Решение № 357 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. С., чрез адв. Г. Манолов, против решение №16018/12.05.2025 г. по адм. д. № 1697/2025 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ). Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са неправилните изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед е законосъобразен административен акт, защото е немотивирана. Няма конкретни съображения за това с какво заеманата длъжност би попречила на дисциплинарното производство. Твърди, че длъжността му няма ръководни функции и същият няма достъп до документи, държани от дисциплинарно разследващия орган и съхранявани в деловодствата на МВР. Изложени са и съображения, че оспорената заповед е издадена извън преклузивния срок по чл.195, ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), което е самостоятелно основание за отмяна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител гл. юрк. Гяурова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед №513з-483/20.01.2025 г. на директора на СДВР, в частта й по т.2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл.215, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) младши инспектор М. П. С. е отстранен временно от длъжност младши автоконтрольор I степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за срок от 2 (два) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил установените с допустими доказателствени средства факти по делото, като е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Решението е материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Правилни са изводите на съда, че материалноправните предпоставки за временно отстраняване на младши инспектор М. С. са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарно производство на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, поради наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.7, предл. второ и т.13 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание “уволнение“. За да е налице втората предпоставка на приложимата материалноправна е достатъчно обективно наличие на вероятност, поради заеманото служебно положение, служителят да може да окаже влияние върху разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство. Служебното положение на С. като полицейски орган му позволява да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване, да получи достъп до лични данни на лица, имащи отношение по случая и да окаже въздействие. Това би създало пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Административният орган е спазил изискването за мотивиране на издадения административен акт, като съдът на основание чл.169 от АПК е проверил рамките за прилагане на правомощие в условията на оперативна самостоятелност и спазени ли са изискванията за законосъобразност. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване за 2 месеца е съобразено с целта, за която актът е издаден - да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. Изложени са мотиви към заповедта в смисъл, че е налице реална възможност за служителя да черпи и използва служебна информация с оглед собствените му полицейски правомощия и контакти с колеги и по този начин присъствието на работното място на М. С. като автоконтрольор да пречи на дисциплинарното производство. Приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство, като краткият срок от два месеца не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора, че оспорената заповед е издадена извън преклузивния срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР, тъй като акта в частта по т.I не е предмет на разглеждане в настоящия спор. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и направената претенция се определя на 200 лева, равняващи по чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на 102,51 евро. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение