Определение № 1137 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1487/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.А. Р. от САК касационна жалба на ответника Д. И. В. срещу решение № 95/13.03.2023г. по възз.гр.д.№ 15/2023г. на ОС - Пазарджик.Въззивното решение е обжалвано в частта за потвърждаване на решение № 260013/31.03.2022г. по гр.д.№ 1746/2017г. на РС - Пазарджик за осъжданею на касатора да заплати на „Протер инженеринг“ ООД, [населено място], дължимо и неизплатено възнаграждение за извършени СМР по възлагане в размер на 14 111лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ на 15.05.2017г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.2 - недопустимост и по т.3, предл.2 и 3 на чл.281 ГПК –процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Според касатора е налице произнасяне плюс петитум, предвид твърденията на ищцовото дружеството в ИМ, че са останали незаплатени допълнителни СМР на стойност 14 976лв. На следващо място касаторът поддържа, че в отговора на ИМ е направил възражение, че са започнати разговори, но не е завършен фактическият състав на възлагането на допълнителните СМР чрез тяхното индивидуализиране като количество и цени.В тази връзка в касационната жалба е релевирано оплакване, че нито първоинистанционният, нито въззивният съд са дали указания за конкретизиране на допълнителните СМР, предмет на така направеното възражение.Касаторът поддържа, че в резултат на това въззивният съд е приел неправилно, че такова възражение не е въведено в отговора на ИМ, поради което е преклудирано, и не е разгледал направените в тази връзка твърдения във въззивната жалба и в писмената защита. Оспорва извода, че е доказано наличието на правоотношение, по силата на което са възложени допълнителните ДМР, предвид липсата на писмени доказателства, напр.подписан договор, оферта, количествено-стойностна сметка, търговска кореспонденция.Релевирано е оплакване, че въззивният съд не е съобразил заключението на ССЕ по делото и не е изследвал и обсъдил отговорите на вещото лице по всички поставени въпроси. По всички тези съображения искането на касатора е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго за отхвърляне на иска. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни въпроси: 1.Възможно ли е потвърждаване чрез конклудентни действия на договор за строително-монтажни работи/СМР/, когато в офертата за извършване на СМР не е посочена никаква цена, нито индивидуална, нито обща? По този въпрос е цитирано решение на САС. 2.Задължителна ли е писмената форма за допълнително възложени строително-монтажни работи/СМР/, когато основният договор за СМР е сключен в писмена форма, съгласно чл.163 ЗУТ? Наред с това е въведено основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. С подадения чрез адв.Б.Н. писмен отговор ответникът по касационната жалба „Протер инженеринг“ ООД, [населено място], оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на старните и данните по делото, намира следното: Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. При проверката за валидност и допустимост, за която касационният съд не е обвързан от посочените от касатора основания, не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за произнасяне плюс петитум. В тази връзка от данните по делото се установява, че първоинстанционното решение е постановено както по исковата молба на ищцовото дружество против касатора, по която е образувано гр.д.№ 1746/2017г. на ПзРС, така и по исковата молба на дружеството против касатора, по която е по-късно образувано гр.д.№ 276/2018г. на ПзРС /прекратено и присъединено към гр.д.№ 1746/2017г. на ПзРС/, с предмет осъдителни претенции за вземане за допълнителни СМР в общ размер 20 796.74лв.В първото по делото открито заседание на 06.07.2021г. по гр.д.№ 1746/2017г. на ПзРС/ след присъединяване на гр.д.№ 276/2018г. на ПзРС/ пълномощникът на ищцовото дружество е изрично заявил, че поддържа претенциите в ИМ по гр.д.№ 276/2018г. на ПзРС, които включват както всички претенции, по които е образувано производството по гр.д.№ 1746/20187г. на ПзРС, така и допълнителни претенции, уточнени и съобразени с ИМ по т.д.№ 65/2017г.на ОС - Пазарджик. Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. И по двата поставени въпроса не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е въвел доводи за обосноваване на искането за допускане на касационно обжалване, а въведените от него доводи касаят единствено правилността на обжалваното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Поставените материалноправни въпроси, касаещи потвърждаването и формата за възлагане на допълнителни СМР, когато договорът за СМР е сключен в писмена форма, не са значими за крайния изход на делото, тъй като не са обсъждани от въззивния съд. Възражение, че допълнителните СМР не са възлагани от ответника, е обсъждано в първоинстанционното решение.Това възражение е намерено за неоснователно от първоинстанционния съд въз основа на извършената преценка на доказателствата по делото.Крайният извод, че ответникът е възложил извършването на допълнителните СМР, е споделен от въззивния съд, но не въз основа на преценка на доказателствата по делото, а тъй като е прието, че в ОИМ не е направено оспорване на възлагането на допълнителните СМР, а са направени единствено възражения за некачествено изпълнение, за пълно неизпълнение на част от СМР и за завишени цени.Приемайки за преклудирано правопогасяващото възражение, че допълнителните СМР не са били възложени от ответника, въззивният съд не е обсъждал нито потвърждаването му с конклудентни действия, нито формата, в която е следвало да бъдат възложени допълнителните СМР при наличието на писмен договор за основните СМР.Така връзката на поставените материалноправни въпроси и крайния изход по делото е опосредена от извода на въззивния състав, че възражението е преклудирано, във връзка с който в касационната жалба е аналогично развит касационен довод по чл.281 ГПК, но в изложението не са формулирани съответни процесуалноправни въпроси. Не следва да се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за директен достъп до касационно обжалване ( ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието му, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка. Очевидна неправилност би била налице при обосноваване от съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на норма със смисъл, различен от действително вложения/ извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма/. Такава би била налице, когато решението е постановено в явно нарушение на закона (contra legem), извън закона (extra legem) или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима с оглед приетата от съда фактическа обстановка.Такава би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод.Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК .Очевидната неправилност изисква обосноваването й от касатора, а не служебното й установяване от съда, като едновременно с това следва да е аналогично развит в касационната жалба касационен довод по чл.281 ГПК.В случая основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е необосновано, тъй като касаторът не е въвел доводи за наличие на нито една от изведените от съдебната практика и дефинирани хипотези на очевидна неправилност, а въведените от него доводи касаят единствено правилността на въззивния акт, която е изключена от предмета на настоящото производство. Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответника по касационната жалба се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1680лв., доказани с приложения договор за правна защита. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: