Определение № 50564 от 04.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2476/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 727/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.07.2020 г. по гр.д.№ 14481/2017 г. на СГС, съответно: Касаторите – ищци Н. Г. А., П. Г. А., А. Г. Д. и В. А. В., чрез настойника им А. Н. Д. обжалват въззивното решение, в частта му, с която същото е потвърдило първоинстанционното, за отхвърляне предявените от същите искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за разликата между присъдените по 80 000 лева на всеки от тях – обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП от 24.08.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответника ЗД „ Бул Инс„ АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил - до претендираните от всеки от тях 200 000 лева обезщетение. Считат, че съдът неправилно е приложим материалния закон - чл. 51 ал. 2 ЗЗД, предвид приетото съпричиняване от пострадалата, както и чл. 52 ЗЗД, предвид занижен размер на присъденото обезщетение. Излагат съображения, че ответникът не е доказал пълно и главно съпричиняване от пострадалата, като изводът на съда се гради на предположение. Акцентират на липсата на причинна връзка между поведението на починалата наследодателка и установената причина за настъпване на ПТП – загуба на контрол върху управлението на автомобила от водача и управлението му с несъобразена с конкретните условия скорост. В евентуалност претендират по-нисък процент съпричиняване от възприетия от съда – 50 %, тъй като реалният принос на пострадалата не може да бъде приравнен на приноса на водача на МПС. Определеният справедлив размер на обезщетение за всеки от ищците – по 160 000 лева, съответно намален поради приетото 50 % съпричиняване до сумата от 80 000 лева, според касаторите е в драстично противоречие с присъжданите застрахователни обезщетение при подобни обстоятелства, като не са съобразени, в качеството на ориентир за икономическата конюнктура към момента на увреждането, лимитите на застрахователна отговорност. Не са отчетени, според касаторите, всички релевантни за определяне справедлив размер на обезщетението обстоятелства, установени от разпитаните свидетели и конкретно, че загубата на майка неминуемо би се отразила в дългосрочен психологически план на самочувствието и устойчивостта на децата, предвид невръстната им възраст. Касаторът – ответник ЗД „ Бул Инс „ АД оспорва въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за уважаване на исковете до размера от 80 000 лева обезщетение за всеки ищец. Наред с неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, поради несъобразяване на всички релевантни факти / непосочени конкретно /, касаторът въвежда довод за нищожност на застрахователния договор по застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, от който черпят активната си легитимация ищците, тъй като е сключен за МПС, регистрирано на територията на Република България, но спряно от движение. Касаторът сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.12, чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал .2 ГПК – непроизнасяне на съда по всички въведени доводи и възражения и съобразно всички доказателства по спора. Този касационен довод не е конкретизиран, освен с твърдението, че свидетелските показания са обсъдени повърхностно, без критичен анализ и съпоставка с други доказателства по делото / също непосочени /. Изразено е несъгласие и с приетия от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като касаторът намира, че същият следва да бъде завишен. Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната и обосноваността на основание за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи на страните, настоящият състав съобрази следното: Ищците Н. А., П. А., А. Д. и В. В., чрез настойника си А. Д., са предявили против ЗД „ Бул Инс„ АД искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане на всеки от тях по 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП от 24.08.2016 г. по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Във въззивна инстанция не е въведен спор относно деянието, дееца и причинната връзка между същото и смъртта на майката Г. Д., както и относно активната и пасивна материалноправна легитимация на страните. В исковата молба се твърди, че децата преживяват изключително тежко смъртта на майка си, която ги е отглеждала с много обич и старание, била за тях физическа и морална опора, изградила стабилно семейство, в което да израстват, била пример за подражание. Извън хипотетичните предположения за отражението на тази загуба върху индивидуалното оформяне и емоционалния свят на всяко от децата, се акцентира на твърде младата възраст на починалата и на децата, на личността на пострадалата и нейната всеотдайност в осигуряване добруването на семейството, на силната им взаимна емоционална привързаност приживе, поради което дълго след загубата не можели да свикнат с мисълта, че я няма. Посочено е, че децата имат проблемен, непълноценен сън, като тъгата и страданието им не отминават, а се задълбочават. Застрахователното дружество – ответник е оспорило исковете по основание - с довода, че увредилият автомобил е спрян от движение, позовавайки се на обстоятелство, установимо от съставения констативен протокол от ПТП - вписаната в същия липса на регистрационен номер и свидетелство за регистрация, като от факта за „спрян от движение„ към момента на ПТП автомобил ответникът формира извод за нищожност на сключения застрахователен договор по ЗЗ „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите. Оспорен е ,като твърде завишен, размера на претендираното обезщетение. Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, предвид самопоставяне в риск, качвайки се да пътува с неправоспособен водач / липсата на правоспособност не е спорно обстоятелство /, употребил алкохол, както и поради непоставен предпазен колан / последното е отречено и не е предмет на касационни доводи /. Ответникът е изхождал от обстоятелството, че пострадалата и виновния водач са живеели на съпружески начала продължително време - 6 години, като ищците са техни деца, а на конкретната дата са пътували заедно в ранните часове на денонощието / 4,30 ч. /, което предполага да са прекарали предходните часове заедно, от което следва / както и досежно липсата на правоспособност / че пострадалата е знаела или при положена дължима грижа е могла да узнае за употребения от водача алкохол и липсата на свидетелство за управление. За търпимите неимуществени вреди, както и за установяване твърдяното съпричиняване са разпитани свидетели по делегация. Прието е и заключение на съдебно-психологическа експертиза. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания,че починалата била добър и усмихнат човек и много грижовна майка. Децата ходели чисти, облечени и нахранени, посещавали училище и детска градина. Били много привързани към майка си, като по-големите приели тежко смъртта й и все още не са преодолели травмата, а на по-малките им трябвало време за да осъзнаят случилото се, като са се адаптирали по-успешно. Всички, обаче, тъгуват за майка си и като цяло са различни в сравнение с времето преди смъртта й. Съдът коментира конкретни случки от ежедневието на децата – по празници, в които особено осезателно са чувствали липсата й. Позовава се на заключението на вещото лице – психолог, според което децата са преживели силен стрес и все още го преживяват, като следва да се отчете, че фигурата на майката е ключова за правилното им психическо развитие във всичките му аспекти – езиково, когнитивно, социално и емоционално, особено в ранните години от живота им, в които са претърпели загубата. Съдът е съобразил становището на психолога, че внезапният й характер има особено силен травмиращ за децата ефект, който може да окаже влияние върху всички аспекти на човешкото им функциониране. Обичайно тя увеличава уязвимостта към стрес, нарушава преживяването на базисна сигурност и доверие, способността за свързване с другите, емоционалната регулация и други личностни и поведенчести характеристики. Съдът е отчел, че загубата на майката е настъпила в най-чувствителния период от детското развитие на ищците, когато влиянието на външни фактори – какъвто безспорно е загубата на родител – има най – драматични последици. Така съдът е обосновал справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди за всяко от децата - сумата от 160 000 лева. Като е възпроизвел изцяло свидетелските показания, събрани във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, съдът е приел за доказано съпричиняване от 50 %, предвид това, че починалата и водача на МПС, причинил ПТП – А. В., са живеели във фактическо съжителство от 6 години и да се приеме, че починалата не е знаела за липса на правоспособност на А., за управление на автомобил, при споделено знание на трети лица за същото обстоятелство, би било необосновано и противоречащо на всякаква житейска логика. Същите съображения съдът е счел за относими и към възражението за самопоставяне в риск, чрез предприето от починалата пътуване с употребил алкохол водач, очевидно намирайки за житейски неоправдано незнанието на това обстоятелство, при така събраните свидетелски показания, за предприета преди пътуването почерпка с приятел, в дома на Г. и А. и в нейно присъствие. Съдът е счел, че приносът на пострадалата е равен на този на делинквента. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК на касаторите - ищци са формулирани следните въпроси: 1/Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решения по т.д.№ 795/2008 г., т.д.№ 299/2011 г., т.д.№ 387/2008 г. и т.д.№ 611/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с ППВС № 4/1968 г. и решения по гр.д.№ 574/2010 г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 60/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск ?; 4/ Може ли извода за съпричиняване да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен и употребил алкохол водач ?; 5/ Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен ?; 6/ Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат ? - въпроси 3 - 6 вкл. са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по гр.д.№ 53091/2015 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 437/2016 г., т.д.№ 1117/2009 г., т.д.№ 35/2009 г., № 44/2012 г., т.д .№ 316/2011 г., т.д.№ 172/2011 г., т.д.№ 525/2008 г., т.д.№ 623/2010 г., т.д.№ 629/2012 г., т.д.№ 3495/2014 г. и т.д.№ 596/2012 г. – всички на ІІ т.о., т.д. № 1858/2013 г. на І т.о. на ВКС; 7/ Следва ли при определяне степента на съпричиняване да бъде установен действителния обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието?; 8/ При определяне размера на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на съвкупния вредоносен резултат ? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза, с решенията по т.д.№ 1423/2017 г., гр.д.№ 60353/2016 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 648/2008 г. и т.д.№ 551/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. С решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – реш. № 1 /26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 95/ 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС,реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год., е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя. Последните са само ориентир при отчитане на конкретните икономически условия, т.е. не биха могли да се съобразяват като самостоятелно приложими конкретни стойности, поради което и проста съпоставка между същите и размера на присъдените обезщетения не обосновава неправилност на въззивния акт, поради несъобразяване на конкретните обществено - икономически условия. В този смисъл е несъобразима цитираната съдебна практика, за присъдими обезщетения в „аналогични случаи”, тъй като понятието „аналогичен случай„ е неуместно при съизмеряването на субективно търпими вреди, а обезщетението е винаги резултат от процеса на доказването им, който и при пълна идентичност на твърдените и реално осъществили се факти, би могъл да предпостави различни правни резултати. Определеният справедлив размер на обезщетението – от 160 000 лева, преди прилагане на процента съпричиняване – не разкрива по начало, вкл. с оглед събраните доказателства, драстично противоречие с присъдими обезщетения за неимуществени вреди от смърт на родител, съобразно момента на деликта. Вторият от въпросите частично не е съобразен с фактологията на спора, а частично – с мотивите на въззивния акт. Ищците са малолетни деца. Нито за тях, нито за починалата са налице обстоятелства, свързани с особено обществено положение, които да биха били съобразени и да биха могли да повлияят върху размера на обезщетението. От друга страна, въззивният съд е съобразил възрастта на ищците и починалата и дори акцентирал на същата, като предпоставяща особено травматично въздействие върху формирането на децата, като личности. Коментирал е отношенията помежду им, търпимите болки и страдания и интензитета на същите. Несъгласието на ищците с оценката на съда, при липса на драстично отклонение от прилагането на чл. 52 ЗЗД в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родител към 2016 г., е въпрос относим към преценката за правилност, в друга фаза на касационното производство и след допускане на касационното обжалване. Въпроси 3 – 6 са предпоставени от напълно погрешна изходна позиция на касаторите: че съпричиняването от пострадалата изисква и допълнителна причинна връзка между нейно конкретно поведение и настъпилото ПТП, извън приетото за доказано от въззивния съд самопоставяне в риск, с предприето пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен и употребил алкохол водач и при приета за доказана причина за настъпилото ПТП – управление на автомобила с несъобразена с конкретните условия скорост и загуба на контрол върху същия. Въпросите са формулирани в разрив с приетото в т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. В мотивите към т. 7 изрично е направено разграничение между допринасяне от пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който също е, но различен от предходния, правно значим факт по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Именно втората хипотеза на съпричиняване, в качеството на предприето от пострадалия рисково поведение, при знание за обстоятелствата, които го поставят в риск, е коментирал в настоящия случай въззивният съд. В пълно съответствие с ТР / мотиви към т.7 / съдът е съобразил, че независимо от липсата на преки доказателства за знание на пострадалата за поставящите я в риск обстоятелства, обективните обстоятелства са позволявали на същата, при проявена дължима грижа, да ги узнае. В аспект на тези му решаващи изводи по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не е формулиран правен въпрос, като цитираната от касаторите съдебна практика е преимуществено относима към първата от посочените хипотези – същинско допринасяне за настъпването на ПТП от пострадалия, със собственото му действие или бездействие / нарушение правилата за движение от пешеходци /. Седми и осми въпроси са предпоставени от евентуалния касационен довод за неоснователност на приетия от въззивния съд размер на съпричиняването – равен с този на делинквента. Като относими към формирането на решаващ извод относно размера на съпричиняването, въпросите удовлетворяват общия селективен критерий. Не е обоснован допълнителния такъв с цитираната съдебна практика. В същата, въз основа изрични разпоредби на Закона за движение по пътищата / чл. 5, ал. 2; чл. 20 и чл. 116 ЗДвП / изрично вменяващи на водачите на моторни превозни средства отговорност за осигуряване на безопасността на движението, значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, е обосновано по-малко от 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходци. При това, в настоящия случай е налице утежнена хипотеза на самопоставяне в риск – поради пътуване с неправоспособен, но и употребил алкохол водач. Касаторът – ответник не е представил самостоятелно изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, но такова е инкорпорирано в касационната жалба. Макар да не е формулиран конкретен правен въпрос, от обстоятелствената част и цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, съдебна практика са безспорно изводими такива: относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и относно задължението на въззивния съд да се произнесе в съответствие с всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Въпросът за приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, не удовлетворява изискването за правен, тъй като касационната жалба не съдържа конкретен довод, за несъобразено от въззивния съд, в аспект на занижаване на присъденото обезщетение, конкретно обстоятелство, освен формалното позоваване на неадекватност в преценката и изключително завишен размер. Последният – 160 000 лева за всеки от ищците, при съобразима икономическа конюнктура към датата на ПТП - 2016 г. – не разкрива драстично несъответствие с присъдимите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди на лица в съответната родствена връзка. Въпросът за задълженията на въззивния съд, съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК, също не удовлетворява изискването за правен, тъй като не кореспондира с касационен довод за конкретно несъобразено доказателствено средство, довод или възражение на страната, извън формалното твърдение за допуснати процесуални нарушения от съответния вид и безкритично възприети свидетелски показания, отново без конкретна обосновка. Възпроизвеждането на съдържанието на доказателствата, според представата на касатора, не съставлява обосноваване на касационен довод. Следователно, касационното обжалване не следва да се допуска по никоя от касационните жалби. Водим от горното, Върховен касационен съд