Определение № 439 от 11.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3222/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, и ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Г., С. Г. Ц., И. Г. Н., И. С. Г. и Ц. Н. Н. - петимата с адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. М., против въззивното определение № 136 от 20 май 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 331 от 19 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 130/2019 г. на окръжния съд в [населено място], в частта, с която въззивна жалба вх. № 12431/27.11.2018 г. на жалбоподателите против решение № 447 от 1 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 923/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], е изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по въззивната жалба в частта, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Със същото определение апелативният съд е изпратил частна жалба вх. № 3885/03.04.2019 г., въз основа на която е било образувано в.ч.гр.д. № 155/2019 г., на Плевенски окръжен съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която се оспорват присъдените с определение № 331 от 19 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 130/2019 г. на окръжния съд в [населено място], разноски. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение поради наличието на всички пороци, сочени в чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към частната касационна жалба е посочен процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателите обосновава разглеждането на спора от касационния съд поради допуснато противоречие с практиката на ВКС. В писмен отговор Т. М. Ц., с адрес в [населено място], представляван от адв. Т. Г., излага становище за неоснователност на частната касационна жалба. К. съд в настоящия си състав приема, че частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта за потвърждаване на определение № 331 от 19 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 130/2019 г. на окръжния съд в [населено място], в частта, с която въззивна жалба вх. № 12431/27.11.2018 г. е изпратена на районния съд в [населено място] за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК е недопустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред касационния съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая първоинстанционното производство по гр.д. № 923/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] е било образувано по предявен от Т. М. Ц. против М. Г., С. Ц., И. Н., И. Г. и Ц. Н. иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът няма изискуемо задължение в размер на 1203,22 лева към ответниците по изпълнително дело № 111/2018 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районния съд в [населено място] – т.е. решението по делото не би подлежало на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Ето защо частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението на окръжния съд в [населено място], следва да се остави без разглеждане. Производството по жалбата в останалата ѝ част срещу определението на апелативния съд в частта, с която частна жалба вх. № 3885/03.04.2019 г. е изпратена на окръжния съд в [населено място] за произнасяне по чл. 248 ГПК, е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. В тази част частната касационна жалба също е недопустима, доколкото обжалваният акт не е от категорията на актове по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, които да подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито по силата на закона подлежи на отделно обжалване. Ето защо в тази част жалбата също следва да бъде оставена без разглеждане. За пълнота следва да се посочи, че след произнасянето на окръжния съд в [населено място], постановеният от последния съдебен акт би подлежал на обжалване пред апелативния съд в [населено място] на основание чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК. При този изход на спора в настоящото производство е основателно искането на ответника по жалбата за присъждане на сторените за него разноски от 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,