Определение № 3029 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5320/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Булгартрансгаз“ ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез пълномощник юрисконсулт А. М., против въззивно решение № 4084/20.07.2023 г, постановено по в.гр.д. № 1819/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 9749 от 31.08.2022 г., постановено по гр.д. № 71674/2021 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на С. А. Ш., извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 103/14.10.2021 г., издаден от изпълнителния директор „Булгартрансгаз“ ЕАД; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ С. А. Ш. на длъжността „Управител на стол/той и снабдител” при ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД в Централно управление административно, Хранителен комплекс и е осъдил „Булгартрансгаз“ ЕАД да заплати на С. А. Ш., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ сумата от 22 306,98 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 18.10.2021 г. До 17.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Твърди се, че изводът на съда, че ищецът не е имал ръководни функции по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ е неправилен. Според касатора от събраните по делото писмени доказателства се установило, че длъжността, заемана от ищеца, е ръководна по смисъла на закона – трудовите му функции включвали правомощия да организира дейността, да отчита и носи отговорност за изпълнението на извършваната дейност. Съдът не анализирал представената длъжностна характеристика, от която било видно, че задълженията на ищеца структурно са определяли политиката и са организирали целия ръководен процес на структурно обособеното звено на работодателя, поради което следвало да се счете, че е част от ръководството на предприятието и уволнението му на основание чл.328 ал.2 КТ е законосъобразно. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: „Ръководител в обособено звено в предприятието, който ръководи, организира и контролира трудовия процес на подчиненото му звено, попада ли в обхвата на § 1, т. 3 на ДР на КТ?“; 2. „Попада ли в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, ръководител в обособено звено в предприятието, което има подпомагаща функция, с оглед постигане на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя?“ и 3. „Може ли съдът по вътрешно убеждение да приеме за недоказани факти, за които са представени частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна и за които не е открито производство по чл.193 от ГПК?“. По отношение на въпросите се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 4/07.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021, на IV г.о.; решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г., на III г.о.; решение № 535/19.12.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., на IV г.о.; решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г., на III г.о.; решение № 178/07.11.2016 г. по гр.д. № 1838/2016 г., на III г.о. и др. Бланкетно се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на решението. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата С. А. Ш. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност "Управител на стол/той и снабдител" в ответното дружество. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца, основната функция на длъжността била да организира дейността, експлоатацията и снабдяването на Хранителния комплекс в Управление „Административно“, териториално звено Централно управление – София, а основните трудови задължения включвали: да организира, координира и контролира цялостната дейност на хранителния комплекс; да доставя своевременно и в необходимите количества стоки и хранителни продукти, като изучава потребителското търсене; да товари, разтоварва и пренася хранителни продукти до склада; да организира посрещането на гости и провеждането на срещи на колектива на дружеството по определени поводи; да организира и контролира дейността на колектива в комплекса с оглед постигане на възможно най-добро обслужване на посетителите; да провежда периодични инструктажи на всяко тримесечие на работещите в хранителния комплекс; да следи за поддържането на ред и чистота в хранителния комплекс; да изпълнява и други конкретни задачи, възложени от началника на управлението; да управлява служебен автомобил във връзка със задълженията му. Длъжността била пряко подчинена на началника на управление „Административно“. С Акт прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 103/14.10.2021 г. на Изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД трудовият договор е бил едностранно прекратен от работодателя на основание чл.328, ал. 2 от КТ. Въззивният съд е посочил, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ включва: 1. да е сключен договор за управление на предприятието; 2. уволнението да е извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца; 3. уволненото лице да заема ръководна длъжност. Не било спорна между страните, че бил сключен нов договор за управление и утвърдена бизнес програма, както и че уволнението е извършено в законовия срок. За да уважи иска за отмяна на уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивния съд е приел, че при сравнение между трудовите функции, които е имал ищецът и предмета на дейност на работодателя, от трудовите функции на длъжността „Управител на стол/той и снабдител“ в „Булгартрансгаз“ ЕАД, Централно управление, Управление „Административно“, Хранителен комплекс, не зависи пряко дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. Посочено е, че звеното Хранителен комплекс, което е ръководил ищецът има изцяло субсидирано значение, което по никакъв начин не се свърза с дейността на търговското дружество или резултатите от нея, а има чисто обслужващи функции - предоставя социална услуга на служителите на ответника. Направен е извод, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ, което обуславя незаконност на прекратяване на трудовото правоотношение между страните в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорните искове: за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първите два въпроса в изложението, касаещи критериите за преценка кога една длъжност е ръководна, са релевантни, но не са разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС. Приема се, че на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, които са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика. Преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ се извършва конкретно за всеки отделен случай, като критериите за преценка включват - задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови функции /решение № 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г., III г.о.; решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г., III г.о. и др./. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. Основанието по чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя /решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС; решение № 15/02.02.2017 г. по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о. на ВКС и др./. В хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, следва да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес цел /решение № 272/14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г.о.; решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/12 г. на ВКС, IV г. о./. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че с оглед мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието /и при съществуваща опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между ищеца и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление/ и установените същински трудови функции, длъжността на ищеца не се явява част от ръководния екип на управляващия. По третия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не е във връзка с направените от въззивния съд изводи. Въззивният съд не е приел за установено, че са представени частни свидетелстващи документи установяващи наличието на определен факт, но въпреки това да е направил извод за недоказаност на този факт. Изводите му са, че на база приложените доказателства, обстоятелството че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 КТ, е останало недоказано. Правилността на извода на съда, направен въз основа анализ на събраните по делото доказателства не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая касаторът не мотивира наличието на това основание, а основанието е посочено бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то е очевидно неправилно. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. С оглед изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1600 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1600 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, като същото е реално изплатено съобразно посоченото в договора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.