Определение № 2627 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на Определение №577 от 05.02.2026 г. на Административен съд – Велико Търново, по административно дело № 129/2026 г. С определението съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността на основание чл. 135, ал. 6 във вр. с ал. 4 АПК. Върховният административен съд, за да се произнесе по спора за подсъдност, установи от фактическа страна следното: На 28.01.2026 г. е подадена жалба от „М. – Ив- 3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица]срещу фактически действия по изземването на свидетелство за регистрация и регистрационни табели на моторно превозно средство (МПС) с рег. №[рег. номер]. С Определение № 181 от 30.01.2026 г. на Административен съд - Търговище по адм. д. №42/2026 г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново. С Определение № 577 от 05.02.2026 г. по адм. д. № 129/2026 г., Административен съд – Велико Търново е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд – Велико Търново и Административен съд - Търговище, и е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на компетентен съд. На 13.02.2026 г. по делото е депозирано допълнение към жалбата на „М. – Ив- 3“ ЕООД, в което изрично се заявява, че на 04.02.2026 г. дружеството е получило Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №26-0308-000014 от 22.01.2026 г. на началник група към Районно управление (РУ) – Омуртаг към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Търговище, поради което моли съдът да приеме първоначално подадената жалба като такава срещу посочената заповед. При така установените факти, релевантни за определяне на местно подсъдния съд, Върховният административен съд намира, че местно подсъден да се произнесе по жалбата на „М. – Ив- 3“ ЕООД е Административен съд, - Велико Търново. С обжалвания административен акт - Заповед №26-0308-000014 от 22.01.2026 г. спрямо „М. – Ив- 3“ ЕООД е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. В съответствие с чл. 172, ал. 2 АПК, обжалването на заповедта по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 133, ал.1 АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. Седалището на дружеството е в гр. Велико Търново и в съответствие с чл. 133, ал.1 АПК, спорът е подсъден на съда по седалището на адресата на акта, в случая Административен съд – Велико Търново. За пълнота следва да бъде отбелязано следното: към датата на постановяване на определението от АС – Велико Търново, изрично са оспорвани действия по изземване и задържане на регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС, като извършени без основание. Доколкото посочените действия са били извършени на територията на област Търговище, компетентен в съответствие с чл. 251, ал.1 АПК е бил Административен съд – Търговище. Едва на 09.02.2026 г., с допълнителна жалба е уточнено, че първоначално подадената жалба следва да се приеме като оспорване на Заповед №26-0308-000014 от 22.01.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК Върховният административен съд