Определение № 129 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1343/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Б. П. А., М. П. П., Д. П. К., Л. Д. К. - С. и А. Л. К. чрез адвокат Б. - Софийска адвокатска колегия против решение № 347 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 944/2011 г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 12 от 09.01.2012 г. по в. гр. дело № 944/2011 г. на Пернишки окръжен съд и е оставена без разглеждане молбата им за допълване на решение № 12 от 09.01.2012 г. по в. гр. дело № 944/2011 г. на Пернишки окръжен съд поради просрочие. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното решение по съображения изложени в частната жалба. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор поддържа, че частната жалба е недопустимо в частта, с която е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и същата е неоснователна в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за допълване на решението по съображения подробно изложени в отговора. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери решението, чиято отмяна се иска. По частната жалба в частта за допълване на решението по чл. 250 ГПК. Прието е, че молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК е подадена след изтичането на едномесечния срок от влизане на решението в сила. Решението е влязло в сила на 09.01.2012 г., когато е поставено, тъй като не е подлежало на касационно обжалване и от този момент е започнал да тече едномесечния срок, който към датата на подаване на молбата 19.07.2012 г. е изтекъл. Прието е, че молбата е недопустима дори да се приеме, че срокът по чл. 250 ГПК е започнал да тече от датата на влизане в сила на разпореждането за връщане на касационната жалба, постановено на 16.02.2012 г., връчено на пълномощника на жалбоподателите на 27.02.2012 г. и необжалвано. Разпореждането е влязло в сила на 06.03.2012 г. и дори срокът по чл. 250 ГПК да е започнал да тече от тази дата, молбата отново се явява просрочена. Решението в тази част с характер на определение е правилно. Констатациите на съда за датата на влизане в сила на решението, което е било предмет на искането за допълване по чл. 250 ГПК, респ. на влизане в сила на разпореждането, с което е върната касационната жалба на жалбоподателите против въззивното решение, поради недопустимост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, отговорят на данните по делото. Посочените дати отнесени към момента на подаване на молбата за допълване 19.07.2012 г. са дали основание на съда законосъобразно и обосновано да приеме, че същата е просрочена. Частната жалба е неоснователна, поради което решението в тази част с характер на определение следва да се потвърди. По частната жалба в частта за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. В тази част жалба е недопустима. Разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК постановя, че решението за поправка се връчва на страната и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Жалбоподателите са поискали поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно решение № 347 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 944/2011 г. на Пернишки окръжен съд, което не е подлежало на касационно обжалване. Това изключва касационен контрол и по отношение на решението, с което е отхвърлена молбата за поправка. В тази част частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.