Определение № 271 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1741/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д.“ ЕООД /н./, представлявано от адв. К. Й., срещу решение № 756 от 29.03.2019г. по в.н.д. № 5553/2018г. на САС, ТО, ІХ състав, с което е потвърдено решение № 1821 от 11.09.2018г. по т.д. № 8515/2013г. на СГС, ТО, VІ-2 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е спряно производството по делото на основание чл.625, ал.5 ТЗ. Касаторът излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че с въззивната си жалба е представил копие от книгата по чл.634в ТЗ, от което се установява, че определението на съда по несъстоятелност по чл.629б ТЗ е обявено в книгата на 03.09.2018г., поради което срокът за предвнасяне на разноски е изтекъл на 10.09.2018г. Сочи, че на 10.09.2018г. е подал по пощата молба с приложена вноска бележка за внасяне на първоначални разноски за производството по несъстоятелност в размер на 2000 лева, достатъчни за покриване на разноските през първите месеци, като е изразена готовност да бъдат внесени и допълнителни суми за разноски при възникване на необходимост от такива. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид представените с въззивната жалба доказателства и поради това неправилно е приел, че касаторът е подал молбата си след изтичане на срока за изпълнение на указанията. Излага и доводи за нарушаване на правото му на достъп до съд, тъй като въззивното решение е немотивирано и е налице формален подход на въззивния съд по конкретното дело, който не преследва законна цел и нарушава принципа на пропорционалност. Счита, че по този начин е допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, както и на чл.6 от ЕКПЧОС, което води и до нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси: 1.Спазен ли е срокът за изпълнение на указанията на съда, когато молбата е подадена по пощата в последния ден на срока? Твърди, че по въпроса е налице противоречие с решение № 440 от 31.05.2010г. по гр.д. № 504/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125 от 04.07.2017г. по т.д. № 2591/2016г. на ВКС, І т.о., решение № 148 от 19.04.2011г. по гр.д. № 1130/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 56 от 17.07.2013г. по т.д. № 1201/2011г. на ВКС, І т.о. 2.Въззивният съд длъжен ли е да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и да вземе отношение по доводите и възраженията на страните? 3.Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на допуснати, събрани и приети доказателства и доводи на страните? Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора и в решението си да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, които са от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? 4.Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си? 5.Спира ли съдът производството по несъстоятелност, когато в срок са изпълнени указанията на съда и са представени доказателства за внесени първоначални разноски? Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи по първите четири въпроса на следната практика на ВКС: т.7 и т.8 от ППВС № 1 от 13.07.1953г., т.1 и т.2 от ПВС № 7 от 27.12.1965г., т.1 от ППВС № 2 от 30.11.1967г., т.1 и т.2 от ППВС № 1 от 10.11.1985г., т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.3 и т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 и т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 802 от 23.02.2011г. по гр.д. № 1783/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение № 402 от 11.01.2012г. по гр.д .№ 327/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 348 от 28.10.2013г. по гр.д № 1363/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение № 218 от 03.11.2016г. по гр.д .№ 2217/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., а по пети въпрос – на решение № 99 от 23.06.2011г. по т.д. № 59/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 73 от 11.05.2012г. по т.д. № 1117/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 203 от 05.02.2013г. по т.д. № 1068/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 101 от 28.01.2013г. по т.д .№ 149/2012г. на ВКС, І т.о., ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС Ответникът С. Т. П. като ЕТ „Титанстрой – С. П.“, представляван от адв. Д., оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че определените от съда по несъстоятелност разноски размер на 8000 лева не са внесени от касатора, а внасянето на част от разноските в размер на 2000 лева не е извършено от касатора, тъй като платецът е друг /видно от платежните документи/, нито е извършено пряко от синдика на дружеството – касатор. Твърди, че касаторът е декларирал пълна липса на средства и образуваното по отношение на него производство по несъстоятелност е спряно, поради което вероятно няма да заплати допълнителните суми, определени от съда по несъстоятелност като разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му, като е изложил и самостоятелни мотиви. Взел е предвид, че с определение от 31.08.2018 год., постановено на основание чл.629б от ТЗ, съдът по несъстоятелност е указал на лицата по чл.625 от ТЗ и на всички кредитори в 7-дневен срок от вписването на определението в книгата по чл.634в от ТЗ да предвнесат разноски по сметка на СГС в размер на 8 000 лева за издръжка на производството по несъстоятелност, като им е указал, че при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде спряно на основание чл.632 от ТЗ. Посочил е, че на гърба на определението е отбелязано от деловодителя, че определението е вписано в книгата по чл.634в и е приел, с оглед липсата на отбелязване на дата, че същото е вписано в деня на постановяването му – 31.08.2018 г. Приел е, че указаният от съда 7-дневен срок за предвнасяне на разноски е изтекъл на 7.09.2018г., който е присъствен ден. С оглед на това е счел за правилен извода на съда по несъстоятелност, че поради липса на постъпили в указания срок доказателства за предвнесени разноски в определения размер, следва да бъде постановено решение за спиране на производството на основание чл.632, ал.5 ТЗ. Въззивният съд е посочил, че жалбоподателят „Д.“ ЕООД /н/ е изпратил на 10.09.2018г. по пощата платежно нареждане за заплатена сума в размер на 2000 лева за покриване на разноски в производството по несъстоятелност, придружено с молба, в която е изразил готовност при необходимост да извърши следващо плащане. Приел е, че кредиторът не е спазил указания 7-дневен срок за предвнасяне на разноските, който е изтекъл на 07.09.2018г. Приел е още, че не е внесена изцяло сумата, определена от съда като предплата на разноските в размер на 8000 лева, като е изложил съображения, че с оглед предстоящите действия на синдика, свързани с производството по несъстоятелност – заплащане на такси по обявяване на първо събрание на кредиторите, обявяване на списъци с приети вземания, заплащане на текущо месечно възнаграждение на временния синдик, което е в размер на 800 лева, съдът по несъстоятелност е счел за необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност сумата 8000 лева. По тези съображения въззивният съд е приел, че поради неизпълнение на определението за предвнасяне на разноски в определения размер и в указания 7-дневен срок производството по несъстоятелност правилно е спряно при условията на чл.632, ал.5 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касатора втори, трети и четвърти процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да постанови решението си, като обсъди твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, както и в мотивите си да се произнесе по тях. Тези въпроси са важни, но не могат до обосноват допускане на касационен контрол, тъй като решаващият извод на въззивния съд е обоснован не само с неспазване на срока за предвнасяне на определените по реда на чл.629б ТЗ разноски, но и с невнасяне на пълния размер на разноските, определен от съда по несъстоятелност при съобразяване с предстоящите действия на синдика, свързани с развитие на производството по несъстоятелност, във връзка с което въпрос не е поставен. Поради това, дори и да се приеме, че молбата на касатора с приложен документ за предвнесени разноски за производството по несъстоятелност в размер на 2000 лева е подадена в определения срок, това не би се отразило на крайния изход на делото с оглед неизпълнение на задължението за внасяне в пълен размер на определената от съда по несъстоятелност сума, явяващо се самостоятелно съображение, обусловило решаващия извод на въззивния съд. С оглед на това не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения първи процесуалноправен въпрос, отнасящ се до преценката за спазване на срока за изпълнение на указанията за предвнасяне на разноските в хипотезата на подадена по пощата молба. Петият въпрос е предпоставен от възприемане на твърдението на касатора, че в срок са изпълнени указанията на съда и са представени доказателства за предвнасяне на разноски, което не кореспондира на фактите по делото с оглед обстоятелството, че са предвнесени само част от определените от съда по несъстоятелност разноски по чл.629б ТЗ. Поради това този въпрос не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с посочените от касатора съдебни актове - решение № 99 от 23.06.2011г. по т.д. № 59/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 73 от 11.05.2012г. по т.д. № 1117/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 203 от 05.02.2013г. по т.д. № 1068/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 101 от 28.01.2013г. по т.д .№ 149/2012г. на ВКС, І т.о., са неотносими – с тях е даден отговор на въпроса дали предвиденият в чл.623, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим само към подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност или и към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, какъвто въпрос по настоящото дело не е разрешаван. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение