Определение № 4118 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. Б. А., М. А. К. Б. и М. Ф., чрез адвокат Е. Б., срещу решение № 683 от 23.05.2023 г. по гр.д.№ 3496/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 262413 от 18.07.2022 г. по гр.д.№ 14032/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която касаторите Д. Б. А., М. А. К. Б. и М. Ф. са осъдени, на основание чл. 45, чл. 48 и чл. 53 ЗЗД, при условията на солидарност, да заплатят на К. К. С. сумата 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени на ищеца от нанесени от извършени от ответника на 26. 07. 2018 г., при опит за умишлено умъртвяване на ищеца, пробождания с нож, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос свързан с прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД. Не е подаден отговор на касационната жалба от ищеца К. К. С.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Пред настоящата инстанция производството по делото е висящо в частта, с която предявените от К. К. С. против Д. Б. А., М. А. К. Б. и М. Ф. искове с правни основания чл. 45 и чл. 48 ЗЗД, вр. чл. 53 ЗЗД са уважени за сумата 20000 лв. и е приключило с влязъл в сила акт в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 20000 лв. до предявения размер от 40000 лв. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с присъда № 190/01.10.2019 г., по НОХД № 242/2019 г. на СГС, НК, IV състав, влязла в сила на 27.02.2020 г., ответникът Д. Б. е признат за виновен в това, че на 26.07.2018 г., в [населено място], [жк], [жилищен адрес] като непълнолетен, но при възможност да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, направил довършен опит умишлено да умъртви К. К. С., като му нанесъл с нож проникващо прободно порезно нараняване на коремната кухина над пъпа, с прерязване на задстомашната жлеза в цялата й дебелина, с наличие на излив на кръв над 1000 мл. в коремната кухина, което нараняване създава постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и прободна рана в областта на шията със засягане на венозен съд и плитка порезна рана на дясна мишница, които наранявания породили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК. Към извършване на деянието ответникът Д. Б. А., ирански гражданин, със статут на постоянно пребиваване на територията на Република България, бил непълнолетен, а останалите двама ответници са негови родители, осъществявали родителските си права и задължения по отглеждане и възпитание на детето. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза, ценено от въззивната инстанция като компетентно и безпристрастно, е прието за установено, че нараняването в коремната кухина неминуемо би довело до смъртта на ищеца без своевременно прилагане на високоспециализирана медицинска помощ и е причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Нараняването в областта на шията също е наложило оперативно лечение поради активно кървене от засягането на венозен съд и е причинило временно разстройство на здравето, опасно за живота. В резултат на травмата и последвалата оперативна интервенция, след приключване на възстановителния процес са налице сраствания в коремната кухина, което причинява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Извършено е спешно оперативно лечение и медикаментозна терапия. Към изготвяне на експертизата ищецът е възстановен без усложнения, с белези в областта на корема (около 30 см.) и шията. Срокът на възстановяване е с продължителност около два месеца, като ищецът е претърпял значителни по интензитет болки и страдания, особено силни в първите дни и седмици след травмата и с намаляващ интензитет с напредване на възстановителните процеси. В резултат на срастванията пострадалият до края на живота си следва да спазва хранителен режим, като при нарушението му ще изпитва болки. Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено, че ищецът бил травмиран психически, сънувал кошмари, наложило се да започне учебната година един месец след началото й поради необходимостта от възстановяване. От правна страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 и чл. 48, вр. чл. 53 ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност на ответниците към ищеца за причинените му неимуществени вреди. За неоснователно е прието възражението за липса на основания за солидарна отговорност на родителите на деликвента поради навършване пълнолетие от последния – посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях, като от значение за пораждане на отговорността на родителите по чл. 48, ал. 1 ЗЗД и солидарната им отговорност с деликвента е възрастта на деликвента към извършване на деянието, а не към предявяване на иска за ангажиране на отговорността му, поради което и навършването на пълнолетие в последващ момент е ирелевантно за процесуалната и материалната легитимация на родителите. Посочено е, че солидарната отговорност е предвидена изрично в чл. 53 ЗЗД – в случая увреждането е причинено от деликвента с личните му действия и от неговите родители, които не са упражнявали родителски надзор над детето си и не са осъществили достатъчно и ефективно възпитание. За недоказано е прието възражението по чл. 48, ал. 3 ЗЗД за освобождаване на родителите от отговорност – нито са конкретизирани, нито доказани обстоятелства, поставящи родителите на първия ответник в невъзможност да предотвратят настъпването на вредите. Показанията на свидетеля А. П. за особеностите на характера на прекия причинител на вредите (затворен, интровертен) не водят автоматично до извод, че са налице обстоятелства, които освобождават от отговорност родителите му, които поначало следва да намерят път и начин да общуват с детето си и да са в известност за неговото душевно състояние, проблеми, значими за него събития и т. н. За неоснователно е намерено и оплакването, касаещо липсата на доказателства за пряка причинна връзка между вредите и извършеното от първия ответник деяние – същата е установена с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, на основание чл. 300 ГПК, относно извършването на деянието, противоправността му, вината на дееца и съставомерните последици от същото. Прието е, че сумата 40000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди. Същата е съобразена с тежестта на получените от ищеца травми, с обстоятелството, че същите са били животозастрашаващи и единствено своевременните хирургични интервенции и последващото лечение са предотвратили летален изход, с младата възраст на пострадалия, с интензитета и продължителността на болките и страданията, трайните неблагоприятни последици за здравето на ищеца За основателно е прието възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ответника, изразяващо се в продължило няколко месеца преди инцидента отправяне на обиди спрямо деликвента – „джихадист“, „глупав циганин“, „педераст“, изготвяне и разпространяване в интернет на колажи и аудиофайлове с коментари за същия, имащи унизително и сексуално съдържание и засягащи честта и достойнството му. В аудиофайловете бил наричан „порнозвездата Д.“, „Д. е курва“, „ебах Д. и му хареса“, „гаден циганин“, а в колажите бил изобразяван като терорист, лицето му било монтирано върху порнографски изображения. Заради всичко това ответникът бил изложен на непрекъснат емоционален тормоз и подигравки от съучениците си. Това поведение е намерено за недопустимо и за първопричина на зараждащата се агресия у първия ответник, завършила с извършването на тежкото умишлено престъпление. Съпричиняващото поведение е определено от въззивния съд на 50, а не на 30 процента (каквато преценка е направил районният съд). С оглед процента съпричиняване, дължимият размер на обезщетението е редуциран до 20000 лв. В изложение към касационната жалба е поставен въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаещ основните критерии на понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с твърдения, че същият е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 1650/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 1381/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 951/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д.№ 574/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 643 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 1916/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 111 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4207/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за изхода на конкретното дело, но по отношение на същия не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие с формираната задължителна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968 г., нито с незадължителната такава, обективирана в посочените по-горе решения на ВКС. В постановлението е прието, че размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, като понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението и които съдът е длъжен да обсъди - характер на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е извършил преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост – съобразил е броя, вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, остатъчните трайни негативни последици за здравето на ищеца, възрастта на ищеца и икономическите условия в страната към настъпване на инцидента. В този смисъл, решението на съда е постановено при съобразяване с дадените в ППВС № 4/68 г. указания, както и с незадължителната практика на ВКС. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол в обжалваната от ответника по иска част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,