Определение № 3671 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 969/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 33518/15.12.2022 г. на Х. Г. Т.,гр.П., чрез процесуалния представител адвокат П. Ю., срещу въззивно решение № 1375/10.11.2022 г. по в.гр.д. № 2041/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да бъде установено извършено дарение на парична сума и дарствено намерение на родител, плащайки цената на недвижим имот, да дари само своя син, а не и неговия съпруг, с косвени свидетелски показания, дадени от лица, които не са страни по твърдения от тях договор за дарение, не са страни по продажбеното правоотношение, нито пък са присъствали на предаването на паричната сума на продавача на недвижимия имот; 2. Ако родител на единия съпруг е заплатил продажната цена на недвижим имот, налице ли е дарствено намерение на родителя да дари само своя син, ако същият имот служи за дейността по отглеждане на животни /кравеферма/ на двамата съпрузи, като при това земеделският производител не е синът на този родител, а другият съпруг. Поддържа се наличие на противоречие на поставените въпроси с решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр. д. 3178/2017 г., II г.о. на ВКС. Ответникът по касация – И. А. К.,с.Т., [община], чрез процесуалния си представител адвокат В. Д., твърди в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260047/23.05.2022 г. по гр. д. № 1863/2020 г. по описа на Районен съд - Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Г. Т. срещу И. А. К. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. „С. б.“, с площ от 1600 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване-лозе, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***. В останалата част решението на Районен съд - Асеновград не е обжалвано и е влязло в законна сила. Въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 27.05.1990 г., прекратен на 21.07.2020 г. с решение по гр. д. № 600/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград. Съдът е приел за безспорно между страните, че с нотариален акт от 08.10.2010 г. И. К. е купил процесния поземлен имот за сумата от 550 лв, заплатена в брой на продавача. Искът за делба е оспорен от него по съображения, че поземленият имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и представлява изключителна негова собственост поради трансформация на лични средства при придобиването му. От показанията на Ж. Х. /дъщеря на страните/ и Ж. К. /майка на ответника/ е прието за установено, че първоначално И. К. отглеждал крави в двора на къщата им в [населено място], но тъй като всички съседи /вкл. брат му/ били против това, се налагало да изнесе животните извън селото. За целта майка му прехвърлила свой имот от 3 декара, а впоследствие баща му научил, че на същото място се продава и друг имот от декар и половина, който решил да купи, за да подпомогне сина си да разшири своята кравеферма. Имотът бил закупен за сумата от 550 лв, платена на ръка от бащата на ответника, и даден на И. К. като негов син. Установено е, че ищцата се занимавала предимно с фактурите и документацията около отглежданите крави. Майката на ищцата твърди, че процесният имот бил закупен от страните за 600 лв., за да построят обор за животните, около 3 години преди формализиране на сделката с нотариален акт, защото парите за покупката му страните събирали от земеделските субсидии, които получавали, доколкото ищцата била регистрирана като земеделски производител от 2000 г. Не отрича, че бащата на ответника също помагал с пари на страните, когато било необходимо. Въззивният съд е приел за установено, че покупната цена на имота е заплатена със средства, предоставени от бащата на ответника К., който водил и преговорите с продавача за покупката му. В договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, като страна по сделката фигурира само ответникът И. К.. Събраните по делото свидетелски показания са противоречиви, но тези на Ж. Х. следва да се считат за обективни, доколкото тя е дъщеря на страните. При отчитане на нейните показания и останалите установени по делото обстоятелства, съдът е приел, че родителите на ответника са имали намерението до подпомагат своя син с дарения на имоти. Така, преди и след покупката на процесния имот, майката на ответника му е дарила в непосредствена близост до вече придобития и свои имоти. Само ответникът е страна по договора за дарение на паричните средства, с които е закупен процесният имот. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК последният представлява негово лично имущество, закупено със средства, подарени на ответника от неговия баща. Ето защо предявеният иск за делба е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по въпросите поставени от касатора, доколкото не е налице противоречие с цитираното от касатора решение №75 от 05.06.2018 г., постановено по гр.д. №3178/2017, II г.о. на ВКС. Решаващите мотиви на въззивният съд са постановени в съответствие с посочената практика, в която се приема, че обичайно в хипотезите, в които родителите на единия съпруг даряват парична сума, представляваща цена на закупен имот, намерението на родителите е да дарят своето дете, но не и неговия съпруг. Наред с това, следва да се вземе предвид между кои лица е сключен договорът за дарение – ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, не може да се приеме, че и другият съпруг, който не е страна по договора, придобива подареното; обратното, ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума не е основание за трансформация на лични средства при придобиването на недвижимия имот. В случая въззивният съд е приел след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства /вкл. свидетелските показания на дъщерята на страните/, че след като купувач по договора за покупко-продажба е само ответникът И. К., то единствено той се явява и страна по договора за дарение, с който баща му прехвърля сумата, необходима за заплащане на продажната цена. При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че желанието на бащата на И. К., с цел разширяване на кравефермата, е да надари единствено сина си с процесния поземлен имот, давайки пари за закупуването му. В този смисъл обжалваното решение е съобразено с установената практика на ВКС /вкл. цитираното от касатора решение/, поради което по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото Х. Г. Т. следва да заплати в полза на ответника по касация И. А. К. сумата от 1200 лева – разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.