Определение № 1516 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1125/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ ЕООД, EИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 29 от 13.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 812/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 9-ти състав, с което е потвърдено решение № 651 от 19.05.2023 г. по т. д. № 51/2022 г. по описа Софийския градски съд, Търговско отделение, V-4 състав. С първоинстанционното съдебно решение касаторът е осъден да заплати на РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕООД, ЕИК[ЕИК], следните суми: на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ - сумата от 1 733 461,05 лв. – равностойността на дружествените му дялове (по баланс към 31.10.2020 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 52 485,35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.09.2021 г. – 10.01.2022 г., както и съдебни разноски от 140 504,90 лв. В касационната жалба се релевират основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК – за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговото обезсилване или отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, изцяло или частично – над сумата от 950 450 лв., ведно със съответните лихви. В изложението за допускане на касационно обжалване, в съответствие с оплакванията в касационната жалба, вкл. и при тяхното повторно излагане, се сочат основанията за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На първо място се развиват доводи за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради обстоятелството, че ищецът никога не е притежавал качеството на съдружник в Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ ЕООД, за да може да прекрати при условията на чл. 125, ал. 2 ТЗ участието си в дружеството към посочения в исковата молба момент, съответно не притежава нужната процесуална легитимация. Излагат се и доводи за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, въз основа на конкретно посочени процесуални нарушения на чл. 236, ал. 2 ГПК. Същевременно се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитирана в изложението съдебна практика на ВКС по въпроса: „Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви в решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“. Като очевидно неправилен се квалифицира и изводът на въззивния съд, че ищецът е съдружник в ответното дружество и че това участие е възникнало ex lege, въз основа на универсалното правоприемство от заличения без ликвидация действителен съдружник РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД (доколкото от ТРРЮЛНЦ е видно, че РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД е заличено, считано от 01.01.2010 г., респективно от този момент участието на този съдружник в ответното дружество е прекратено; правоприемникът – преобразуваното дружество – ищец не е подавал молба за приемането му като съдружник и не е декларирал приемане на условията в дружествения договор, съответно няма решение за приемането му от ОС на съдружниците на Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ ООД, както и вписване на ищеца като съдружник в ответното дружество по партидата му в ТРРЮЛНЦ). Касаторът сочи практика на ВКС, на която счита, че този извод на въззивния съд противоречи (тя касае наследственото правоприемство при съдружници – физически лица). Поддържа, че с ТЗ са изключени априори хипотезите на придобиване на членство по правоприемство, както и че универсалното правоприемство при преобразуване на търговски дружества не включва правоприемство и в членственото правоотношение с друго търговско дружество, доколкото правоприемникът е изцяло нов правен субект, който приема само имуществените права и задължения на прекратеното дружество, като без значение е фактът дали съдружникът – дружество е прекратен със или без ликвидация. В изложението се съдържат и доводи за необосновано възприемане от страна на съда на междинния счетоводен баланс към 31.10.2020 г., представен от ищеца, и игнориране на този, представен от ответника; както и за необоснованост на изводите за равностойността на дружествения дял на ищеца. Твърди се, че тези изводи противоречат на чл. 125, ал. 3 ГПК и приложимите счетоводни стандарти, както и че неправилно са кредитирани и възприети от съда отделни части от заключенията по основната и допълнителна ССЕ. В заключение касаторът счита, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като то е постановено contra legem, в противоречие със смисъла на закона, изразен в чл. 122 ТЗ, чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 4 ТЗ; както и при грубо противоречие с правилата на формалната логика и при нарушаване на основополагащи принципи на съдопроизводството – чл. 5 ГПК. Също така релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните изрично формулирани въпроси: „1. Включва ли се в обема на универсалното правоприемство при преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната форма членственото правоотношение с капиталово ООД?“; 2. Прехвърля ли се по силата на закона членственото правоотношение в капиталово търговско дружество на преобразувания съдружник при прекратяването му без ликвидация в патримониума на новоучредения при преобразуването чрез промяна на правната форма правен субект или за да се конституира новоучреденият правен субект като съдружник в капиталово ООД следва да се изпълнят предпоставките на чл. 122 ТЗ, чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 4 ТЗ?“; 3. Какво е правното значение на прекратяването без ликвидация на правния субект за членственото му правоотношение с капиталово търговско дружество и не касае ли прекратяването без ликвидация преминаване ex lege върху новия субект само на имуществени права и задължения?“; 4. Допустимо ли е според българското законодателство и въз основа на кои правни норми „фактическо съдружие“ и в какъв вид и обем от действия същото се изразява?; 5. Може ли да се приеме, че при липса на вписване по партида на търговското дружество на съдружник – ЮЛ, същото може да има качеството на съдружник само въз основа на конклудентни действия на търговеца като изпращане на покана до ЮЛ да участие в общите събрания, респективно само въз основа правни и фактически действия на ЮЛ, свързани с присъствие и участие в общите събрания на търговеца?“. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с който се изразява подробно становище за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поддържа се и становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди изцяло първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е очертал предмета на спора съобразно изложеното в исковата молба и отговора й; очертал е и спорния предмет така, както е пренесен във въззивното производство; както и е възпроизвел накратко мотивите на Софийския градски съд (че в случай на преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма - чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 261, ал. 1, предл. посл. ТЗ, новоучреденото търговско дружество (ищецът) става правоприемник на преобразуващото се дружество - „Роял Кампъни Груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], което се прекратява без ликвидация; че ищецът по силата на закона има качеството на универсален правоприемник на съдружника „Роял Кампъни Груп“ ЕАД, поради което е придобил и качеството на страна по членственото правоотношение с ответното дружество, т. е. също има качеството на съдружник; че липсата на вписване на горната промяна в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника не опровергава този извод; че към м. 07.2020 г., когато е отправил писмено предизвестие по чл. 125, ал.2 ТЗ за прекратяване участието си в ответното дружество, ищецът е притежавал 34,93 % от дружествените дялове; че след прекратяване на членственото правоотношение през м. 10.2020 г. в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ за паричната равностойност на неговия дружествен дял, остойностен по представения от ищеца междинен баланс към 31.10.2020 г. и основното заключение на ССЕ, въз основа на които главният и акцесорният иск са уважени в претендираните размери). Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към тях, като в съответствие с чл. 269 ГПК подробно е разгледал доводите и възраженията във въззивната жалба на ответника, във връзка с което в решението са изложени следните мотиви: Оплакването за недопустимост на исковете поради липса на качество на съдружник на ищеца е счетено за неоснователно, с оглед извода, че членственото правоотношение на ищеца (респ. на неговия „праводател“) не е било прекратено при извършеното преобразуване. За неоснователни са намерени и доводите, че поради липса на: молба на преобразуваното дружество по чл. 122 ТЗ за приемане на нов съдружник, решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ на ОС на ответника за приемането му като съдружник и вписване на това обстоятелство в ТР, което според ответника е с конститутивно действие, между страните не е възникнало членствено правоотношение. Съдът е съобразил, че считано от 01.01.2010 г. търговското дружество на съдружника РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД с ЕИК[ЕИК] е заличено след прекратяването му без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма от ЕАД в ЕООД, че заличаването на РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД действително не е вписано по партидата на ответника, по която преобразуваното дружество е продължило да съществува като съдружник до датата на връчването от ищеца на предизвестие за прекратяване на участието му в ответното дружество, както и че заличаването поради преобразуването му без ликвидация чрез промяна на правната форма е вписано само по персоналната партида на РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД в ТР. В тази връзка са формирани изводи, че липсата на такова вписване по партидата на ответника не води до прекратяване на участието на съдружника в дружеството. Посочено е, че нормата на чл. 125, ал. 1 ТЗ лимитативно изброява случаите, в които се прекратява участието на съдружник в дружеството. Според чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ, участието на ЮЛ като съдружник в ООД се прекратява, само ако юридическото лице на съдружника е прекратено с ликвидация, какъвто настоящият случай не е. Промяната на правноорганизационната форма на ищеца не води до прекратяването на участието му като съдружник в ответното дружество, тъй като в този случай не се извършва ликвидация. Затова не са необходими нито молба за приемане на новия съдружник по чл. 122 ТЗ, нито решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, нито вписване на това обстоятелство в ТР. РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП, макар и с променена правно-организационна форма, е продължило да бъде съдружник при ответника, но вече като ЕООД с ЕИК[ЕИК], в каквото се е трансформирало, считано от вписването на преобразуването. За неоснователни са счетени и доводите за прекратяване на членството на РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД предвид клаузата на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Дружествения договор на ответното дружество, приет на 25.09.2007 г., в редакцията, действала към 01.01.2010 г., съгласно която прекратяването на членството на съдружник настъпва с прекратяването на съдружника - ЮЛ. При тази формулировка на дружествения договор, според ответника, нямало значение дали ЮЛ се прекратява без или със ликвидация и че при всяко прекратяване на ЮЛ членството му в ООД се прекратява. Според съда това тълкуване противоречи на чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ. Доколкото законът не е уредил хипотеза на прекратяване на членство в ООД с прекратяване на ЮЛ на търговско дружество - съдружник без ликвидация при прекратяването му при преобразуване чрез промяна на правната му форма, то задължително следва да се изследва действителната воля на съдружниците, изразена в дружествения договор по този въпрос. Съдът е съобразил, че по делото са представени множество документи, изходящи от ответника, които удостоверяват, че в периода от 2010 г. до връчването на предизвестието за прекратяване на членството през 2020 г. за съдружник в ответното дружество е считано ищцовото дружество РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕООД с ЕИК[ЕИК], което е канено и пълноправно е участвало във вземането на решения от ОС на ответника и в неговото управление. Волята на съдружниците е била точно обратната на твърдяното в жалбата и тя се потвърждава от цялостното поведение на съдружниците след 2010 г., включително и от факта, че РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД е останало вписано като съдружник по партидата на ответното дружество в ТР до датата на връчването на предизвестието за прекратяване на участието му в него през 2020 г. и през цялото време от 2010 година до 2020 година е участвало в управлението на ответното дружество, чрез универсалния си правоприемник „РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП“ ЕООД. Въззивният съд е взел предвид пространните доводи в жалбата за значението на факта, че ищцовото дружество не е вписано за съдружник по партидата на ответното дружество, а по тази партида все още стои като съдружник заличеното РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД, във връзка с което е приел, че този пропуск не отнема качеството на съдружник на ищцовото дружество, защото това качество е придобито ех lege по силата на универсалното правоприемство в резултат на вписаното в ТРРЮЛНЦ преобразуване чрез промяна на правната форма на РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕАД с ЕИК[ЕИК] и превръщането му в РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕООД с ЕИК[ЕИК]. Между двете формално различни ЮЛ съществува пълна идентичност в персонално и имуществено отношение, тъй като няма никаква промяна в едноличния собственик на капитала на преобразуващото се дружеството и нововъзникналото такова, няма никаква промяна и в обема на неговия капитал (съответно на неговото имущество), а има само промяна на формата, в която съществуващият капитал е организиран и представен и продължава своето правно битие, което по никакъв начин не засяга правната сфера на ответното дружество. С оглед горното въззивният съд е заключил, че в случая не се налага да се взема конститутивно решение от ОС на ответното дружество за приемане на РОЯЛ КАМПЪНИ ГРУП ЕООД за нов съдружник в него. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 264з, ал. 2 ТЗ, уреждаща последиците от вписването на преобразуването, изразяващи се в следното: „С вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество.“, както и на постановеното в този смисъл решение № 84 от 02.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4136/2016 г., III ГО. Взел е предвид и липсата на спор между страните, че липсва и решение, оспорващо правата на новоучреденото дружество да замести като съдружник преобразуващото се дружество. С оглед горните изводи за неоснователни са счетени и възраженията за погасяване на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ по давност. Съдът е приел, че вземането е възникнало на 14.10.2020 г., на която дата е прекратено участието на ищеца в ответното дружество, и е предявено по съдебен ред в рамките на давностния срок - на 10.01.2022 г. Отново е посочено, че доводите на ответника относно юридическия факт на прекратяване на ЮЛ на „Роял Кампъни Груп" ЕАД, възникнал през 2010 г., като представляващ едновременно и юридически факт на прекратяване и на членството му в ответното дружество, са неоснователни, поради което давността не тече от твърдяния от него момент през 2010 г., тъй като прекратяването на членството на „Роял Кампъни Груп” ЕАД в ответното дружество не е настъпило с прекратяването на ЮЛ на „Роял Кампъни Груп" ЕАД, което по силата на изричната разпоредба на чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ си е останало формален съдружник в ответното дружество и след 2010 г. и не е било заличено като такова до завеждането на настоящото дело. Като неоснователни са преценени и доводите в жалбата срещу извода на първоинстанционния съд, че уреждането на имуществените отношения между страните трябва да стане именно по междинния баланс към края на съответния месец, през който е прекратено членството - 31.10.2020 г., представен от ищеца. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че според доктрината и практиката определянето в стойностно изражение на дружествения дял на прекратилия членството си съдружник се извършва въз основа на междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, като от актива по счетоводния баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите нематериални активи, придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа цена, която е цена по придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, след което от тази стойност следва да се приспаднат задълженията, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, за да се получи „чист“ актив. Не са споделени доводите на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е възприел и кредитирал като достоверна и обективна тази част от заключението на вещото лице по основното и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, която изчислява стойността на дела въз основа на междинния счетоводен баланс, представен от ищеца към 31.10.2020 г., тъй като нито той, нито изчисленията на вещото лице не установявали ДМА, КМА и другите нематериални активи да са отразени по тяхната историческа цена, която е цена по придобиване. Видно било от заключенията на основната и допълнителна експертизи и от разпита на експерта, че по отчета, представен от ищеца, е налице завишение със стойността от 522 000 лева, за което вещото лице е дало сведения, че е недопустимо да бъде извършено съгласно счетоводните правила и стандарти, от една страна, а от друга - указва на факта, че съответните активи не са възприети по тяхната „историческа цена“ или „цена на придобиване“, съгласно правилата за изчисление размера на обезщетението за дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ. Според съда тезата на ответника се опровергава от събраните по делото писмени доказателства, коментирани и от първоинстанционния съд. Установено е, че на другия съдружник „Роял Асетс Мениджмънт“ ЕАД, притежаващ 175 дружествени дяла с номинална стойност от 1 750 лева, представляващи 0,07 % от капитала на дружеството, прекратил също на 14.10.2020 г. участието си в Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ ООД, е изплатена равностойността на дружествения му дял, представляваща 3 474,10 лева (4 963 219,54 лева х 0,07 %), с платежно нареждане от 07.12.2021 г., като плащането е било извършено доброволно от ответното дружество въз основа на изчисления, извършени лично от него, а същата стойност съответства на чистата стойност на активите, посочена в представения от ищеца междинен отчет, както е определена и във вариант 1 на задача № 4 по основното заключение на ССЕ. Нарочно съставеният Междинен счетоводен баланс на дружеството към 31.10.2020 г., приложен към исковата молба, и оборотната ведомост към същата дата сочат, че чистата стойност на активите към тази дата е била 8 930 354,66 лева, а размерът на пасивите (без собствения капитал, без резервите и без отчетения финансов резултат) е 3 967 135,12 лева. Този междинен баланс е съответствал (съгласно основното и допълнителното заключения на ССЕ) на ГФО за 2019 г. (заверен от независим одитор с мнение, че представя достоверно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние на дружеството - ответник и неговите финансови резултати от дейността и паричните му потоци за годината, завършваща на тази дата, в съответствие с Националните счетоводни стандарти, приложими в България, както и е изразено становище във връзка с чл. 37, ал. 6 ЗСч, че информацията, включена в доклада за дейността за финансовата 2019 година, съответства на финансовия отчет), както и на ГФО на ответника към 31.12.2020 г., публикуван от самия ответник и обявен в ТР (отговарящ също на изискванията на ЗСч), поради което е налице съпоставимост на същите със съставения и приложен по делото междинен счетоводен баланс към 31.10.2020 г., изготвен при спазване на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Основното заключение на ССЕ сочи, че след направен анализ на представения с исковата молба междинен финансов отчет към 31.10.2020 г. не се установяват обстоятелства, които да са в противоречие на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти; че при направения сравнителен анализ на същия с обявения в ТР ГФО към 31.12.2020 г. се наблюдава логична икономическа последователност на отчетените активи, както и вписаната в двата отчета балансова стойност. Същата логична икономическа последователност се наблюдава и при приложения към исковата молба ОПР към 31.10.2020 г. спрямо обявения в ТР ОПР към 31.12.2020 г. При ГФО към 31.12.2020 г., обявен в ТР, също не са отчетени разходи от обезценки, което от своя страна потвърждава по-късното съставяне на междинния финансов отчет към 31.10.2020 г., представен по делото от ответната страна. В същото време според вещото лице представените от ответника междинни (към 31.10.2020 г.) ОПР и Счетоводен баланс са съставени при нарушаване на основни принципи за водене на счетоводството, съдържат неверни данни, като не могат да бъдат ползвани като годно писмено доказателство относно съдържащите се в тях счетоводни данни; нарушен е принципът на проследимост, достоверност и обоснованост на счетоводните записвания и не могат да бъдат съпоставени с обявените вече от дружеството - ответник ГФО за 2019 г. и за 2020 г., видно от допълнителното заключение на ССЕ. Всички действия на ответниказа коригиране на счетоводната документация са инициирани след образуване на настоящото дело и касаят единствено счетоводни операции за намаляване на неговото имущество. Въпреки предоставената неколкократно възможност, ответникът не е представил писмени доказателства, обосноваващи извършените на 28.01.2022 г. корекции в баланса. Въззивният съд е споделил напълно и изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение на извършеното през 2019 г. преоценяване на активи в размер на 522 000 лева. Както е установило и вещото лице, през 2019 г. е извършено увеличение с 522 000 лева в стойността на ДМА, включени в актива на ответното дружество, но стойността на увеличението е отнесена като „резерви" в представения от ищеца междинен баланс, както и в обявените от ответното дружество ГФО за 2019 г. и в ГФО за 2020 г. При изчислението на „чистия актив" обаче стойността на резервите не се отчита като елемент на актива и не участва при формиране размера на дължимата сума по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което е видно и от представения с исковата молба междинен баланс, както и от основното заключение на ССЕ. В този междинен баланс (дясна половина) стойността от 522 - „резерв от последващи оценки на актива по сметка 04222" - е отнесен в пасива. Стойността от 522 000 лева не участва в актива на ответното дружество, а с тази увеличена стойност на ДМА, която е отнесена в „резерви" и не участва като компонент на актива, не се накърняват правата на ответника. Стойността от 522 000 лева е отнесена в „резерви", поради което не се отчита като актив, но няма основание да се счита като загуба на дружеството и с тази стойност да се намалява положителния финансов резултат към 31.10.2020г. По тези съображения въззивният съдебен състав е приел, че не се доказват и следващите оплаквания на ответника досежно завишения размер на претендираната сума за главница в размер на 1 785 946.40 лева, който не съответствал на равностойността на дружествения дял на ищеца към 31.10.2020 година. Писмените доказателства, както и заключението на ССЕ сочат обратното - че посочените в представения от ищеца счетоводен баланс стойности на активите и на пасивите отговарят на действителното фактическо положение и показват вярно финансовото състояние на предприятието на ответника. Затова обосновано и законосъобразно от първоинстанционния съд е възприет вариантът по основното заключение на ССЕ, според който активите са на стойност 8 930 х. лв., пасивите са на стойност 3 967 х. лв., а чистата стойност на актива възлиза на 4 963 х. лв. На базата на тази „чиста“ стойност е била изчислена и изплатена от ответника и паричната равностойност на дружествения дял на другия напуснал съдружник - „Роял Асетс Мениджмънт" ЕАД. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, предвид следното: Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, като е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия (респ. по отношение на всеки въпрос, ако те са повече) са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, които също следва да са съответно посочени и обосновани от жалбоподателя. В настоящия случай няма основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първите три въпроса са относими към приложението на разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ, която е пределно ясна и не се налага да бъде тълкувана по реда на чл. 290 ГПК, тъй като тя нито е нова, нито се доказва да се прилага по различен начин от съдилищата, нито има изменение в обществените отношения, които да налагат да се прилага по нов начин. Според тази разпоредба, когато съдружник в ООД е юридическо лице, неговото участие в дружеството се прекратява (по силата на закона), ако самото юридическо лице се прекрати с ликвидация. Хипотезата не е налице при преобразуването на търговски дружества, в частност чрез промяна на правната форма, тъй като в този случай липсва същинско прекратяване на преобразуващото се дружество и поради това ликвидация не се извършва. Правните последици от вписването на промяната на правната форма на преобразуващо се дружество включват преминаването на цялото му имущество, т. е. всички права, задължения и фактически отношения, върху новоучреденото такова. Новоучреденото дружество има същото материално съдържание като прекратеното, то се явява общ правоприемник на преобразуващото се дружество, като в патримониума му преминават всички права от частноправен и публичноправен характер, прехвърлими и непрехвърлими, вещни, облигационни, търговски, правата върху интелектуална собственост, акции, облигации, дялове и участия в други дружества. В същия смисъл е и практиката на ВКС (напр. цитираното решение по гр. д. № 4136/2016 г. на ІІІ г. о.), според която правосубектността на преобразуващото се в същата хипотеза дружество не изчезва в нито един момент, за разлика от хипотезата при смърт на физическо лице или заличаване на юридическо лице без правоприемство. Поради ясния и категоричен смисъл на коментираната разпоредба и наличието на практика на касационната инстанция не се налага да се извършва тълкуване по аналогия с правните последици, които възникват за наследниците на починал съдружник – физическо лице (а и поначало аналогията като тълкувателен метод се прилага за неуредените от закона случаи – чл. 46, ал. 2 ЗНА). Следващите два въпроса (относно т. нар. „фактическо съдружие“ и може ли да съществува качество на съдружник само въз основа на „конклудентни действия“ на дружеството) нямат нужното значение за изхода на спора и поради това не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място, изложените в решението мотиви в тази връзка (а именно, че ищецът след преобразуването си е бил канен и е участвал пълноправно в общи събрания на съдружниците на Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ ООД) са единствено с оглед извършеното от съда тълкуване на клаузата на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Дружествения договор на ответника с оглед изясняване действителната воля на страните, релевантни за която са и действията във връзка с изпълнението (прилагането) на договора. На следващо място направеното обсъждане има подкрепящ решаващия извод на съда характер, а именно, че дори във вътрешните отношения, регулирани от дружествения договор, ответното дружество е считало ищеца за пълноправен съдружник, като посочените съображения нямат обуславящо значение за решаващата воля на въззивния съд, основана на разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 3 ТЗ. Не се установява и допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, относима към процесуалноправния въпрос „Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви в решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“. Съставът на апелативния съд се е произнесъл именно по оплакванията на страната, изложени в жалбата й, които са основно от правен характер, като несподелянето на защитната теза на ответника не се приравнява на липса на обсъждане на навадените от него доводи и възражения. С оглед изложеното не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че отсъстват и предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за селектиране на касационната жалба. На първо място въпросът дали ищецът е имал качеството на съдружник е относим към неговата материалноправна легитимация, т. е. няма вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо на това основание. На следващо място не се установява и релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивното решение да е очевидно неправилно. От прочита му не се констатира същото да е постановено при грубо нарушение на правилата на формалната логика или при превратно прилагане на закона (в неговия обратен смисъл). Съдът е изложил логични и последователни съждения, защо прекратяването и заличаването на „Роял Кампъни Груп" ЕАД от ТРРЮЛНЦ, с оглед неговото преобразуване в „Роял Кампъни Груп" ЕООД, не води до прекратяване на членственото правоотношение с ответното дружество, както и е приложил материалния закон не само буквално, а и в съответствие с неговия смисъл. Доводите за постановяване на решението в противоречие със смисъла на чл. 122 ТЗ, чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 4 ТЗ не водят до извод за очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, доколкото посочените разпоредби са счетени от съда за неприложими. Противно на твърдяното от касатора липсват данни и за допуснати от въззивния съд нарушения на основни принципи на съдопроизводството. Останалите оплаквания за необоснованост при преценката на доказателствата, допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила могат да се квалифицират единствено като такива за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и са ирелевантни за селективната фаза на касационното производство. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение