Определение № 46 от 31.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 773/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №111 от 27.04.2012 г. на АС-Варна по т.д. №14/2012 г.,В ЧАСТТА с която е отменено частично първоинстанционното решение №1050от 24.10.2011 г. по т.д. №465/11 на В. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на касатора срещу Е. Б. П. АД-гр.В. за недължимостта на сумата 25 922,82 лева по корекционна сметка за консумирана ел.енергия в обект: П. база „Т.”, сп. Ж., [населено място] за периода 25.03.2010 г. -20.09.2010 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т. 1 ГПК. От страна на пълномощника на ответника по касационната жалба не се изпраща отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение в обжалваната част, съдът е приел, че отношенията между страните се регулират правно от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа на Е. Б. М. АД, за които страните не спорят, а и се установява, че са влезли в сила. Приел е, че въз основа на заключението на СТЕ, свидетелските показания и писмените доказателства се установява, че е налице нераглементирана манипулация на средството за техническо измерване-електромер в процесния обект-собственост на ищцовото дружество чрез добавяне на три чужди елемента, което съществено е повлияло на отчитането на консумираната ел.енергия в обекта за процесния период от време, което е основание за корегиране на отчетената като консумирана ел.енергия за минал период, съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 е ал.3 от посочените ОУ. Доколкото, според конкретните обстоятелствата по делото се установява, че в обекта нямали достъп други лица, освен служителите на ответното дружество-доставчик на ел.енергия, а от друга страна се установявало знание на ищеца за това вмешателство в негов интерес, то съдът е приложил чл.83 ЗЗД като е приел, неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които и самият кредитор е виновен, поради което е редуцирал наполовина, дължимата на основание чл.38 ал.2 ОУ сума по корекционната сметка като е отхвърлил отрицателния установителен иск за разликата от 25 922,82 лева и общо претендираната като недължима сума от 51 845,64 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпроса за възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така обобщено формулираният правен въпрос отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на положителния му отговор въззивният съд е обосновал решаващата си воля. Обжалваното решение, обаче се явява в противоречие по въпроса със задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №177/12.12.2011 г. по т.д. №1008/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Р №104/05.07.2010 г. по т.д. №885/2009 на ВКС, ІІ т.о., Р №189/11.04.2011 г. на ВКС, ІІ т.о., и други. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, уредени в чл.280 ал.1, т.1 ГПК: противоречие на обжалваното въззивно решение по обуславящия изхода на спора правен въпрос със задължителната практика на ВКС. С оглед изложеното, съдът