Определение № 4636 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Велинград против решение № 463 от 15.12.2024 г. по въззивно гражданско дело № 744 по описа за 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 249 от 4.7.2024 г. по гр. д. № 377 по описа за 2024 г. на Велинградския районен съд, IV граждански състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв., че община Велинград дължи на адв. Г. Х. Б. сумата 6 336,62 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия в полза на общината по ч.гр.д. № 104/2024 г. по описа на Велинградския районен съд, определено с решение № 539/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет- Пловдив по протокол № 29/13.12.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 90/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2024 г. по описа на Велинградски районен съд; общината е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на адв. Г. Б. сумата 126,73 лв. – разноски за държавна такса по заповедното производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. С. С. сумата 740,20 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д. № 173/2024 г. по описа на Велинградски районен съд.

Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства? Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с определение № 350/15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II ТО на ВКС, определение № 402/26.11.2024 г. по в.ч.т.д. № 581/2024 на Пловдивския апелативен съд и решение № 924/10.08.2024 г. по в.гр.д. № 861/2024 г. на Софийския апелативен съд.

2. Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно направените от страните доводи и възражения? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1/13.7.1953 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения № 50169/2.12.2022 г. по гр.д. № 2939/2021 г. на III ГО, № 127/5.4.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на IV ГО, № 212/1.2.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II ТО, № 223/19.6.2013 г. по гр.д. № 1006/2012 г. на IV ГО, № 338/11.10.2012 г. по гр.д. № 1383/2011 г. на IV ГО, № 98/28.1.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на I ТО и др.

Ответникът по касационната жалба адвокат Г. Х. Б. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът адвокат Г. Х. Б. е предявил против община Велинград иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. да бъде признато за установено съществуването на вземане в негова полза в размер на 6336,62 лв., представляващо дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия в полза на общината по ч.гр.д. № 104/2024 г. по описа на Велинградския районен съд, определено с решение № 539/13.12.2023 г. на Адвокатски съвет- Пловдив по протокол № 29/13.12.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 90/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2024 г. по описа на Велинградски районен съд. С отговора на исковата молба община Велинград е признала наличието на учредена в полза на адв. Б. представителна власт за защита по ч.гр.д. № 104/2014 г. по описа на Велинградския районен съд, както и извършените от него процесуални действия. Оспорила е иска по основание и размер с твърдения, че възнаграждение се дължи за реално извършени действия, но само доколкото те отговарят на изискванията на закона и са в интерес на общината, което в случая не било налице. Наведено е и възражение, че искът е погасен по давност.

Велинградският районен съд е уважил изцяло предявения иск.

Във въззивната жалба община Велинград е повторила съображенията си, че искът не е доказан по основание и размер. В писмено становище общината е заявила, че съдът следва да се съобрази с решение по дело C-438/2022 г. на СЕС и да определи справедливия размер на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите си този съд е приел за установено, че кметът на община Велинград е упълномощил адв. Б. да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на Велинградския районен съд, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции. Прието е за безспорно по делото, че страните не са сключили писмен договор за правна защита и съдействие, нито устно са договорили адвокатско възнаграждение. От събраните писмени доказателства е установено, че по ч.гр.д. № 104/2014г. по описа на Велинградския районен съд към датата на упълномощаването е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, с която заповедният съд е разпоредил длъжникът община Велинград да заплати на кредитора „Еко-Титан“ ЕООД, клон София, сумата 367697,99 лв., представляваща неплатена дължима сума по нотариално заверен договор за обществена поръчка от 16.2.2009 г., законна лихва от 6.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски 7353,96 лв. за внесена държавна такса, и въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. Три дни след упълномощаването адв. Б. е депозирал по това дело молба с искане съдът да обезсили издадените заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ и изпълнителен лист /ИЛ/, като са изложени правоизключващи отговорността на длъжника възражения и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество, както и доводи за приликите и отликите между исковото и заповедното производство по отношение правомощията на страните и съда по конституирането на надлежни страни в производството. Заповедният съд е оставил молбата без движение, като е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности. В дадения срок адв. Б. е изпълнил тези указания, но с разпореждане на съда молбата на община Велинград е оставена без разглеждане. Това разпореждане е обжалвано от общината, чрез адв. Б., с доводи за неговата неправилност, подкрепени с посочена съдебна практика. Частната жалба е уважена от въззивния съд, който с определение е отменил първоинстанционното разпореждане и е върнал делото за произнасяне по същество на молбата. Последвало е постановяване на определение от заповедния съд, с което молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е отхвърлена. Съдът е указал, че това определение не подлежи на обжалване, но срещу него е депозирана частна жалба от адв. Б., с изложени доводи по допустимостта и основателността на жалбата, като е цитирана и съдебна практика. Заповедният съд е постановил разпореждане за връщане на частната жалба, което е обжалвано от общината, чрез адв. Б., в законоустановения срок. Образуваното по тази жалба дело по описа на Пазарджишкия окръжен съд е прекратено, тъй като по него е постъпила молба от 2.12.2019 г., подадена лично от кмета на община Велинград, с която е заявено, че се оттегля подадената от адв. Б. частна жалба и изрично е поискано производството да бъде прекратено. Прекратителното определение не е обжалвано в срок и е влязло в сила.

Въззивният съд е констатирал, че между „Еко Титан“ ЕООД и община Велинград е сключено писмено споразумение от 10.12.2019 г., според което от общия размер на задълженията, които има общината към дружеството в размер на 9 354 470,00 лв., формирана от главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, на основание чл.108 ЗЗД дружеството се отказва от сумата 500 000,00 лв. с включен ДДС, и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други. Така поради направения отказ размерът на дълга се намалява на сумата 8 854 470,00 лв., представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, платима на вноски – 72 броя месечни плащания с начало 01.01.2020 г. С това споразумение общината е поела задължение да оттегли подадените въззивни жалби и въззивни частни жалби по висящите изпълнителни дела, сред които и въззивната частна жалба по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на Велинградския районен съд, а дружеството се е задължило да не претендира от общината съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела.

Установено е също, че адв. Г. Б. е отправил искане до Адвокатски съвет – Пловдив за определяне на възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата във връзка с осъществената защита по ч.гр.д. № 104/2014 г. по описа на Велинградския районен съд. С влязло в сила решение № 539 по протокол № 29 от заседание от 13.12.2023 г., Адвокатски съвет - Пловдив е определил възнаграждение на адвокат Г. Б. в размер на 6336,62 лв. с включен ДДС. Въз основа на това решение адв. Б. е инициирал заповедно производство по чл.410 от ГПК и е образувано процесното ч.гр.д. № 173/2024 г. на Велинградския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

При така приетото за установено от фактическа страна, второстепенният съд е приел, че адвокат Б. е предприел незабавно всички възможни фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за общината правен резултат по ч.гр.д. № 104/2014 г. на Велинградския районен съд предвид етапа от развитие на производството към момента на упълномощаването му. Всички искания от пълномощника адв. Б. са били направени в съответните процесуални срокове и със задълбочена правна и фактическа аргументация, при добросъвестно упражняване на учредените му от клиента процесуални права. Като краен резултат от осъщественото процесуално представителство и предприетите действия от адвокат Г. Б., на кредитора „Екотитан“ ЕООД е станало известно, че съществува процесуална възможност и вероятност за евентуално обезсилване на издадените в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за паричните вземания срещу общината поради допуснат съществен процесуален порок в производството по издаването им не само по това заповедно производство, а и по останалите други заповедни производства, описани в споразумението от 10.12.2019 г. /общо 33 частни граждански дела/. Според съда това е основният мотив на дружеството да опрости част от дълга на общината /повече от 1/18 част от целия дълг/ срещу задължението на общината да оттегли подадените частни жалби по заповедните производства, за да влязат в сила издадените по тях заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа и да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията, в случай че общината не изплати доброволно дълга на 72 месечни вноски съгласно споразумението. Съдът е направил извод, че общината е постигнала положителен правен резултат - интересите й са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална работа на адвокат Б., като паричният й дълг е редуциран. Изброените правни и фактически действия са извършени със знанието на кмета на общината, доколкото обратното не се твърди по делото, и той в нито един момент не е възразил по целесъобразността или законосъобразността на тяхното извършване. Въззивният съд е посочил, че община Велинград не е изложила конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че предприетите от адв. Б. действия не са в интерес на общината, на какво се базира този извод, какви щети са причинени на общината от действията пълномощника й, нито е посочен какъв точно е бил интересът на общината, останал незащитен от адвоката по делото.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението, че вземането на адв. Б. е погасено по давност с аргумент, че се касае за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36, ал.2 от ЗА, за което е приложима общата 5-годишна погасителна давност /чл.110 от ЗЗД/, доколкото то не представлява по смисъла на закона възнаграждение за труд, за да се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по смисъла на чл.111 буква „а“ от ЗЗД, считано от момента на приключване на поръчката по учреденото процесуално представителство.

По наведеното възражение на прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел, че възнаграждението за адвокат, определено с решение на Адвокатския съвет по чл.36, ал.3 от ГПК може да се редуцира като прекомерно и необосновано, в случай че страната /ответник/ е направила изрично възражение в тази насока с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са налице условията на закона. В случая, нито в отговора на исковата молба, нито в подадената въззивна жалба от общината са изложени такива доводи. С отговора на исковата молба и въззивната жалба се оспорва най-вече дали предприетите от адв. Б. процесуални действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и каква е ползата от тях за представлявания. Ето защо съдът е приел, че това възражение е преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК, тъй като е заявено едва с писмено становище в производството пред въззивната инстанция и не следва да бъде обсъждано. Освен това съдът е счел, че извършените от адв. Б. правни и фактически действия по делото се отличават с необходимата прецизност, логика, яснота и дълбочина на разсъжденията, с използване на богат фактологически и правен език и знания по казуса, с посочване на многобройна съдебна практика. Предприетите от него действия са реални, своевременно извършени и е постигнат положителен за общината ефект в правен и финансов аспект, поради което не би имало основание да бъде редуциран размерът на вземането му за адвокатско възнаграждение, дори възражението да бе своевременно наведено.

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси, които касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства. Според трайно установената съдебна практика въззивният съд е длъжен обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства, които имат значение за решението по делото, като необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи е съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът е поставил въпроса, изхождайки от твърдението си, че въззивният съд неправилно не е обсъдил възражението му за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, въпреки че още с отговора на исковата молба е поискал да бъде постановено решение, което да е съобразено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г. на Съда на Европейския съюз. Противно на тези твърдения, с отговора на исковата молба ответникът е заявил единствено, че оспорва предявения иск по основания и размер, но тези възражения не представляват възражение за прекомерност на възнаграждението. Размерът на определеното адвокатско възнаграждение с оглед критериите за прекомерност подлежи на преценка от съда само и единствено в случай на своевременно заявено от насрещната страна изрично възражение в този смисъл. В случая такова възражение от страна на общината е направено едва с писмено становище пред въззивната инстанция, по което съдът не е пропуснал да се произнесе – приел, че възражението е преклудирано и не следва да бъде обсъждано. Въпреки това са изложени и допълнителни мотиви, с които съдът е посочил, че извършените от адв. Б. правни и фактически действия по защитата на община Велинград по ч.гр.д. № 104/2014 г. на Велинградския районен съд се отличават с необходимата задълбоченост, прецизност, логика, яснота, подкрепени са с многобройна съдебна практика, използван е богат правен език и са показани знания по казуса. Освен това тези действия са своевременно извършени и е постигнат положителен за общината ефект в правен и финансов аспект. Затова въззивният съд е стигнал до извода, че не би имало основание размерът на вземането за възнаграждение да бъде редуциран, дори възражението за прекомерност да бе своевременно направено. С оглед така изложените допълнителни мотиви на въззивния съд, без значение за изхода по делото се явява и твърдението на касатора, че съдът е бил длъжен да съобрази решението по дело С-438/2022г. на СЕС и без страната изрично да се е позовала на него. На следващо място, не се констатира избирателно обсъждане и на събраните по делото доказателства. Съдът е изследвал всички писмени доказателства по делото и е изложил своите фактически и правни изводи по спора след на тяхната преценка поотделно и в съвкупност. Затова даденото от второстепенния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора на адвокат С. С. от АК - Пловдив, който е представлявал безплатно Г. Х. Б., следва да се присъди съгласно чл.38, ал.1, т.3, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 1 120,39 лв. с ДДС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение