Определение № 781 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2031/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 260105,80 лв. С определение № 36/08.01.2025 г. по т. д. № 2031/2024 г. на ВКС, ІI т. о. не е допуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно решение на Апелативен съд-Варна. По искане с вх. № 1680/28.01.2025 г. от ЧСИ Д. З., подкрепено от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмбХ (с предходни търговски наименования „КМГ Холдинг“ ГмбХ и „Секисуи СПР Европа“ Гмбх) с молба с вх. № 3195/27.01.2025 г. при ЧСИ Д. З., е поискано цялата внесена като обезпечение сума от 260105,80 лв. да бъде преведена по специалната сметка на ЧСИ Д. З. за погасяване на задължението на длъжника по изпълнително дело № 20248760400846 - „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД, с взискател „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмбХ. В писмения отговор ответникът по това искане - „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД, чрез своя процесуален представител – адв. Ант. М. от ХАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, е заявил становище, че не се противопоставя паричната сума, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и послужила за спиране на изпълнението на процесното невлязло в сила осъдително въззивно решение, да бъде освободена и преведена на посочената в придружителното писмо на ЧСИ Д. З. с вх. № 1680/28.01.2025 г. специална банкова сметка на този съдебен изпълнител. Установява се, че с молба с вх. № 22022/19.08.2024 г. взискателят „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмбХ е поискал от ЧСИ Д. З. да бъде образувано изпълнително дело срещу „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД – въз основа на представен в оригинал изпълнителен лист № 117/07.08.2024 г., издаден по невлязло в сила осъдително въззивно решение № 175/17.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 172/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна, ТО, за принудителното удовлетворяване на изпълняемо право в общ размер от 260105,80 лв., което е сбор от следните суми: 1) 240838,72 лв., представляваща сборът от четири месечни вноски, с поредни номера от 67 до 70, вкл., дължими за периода от 10.07.2020 г. до 10.10.2020 г., част от дължимото възнаграждение от 6 069 135,73 лв. по договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната мрежа на [населено място] по договор за гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и 2) 19267,08 лв., представляваща мораторна неустойка върху тези четири месечни вноски, ведно със законната мораторна лихва върху дължимата месечна вноска от момента на предявяване на исковата молба – 11.07.2023 г., до окончателното им заплащане. Именно въз основа на тази молба и този изпълнителен лист е образувано процесното изп. д. 20248760400846 по описа на ЧСИ Д. З., по което този съдебен изпълнител иска да бъде преведена внесената като обезпечение на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК сума от 260105,80 лв. – по неговата специална банкова сметка. Със заявление с вх. № 2855/102025 г. взискателят по процесното изпълнило дело „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмбХ е направил „оттегляне на молба за превеждане на предоставеното обезпечение по чл. 282 ГПК по сметка на съдебния изпълнител“, като е признал, че изпълняемото право по това изпълнително производство е било изцяло удовлетворено. С молба с вх. № 2848/14.02.2025 г. касаторът („Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД) е заявил, че вземането, за гарантиране на удовлетворяването на което е внесено обезпечението по чл. 280, ал. 2 ГПК, е погасено изцяло, поради което изрично възразява тази сума да бъде освободена и преведена от съда по банковата сметка на ЧСИ Д. З.. С Уведомление с изх. № 5087/27.02.2025 г. ЧСИ Д. З. е изяснил, че процесното изпълнително дело е приключено поради пълното погасяване на задължението от длъжника по изпълнението „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД. С писмено становище с вх. № 3679/26.02.2025 г. ответникът по касационната жалба и взискател по релевантното изпълнително дело е заявил, че не възразява внесената от „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД като обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума да бъде върната на вносителя - „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД. Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 1 и т. 2 от ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, спирането по чл. 282, ал. 2, изр. 1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Размерът на заложената парична сума (обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК ) трябва да съответства на присъденото по невлязлото в сила осъдително въззивно решение парично вземане. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно (арг. чл. 403, ал. 2 ГПК ) - и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането ѝ на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането ѝ в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК ), в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава и се връща на вносителя, ако след отмяна на въззивното решение искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случаите на отказ за допускане на касационно обжалване на осъдителния въззивен съдебен акт обезпечението би подлежало на връщане на вносителя, само ако се констатира, че задължението му е погасено, тъй като отпада необходимостта от задържането му. В противен случай внесената като обезпечение сума следва да се използва за изпълнение на решението. Тъй като обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание и извън хипотезите, посочени в ал. 4 и ал. 5 на същия член, сумата по обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора, ако е направено искане за това. В случая длъжникът по изпълнението твърди, че изпълняемото право по процесното изпълнително дело, което представлява сумата, за гарантирането на която е внесено релевантното обезпечение в общ размер от 260105,80 лв., е удовлетворено, като в становището с вх. № 3679/26.02.2025 г. взискателят (кредиторът) е заявил, че не възразява внесеното по сметка на ВКС обезпечение (на основание чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК) да бъде върнато на вносителя. От друга страна, с уведомление с изх. № 5087/27.02.2025 г. ЧСИ Д. З. е удостоверил правнорелевания факт, че процесното изпълнително дело е приключено поради пълното погасяване на изпълняемото право, предмет на това изпълнително производство, поради което са породени процесуалните предпоставки внесената и налична към настоящия момент по сметката на ВКС за обезпечения сума да бъде преведена по сметката на вносителя - „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД, по банковата сметка, от която е извършено платежното нареждане на обезпечението, с която сума е заверена особената сметка на ВКС (в молбата с вх. № 2848/14.02.2025 г. вносителят е поискал „сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК да бъде освободена и възстановена от съда обратно по банковата сметка на ВиК-Шумен“). Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение