Определение № 480 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Б. А. И., чрез пълномощниците й адв. д-р В. П., срещу решение № 88 от 10. 02. 2020 г. по гр. д. № 180/2019 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 167 от 22. 10. 2018 г. по гр. д. № 953/2017 г. на РС – Свищов, с което са уважени предявените от В. Г. П. искове: а/ иск с правно основание чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за установяване нищожността на саморъчно завещателно разпореждане от 8. 12. 2007 г., извършено от Н. Г. К. в полза на И. Д. Ц. – предявен срещу Б. А. И.; б/. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община] – предявен срещу „Агро Бул Инвест“ ООД, по който иск Б. А. И. е привлечена като трето лице – помагач на ответното дружество. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ответницата по касационната жалба В. Г. П., с писмен отговор, подаден чрез адв. М. Д., е изразила становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Съставът на окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, за да потвърди първоинстанционния съдебен акт в частта по иска по чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е приел, че саморъчното завещателно разпореждане от 08. 12. 2007 г., на Н. Г. К. (сестра на ищцата В. Г. П.), починала на 6. 10. 2008 г., в полза на И. Д. Ц. (наследодател на ответницата Б. А. И.), починал на 28. 09. 2016 г., е нищожно на твърдяното от ищцата основание, тъй като не е написано и подписано от завещателката. Изводът, че завещанието не е написано и подписано от Н. Г. К. е основан на заключенията на съдебно-техническата експертиза от 4. 06. 2018 г. на вещото лице М. М. и заключението на тричленната съдебно-графическа експертиза от 23. 08. 2018 г. на вещите лица Х. Б., Т. М. и П. П., както и на разясненията на експертите, дадени в съдебно заседание. Прието е, че и двете заключения безпротиворечиво и категорично установяват, че ръкописният текст и подписът в саморъчното завещание не са изпълнени от Н. К.. За да потвърди решението на районния съд в частта по иска по чл. 108 ЗС, съставът на окръжния съд е приел, че ищцата В. П. е собственик на процесните имоти, като ги е придобила по наследство от сестра си Н. Г. К., починала на 6. 10. 2008 г. Към смъртта си наследодателката е била собственик на основание наследяване на С. М. К., поч. на 7. 09. 1975 г., реституция по ЗСПЗЗ с решение № ХД10/25. 06. 1998 г. на ПК-С. и договор за доброволна делба от 1. 10. 1999 г. За неоснователно е прието възражението на ответното дружество „Агро Бул Инвест“ ООД, както и на подпомагащото го трето лице Б. И., че дружеството е собственик на имотите на основание договор за дарение и договор за продажба, сключени с нотариални актове № № .../2. 05. 2017 г. и .../2. 05. 2017 г., с Б. А. И. – прехвърлител по сделките, участвала чрез пълномощника си Д. И. Ц.. Договорите не са породили придобивно действие, тъй като прехвърлителката Б. И. не е била собственик на прехвърлените имоти, поради нищожност на оставеното в полза на наследодателя й И. Ц., поч. на 28. 09. 2016 г., от Н. К., саморъчно завещателно разпореждане. Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1 ГПК в касационната жалба, включително и частта й по т. I „Основания за допускане на касационно обжалване“, не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Развити са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК - необсъждане на всички възражения и доводи на страните, както и на събраните по делото доказателства (на възражението на жалбоподателката за грешки и неточности в заключенията на двете съдебно-почеркови експертизи и на други доводи и твърдения на страните), които оплаквания съставляват касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, оплаквания за необоснованост на фактическите изводи – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 и оплаквания за противоречие с материалния закон (без да се сочи правен извод, във връзка с който се прави това оплакване, или нарушената правна норма) – също касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, касаещо правилността на решението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ). Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, като общо основание за допускане до касационно обжалване, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че действията и изводите на въззивния съд не противоречат на цитираното в касационната жалба решение № 72 от 8. 04. 2016 г. по гр. д. № 5357/2015 г. на ВКС, 4 г.о. Разгледани са всички възражения и доводи на страните, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, преценени са всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Доколкото позоваването на чл. 280, ал. 1 ГПК е формално и общо, без да е конкретизирано дали жалбоподателят твърди наличие и на трите допълнителни основания по точки 1, 2 и 3, следва да се посочи, че във връзка с основанието по точка 2 не е въведено твърдение за противоречие с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, нито има препращане към такива актове, а във връзка с основанието по точка 3 не се твърди и аргументира становище, че обсъждането на даден проблем ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според касатора очевидната неправилност се изразява в това, че въззивният съд не е съобразил и обсъдил възраженията на Б. И. за допуснати грешки и неточности в заключенията на съдебно-графическите експертизи, за различно изписване на фамилното име на завещателката в отделни части на тройната експертиза, за некатегоричност на становищата на вещите лица, за разминаване в почерка в различните сравнителни образци. На първо място, степента на тежест на посочените пороци, дори да са налице, не е такава, че да обуслови извод за очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност, на безпристрастен съд, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Не е налице и прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. А и решението не страда от посочените пороци. Изводът, че завещанието не е написано и подписано от Н. Г. К. е основан на заключенията на съдебно-техническата експертиза от 4. 06. 2018 г. на вещото лице М. М. и заключението на тричленната съдебно-графическа експертиза от 23. 08. 2018 г. на вещите лица Х. Б., Т. М. и П. П., както и на разясненията на вещите лица, дадени в заключенията и устно в съдебно заседание. Становището на експертите, че ръкописният текст и подписът в саморъчното завещание не са изпълнени от Н. К., е непротиворечиво и категорично. В съдебно заседание вещите лица са разяснили, че допуснатата в заключението грешка при изписване фамилията на завещателката - „К.“ вместо „К.“ не се отразява на крайния извод, тъй като е изследван почеркът и подписът на лицето Н. Г. К.. Разяснили са, че разликите в сравнителните образци се дължи на факта, че са писани в различно време и при различни условия, но всички те са изпълнени от Н. К.. Разяснено е, че множеството различия в общите и частни признаци в почерка и подписа са достатъчни, за да обосноват извод, че завещанието не е написано и подписано от Н. К.. Разяснено е, че в случая не се касае за имитация на почерк и подпис – завещанието е написано и подписано от друго лице, с неговия почерк и свободно положен подпис, както и че това лице най-вероятно не е познавало почерка и подписа на Н. К.. Всички тези обстоятелства са обсъдени в мотивите към въззивното решение и са съобразени при преценка основателността на иска, а изводът на съда за непротиворечивост и категоричност на заключенията е обоснован. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Ответницата по касационната жалба В. Г. П. не претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, нито има въведени твърдения и представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,