Определение № 50309 от 05.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1548/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Бориком – АМТ“ООД, [населено място] против решение №132 от 14.03.2022г. по т.д. №791/21г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Електроразпределение ЮГ“ЕАД,гр. Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.И. М. е поддържала основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК като е поставила въпроса – „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.“Страната е посочила в пояснение на въпроса си, че във въззивната жалба било направено оплакване, че е налице необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд т.е. неправилно установена фактическа обстановка.Направено е оплакване, че въззивният съд не е изложил подробни мотиви, като не е разгледал доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Посочено е още, че в този смисъл била и съдебната практика – изброени са актове на ВКС – тълкувателни и казуални. Направено е още веднъж оплакване, че съдът не е направил подробен анализ на доказателствата, като са развити оплаквания по съществото на спора в контекста на защитната теза на страната. Поставен е и въпросът – „ Следва ли въззивният съд да прецени доказателствената сила на експертизата, с оглед обосноваността на съдебното решение“. Направено в тази връзка е и оплакване, че съдът следвало да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертизата. И тъй като липсвали мотиви за „неприемане на заключението“, то това било в отклонение с изброена съдебна практика. Поддържано е още, след общо изброена практика, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с нея по въпроса –„Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правна логика те. фактическите констатации и правни изводи да са обосновани“.Изложени са оплаквания за неправилност на решението.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, първият поставен въпрос, като относим към производството по всяко дело, за да е релевантен предполага обосноваване от страна на касатора на това кои точно доказателства и доводи не е обсъдил въззивният съд и как това необсъждане се е отразило на постановения правен резултат.Страната в пояснението към въпроса не е развила доводи в тази насока, а е направила общо оплакване за неправилност на акта – основание по чл.281 ГПК, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване но е ирелевантно към тази фаза на производството Този извод се налага поради това, че касаторът е поддържал доводи за необоснованост на решението, свързани с неправилност на фактическите и правни констатации, които обаче са свързани не с пропуск на съда да обсъди дадено доказателство или възражение. Посоченото в тази връзка е свързано изцяло с оплакването, че съставът не бил обсъдил експертизата и в частност това, че експерта е посочил, че електропровода бил собственост на ищеца. Това оплакване, освен, че е неотносимо към доводите по отношение на релевантността на въпроса е и основано на фактически неверни твърдения, тъй като въззивният съд изрично и подробно е обсъдил експертизата, като противно на твърдението на страната е отчел, също така, изрично, че съоръженията по процесното отклонение са собственост на ищеца, но това е ирелевантно към изпълнението или неизпълнението на договорните задължения на ответника. Т.е. факта е посочен и обсъден, но правните изводи във връзка, с които липсва правен въпрос, не са засегнати от касатора. В тази връзка и втория поставен въпрос относно цененото на експертиза е некоректно формулиран като основан на фактически невярното твърдение, че съдът не развил мотиви за „ неприемане на заключението“. Тъкмо обратното въззивният съд е приел заключението, ценил го е и е развил правни изводи на основа именно на посоченото от експерта. Несъгласието с неговите изводи не обосновава нито релевантност на въпроса, нито е относимо към сочения допълнителен критерий. Не съставлява валидно въведено общо основание и третия поставен въпрос, който по своето същество е оплакване за неправилност на акта квалифициран по чл.281 ГПК и поради това неотносим към тази фаза на касационното производство Извън това, фактически невярно е, че липсва обоснованост на решението / довод изцяло по съществото на спора/. Възивният съд в логическа последователност е изложил установените факти, като също така е обосновал и своите правни изводи. Отново следва да се отбележи, че несъгласието с тези изводи не е довод за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение