Определение № 2915 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 21760/16.06.2025 г., подадена от М. М. М., чрез адвокат С. М., срещу решение № 403 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 20255300500218/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2089 от 13.05.2024 г. по гр. д. № 14436/2022 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната част, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно чл. 38 ЗС, както и с 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, както следва: за С. Д. С. – 12/32 ид.ч., за М. М. М. – 16/32 ид.ч., за С. Т. З. – 1/32 ид.ч., и за З. З. Т. – 3/32 ид.ч. Въззивният съд, сезиран с жалба на М. М., е съобразил, че производството е по делба, във фазата на допускането й. Визирал е, че за да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост; в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като в противен случай допускането и извършването на делбата ще бъде нищожно. В случая ищцата С. Д. С. е предявила искова молба за допускане на делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по действащите КККР на [населено място], ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, срещу М. М. М., С. Т. З. и З. З. Т.. В исковата молба се твърди, че със спогодба по гр. д. № 4066/1997 г. на Районен съд - Пловдив е установено следното разпределение в съсобствеността върху имота - 2/8 ид.ч. за М. М., 3/8 ид.ч. за Е. С., 1/8 ид.ч. за Т. Т., и 2/8 ид.ч. за М. С.. В тази връзка посочените лица се снабдили и с констативен нотариален акт относно правата им в съсобствеността върху процесния имот. Твърди се, че Е. С. починала на 13.06.2018 г., като неин наследник по закон се явява ищцата С. С.. Т. Т. също починал, като негови наследници са ответниците С. З. – син, и З. Т. – преживяла съпруга, като двамата по силата на наследствено правоприемство получили притежаваната от Т. Т. идеална част от имота. Починала и М. С., чийто единствен наследник се явява М. М.. Така последният се легитимира като съсобственик, освен по силата на съдебната спогодба, и по наследство, оставено му от неговата майка. При тези твърдения се моли да се допусне делбата при посочени в исковата молба квоти. Окръжен съд – Пловдив е приел за установено от приетия по делото протокол от проведено публично заседание на 28.10.1997 г. по гр. д. № 4066/1997 г. на Районен съд - Пловдив, че съдът е одобрил съдебна спогодба, по силата на която за собственици на средния триетажен магазин със застроена площ от 84 кв.м, разположен в масивна сграда в имот пл. № *, кв. 20-стар, 48-нов по плана на [населено място], *, находящ се на [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и прилежащите му 1/3 ид.ч. от поземления имот с площ от 325 кв.м, са признати следните лица: Е. З. С. - 3/8 ид.ч.; Т. З. Т. - 1/8 ид.ч.; М. С. С. - 2/8 ид.ч., М. М. М. - 2/8 ид.ч. Въз основа на съдебната спогодба е съставен и констативен нотариален акт за съсобственост върху недвижим имот № 6, том 22, дело № 22849/1997 г. на нотариус при ПдРС, с който Е. С., Т. Т., М. С. и М. М. са признати за съсобственици на описания по-горе имот – среден триетажен магазин, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, при посочените в спогодбата квоти. Между страните по делото няма спор, а и това се установява от приетите по делото схема на самостоятелния обект и скица на поземления имот, че този имот е идентичен на процесния - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по действащите КККР на [населено място], ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, в която се намира обектът, с подробно описание в исковата молба. Съгласно удостоверение за наследници изх. № 1400-59639/06.12.2021 г. Е. З. С. е починала на 13.06.2018 г. и е оставила за свой законен наследник С. Д. С. – дъщеря. Поради това ищцата С. С. се легитимира като собственик на 3/8 ид.ч. от имота. От приетия по делото договор за дарение, обективиран в нот. акт № 162, том ІІІ, peг. № 3243, д. № 526 от 02.10.2000 г., се установява, че Т. З. Т. е дарил на З. З. Т. 1/16 ид.ч. от процесния имот. От удостоверение за наследници изх. № 1719/01.11.2022 г. се установява, че Т. З. Т. е починал на 24.12.2012 г. и е оставил за свои законни наследници преживяла съпруга – З. З. Т., и един син – С. Т. З.. Това налага извода, че З. З. Т. е собственик на 1/16 ид.ч. от имота по силата на договор за дарение. Останалата в патримонуима на Т. Т. 1/16 ид.ч., след неговата смърт на 24.12.2012 г., е наследена поравно на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците му по закон С. З. и З. Т.. Така ответникът З. се легитимира като собственик на 1/32 ид.ч., а ответницата З. Т. – на общо 3/32 ид.ч. Съгласно удостоверение за наследници изх. № 1400-65679/01.11.2022 г. М. С. С. е починала на 21.01.2005 г. и е оставила за свой законен наследник сина си М. М. М.. На основание чл. 5 ЗН, по силата на наследствено правоприемство от неговата майка М. С., М. М. М. е получил нейните 2/8 ид.ч. Така неговата квота става общо 4/8 ид.ч. от процесния имот, или 16/32 ид.ч. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че определените от съда квоти в съсобствеността не отговарят на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран въпросът: Трябва ли въззивният съд да направи служебна проверка на заявените при съдебна делба квоти на съсобствениците. От С. С. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 от тълкувателното решение е визирано, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението към касационната жалба въпрос. Това е така, защото по него е налице утвърдена непротиворечива практика на ВКС (напр. решение № 46/28.02.2014 г. по гр. д. № 4870/2013 г., І г. о., решение № 190/19.10.2015 г. по гр. д. № 3054/2015 г., І г. о., решение № 50037/29.03.2023 г. по гр. д. № 2691/2022 г., І г. о.), съгласно която, доколкото въпросът за частите на съделителите е въпрос на правилно приложение на закона, съдът е длъжен да го изследва служебно и да определи действителните им права в съсобствеността въз основа на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, и според предписанията на приложимата правна норма. В случая въззивното решение е съобразено изцяло с цитираната съдебна практика, която няма основания да бъде променяна или осъвременявана. Въззивният съд е подложил на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства и въз основа на тях е мотивирал изводите си за квотите на страните в съсобствеността. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. На процесуалния представител на С. С. следва да се присъди, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,