължения за възлагане на по-широко експертно изследване, оплаквания за повърхностно и прекомерно стеснително прилагане на медицинския критерий в чл. 5 ЗЛС. В приложеното към жалбата изложение се поставят три процесуалноправни въпроса,изразяващи оплакването за несъбиране на доказателства пред въззивния съд чрез възлагане на съответна по обем експертиза с допълнителни въпроси, както и материалноправен въпрос по прилагането на чл. 5 ЗЛС: 1)за допускане на допълнителна ,повторна или комплексна експертиза/чл. 201 ГПК/ ,когато съдебно- психиатричната експертиза не изяснява в достатъчна степен отражението на установени или твърдени поведенчески или емоционални отклонения; 2) за прилагането на чл.7,чл.12 ГПК с обсъждане на констатирани от вещото лице особености като емоционална лабилност, при поддържани данни за внушаемост, агресивност, поведенческа неустойчивост; 3) следва ли съдът да изследва не само наличие на психоза или деменция, но и други дефицити, които могат да доведат до невъзможност лицето да се грижи за своите работи или да обосноват ограничено запрещение; 4) представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствени правила отказът на въззивния съд да допусне допълнителни въпроси към вещото лице ,когато страната е оспорила заключението като непълно и е поставила конкретни въпроси относно връзката между установени поведенчески прояви и способността на лицето да взема самостоятелни и разумни решения. Изтъква се основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по всички въпроси, както и основанието чл. 280, ал.2 ГПК Постъпил е отговор от ответника по жалбата Г. Т. Д., чрез адв.Г. П. от САК. Оспорват се сочените основания за допускане до касационно обжалване,отделно изложени, както и съображения за неоснователност на жалбата по същество. Вещото лице по назначената от въззивния съд експертиза е отговорило изчерпателно на многобройните въпроси на въззивниците. Биват отхвърляни различни диагнози,приписвани на ответника,някои без да са от психотичния регистър. Вещото лице е обяснило ясно какво има предвид под „емоционално лабилен”. При толкова задълбочен, дори прекомерен анализ на психологическия и поведенчески профил на лицето, няма основание,нито необходимост за допускане на повторна, допълнителна, разширена експертизи. Очевидно липсва и нарушение на чл. 5 ЗЛС, предвид поставения въпрос за нарушение на материалния закон - проличава неразбирането на касаторите между „констатирани” и „твърдяни” отклонения. Претендират се разноски за адвокатска защита. Върховен касационен съд ІІІ г.о счита ,че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси имат принципен отговор в практиката на ВКС, формиран както по отношение на изисквана от въззивния съд активност при възлагане на необходимото за оценка на предпоставките по чл.5 ЗЛС медицинско експертно освидетелстване, така и по отношение на неговите граници (т.5 от ППВС№5/79г; решение № 1270/2008 г. по гр.д. № 3856/2007 г. на ВКС, ІV г.о на ВКС,; решение № 248/2015г по гр.д № 1271/2015г;решение №214/2015г.по гр.д.№1619/ 2015г., решение №604/2025г. по гр.д№4300/2024 г.,Трето г.о на ВКС и др.)Установената съдебна практика се споделя от настоящия състав на ВКС,не се нуждае от осъвременяване или промяна в насоката на формулираните процесуалноправни въпроси, които не обосновават приложното поле на специалното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Следва да се изтъкне ,че първият поставен въпрос е привързан към условието приетата по делото съдебно - психиатричната експертиза да не изяснява в достатъчна степен отражението на установени или твърдени поведенчески или емоционални отклонения върху способността на лицето да се грижи за своите работи, което е теза на защитата и не кореспондира с установените по делото обстоятелства, взети предвид и обосновали решаващите изводи на съда.Въпросът по т.4 от изложението преформулира касационно оплакване за процесуално нарушение и се изчерпва с него.В производството по Глава Двадесет и осма ГПК за поставяне под запрещение въззивният съд не е ограничен от забраната по чл. 266 ГПК и има правомощията да събира доказателства служебно, като поправи допуснатите от първоинстанционния съд пропуски за пълното изясняване на делото,но когато експертното заключение даде отговор на въпросите,за които се изискват специални знания,въззивният съд е в правомощията си да откаже допускане на нови доказателства. Съдът не е длъжен да допуска повторна,допълнителна или разширена медицинска ексепртза на лицето и по въпроси,които са извън критериите за оценка на психиатрична годност, или въз основа на твърдения на заинтересования ищец за състояния или връзка между факти, обемани от медицинските знания при вече констатираните по делото обстоятелства, когато за тях е налице компетентно съдебно медицинско заключение по назначената експертиза.В случая по настоящето дело въззивният съд е съобразил пределите на указаната в практиката на ВКС служебна активност при назначаване на съдебно–психиатрична експертиза със съответен предмет и задача, след като първоинстанционният съд е отказал да назначи същата с протоколно определение от 25.10.2024г по гр.д № 593/2024г на СГС.При оспорването на заключението, изготвено компетентно и мотивирано възприето от въззивния съд, защитата на касаторите е поддържала хипотези и оценки за наличие на квалифицирани психически състояния на ответника, които или противоречат,или не повлияват на направени при освидетелстването констатации на експерта, от значение за предпоставките по чл.5 ЗЛС.За да отхвърли мотивирано искането за възлагане на допълнителна,респ. разширена експертиза,въззивният съд е преценил съдържанието и насоката на сочените от защитата въпроси, които или не са от компетентност на вещо лице- психиатър, или не са изисквали експертен отговор в производство за поставяне на лице под запрещение. Преценката на онези доказателствени средства, които спецификата на иска и прилагането на чл. 5 от ЗЛС предпоставя, са ангажирани и обсъдени по настоящето дело. Кръга въпроси по прилагане на чл. 201,чл.7 и чл. 12 ГПК е разрешен от Софийски апелативен съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не е налице и по въпроса ,формулиран в т.3 от изложението. С приемането на ППВС №5/79г е изяснен двойният критерии - медицински и юридически, като в случая изчерпателно са съобразени и обсъдени обстоятелствата, указани в задължителната тълкувателна практика по основанието на иска. Решението на въззивния съд следва формирано в практиката на ВКС разбиране в кои случаи и при какви обстоятелства искът за поставяне на лице под една от двете форми на запрещение по чл.5 от ЗЛС може да бъде успешно проведен. От съдържанието на решението на Софийски апелативен съд не може да се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Видимо от мотивите на съдебното решение не се касае и за явно нарушаване на основните логически,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда. На ответната страна се дължат разноски, установени като платени за защита от адвокат в размер на сумата 1050 евро. Предвид гореизложеното Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.