Определение № 790 от 15.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 703/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „Г. срещу определение №101 от 15.04.2010 по в. ч. гр. дело №221/2010г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на № 1268/26.02.2010 г. на РС-Хасково, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на документ-запис на заповед за сумите от 3200 лева-главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответникът Х. Я. А. ЕГН: xxxxxxxxxx не изразява становище. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат тези визирани в т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл.418 ал.4 от ГПК съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на т.1 от ТР№1/28.12.2005 г. относно задължителното съдържание на определените в чл.535 ал.1 от ТЗ реквизити на записа на заповед като основание за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.417 т.9 от ГПК. Приел е, че доколкото в самия текст на ценната книга липсва изрично споменаване на записа на заповед като основание за задължаване от страна на издателя, то същата страда от порок във формата и не поражда правно действие, което прави заявлението неоснователно. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното определение. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалвания акт, но не и по преценка на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, за което се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се подведе под допълнителните критерии в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение