Определение № 2010 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1019/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. срещу решение №58 от 16.01.2025 г. по в.гр.д.№604/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №16 от 03.01.2024 г. по гр.д.№4314/2023 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Д. срещу „Ви Ай Люлин“ ЕАД иск по чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД за сумата от 42 000 лв., представляваща платена от ищеца сума по развален договор за покупко-продажба на автомобил Opel Combo Combi N1, В1.4, benzin, 5 врати, шаси: WOL6VZA1AJ9632322 от 28.12.2017 г., сключен между „Булвария холдинг“ ЕАД /предишно наименование на „Ви Ай Люлин“ ЕАД/ и С. И. Д.. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Обхваща ли гаранционната отговорност и задължението да бъде извършена подмяна на вещта или връщане на платената продажна цена в срока, за който гаранцията е учредена. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Ви Ай Люлин“ ЕАД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, позовавайки се на ТР №88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е посочил, че гаранционната отговорност и отговорността за недостатъци по чл.193 ЗЗД са самостоятелни институти, като с поемане на гаранция за качеството, освен основното задължение - да продаде вещта, продавачът поема паралелно и задължение за друга престация, която дължи само при определени условия, - уверява купувача, че предметът на договора ще съхрани през определен срок (наречен гаранционен) означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появят в гаранционния срок и представляват валиден гаранционен случай. Изложил е съображения, че на всяко от тези задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна да иска продадената вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци, като гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни законови и подзаконови нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми, а гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. Изразил е становище, че по своята правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба, като с изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача. Посочил е, че при гаранционна отговорност продавачът отговаря не само за съществуващите недостатъци по време на прехвърляне собствеността и риска върху купувача, но и за недостатъците, които са се появили след това до края на гаранционния срок, щом купувачът е спазил изискванията за ползване и съхраняване на вещта. Установил е, че в случая ищецът, който не се е позовал на качеството си на потребител, е основал иска си на неизпълнение на задължение за гаранционна поддръжка на товарния автомобил в рамките на гаранционния срок, възникнало по силата на поета с договора за продажба гаранция, с което неизпълнение е обосновал и упражняване на право, на което счита, че е титуляр, – за разваляне на договора по общия ред на чл.87 ЗЗД. При това положение и съобразно уговореното в договора за продажба, на чието съдържание е основан предявеният иск е намерил, че ищецът следва да докаже обхвата на предоставената му търговска гаранция и че е спазил изискванията за експлоатация на автомобила, чието спазване е предвидено в договора като условие за съществуването на гаранционните задължения. Установил е, че две години след предаване на автомобила – на 28.09.2020 г. за първи път ищецът е уведомил продавача за проблем при функционирането му, като след 28.09.2020 г. автомобилът е бил неколкократно ремонтиран в изпълнение на гаранционно задължение. В този смисъл и независимо от липсата на пълно доказване на обема на задълженията, поети от продавача да осигури гаранционно обслужване на автомобила, съгласно гаранционните условия на производителя, е приел за установено, че в обхвата на гаранционната отговорност, купувачът може да претендира отстраняване на недостатъци на вещта, евентуално заплащане на обезщетение за разноските, необходими за отстраняването им (като сурогат на изпълнението, което се дължи). Изразил е становище обаче, че по делото не е доказано, че в обхвата на търговската гаранция до изтичане на 5–годишен срок от предаването на автомобила е и правото на замяна на автомобила с друг или да се получи стойността на вещта (предпоставено от правото да се развали договора), ако купувачът не е удовлетворен от извършването на ремонта, така че да се изследва „съществеността“ на недостатъка, съответно възможността за нормалното ползване на автомобила с този недостатък. Отделно е посочил, че по делото е установена смяна на акумулатор на автомобила и е намерил, че ищецът не е доказал, че е спазил, както твърди, изискванията за експлоатация на автомобила, предвидени като допълнително условие за съществуването на гаранционните задължения. В този смисъл е достигнал до извод, че предявеният иск за връщане на даденото на отпаднало основание е неоснователен, тъй като не е налице неизпълнение от страна на продавача на задължение за гаранционна поддръжка, даващо право на купувача на разваляне на договора за продажба Настоящият състав намира, че решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Формулираният от касатора въпрос е свързан с мотивите на въззивния съд относно обхвата на поетата от ответника гаранция, респективно със становището, че ищецът не е доказал, че в договорения от страните обхват се включва правото на замяна на автомобила с друг или да се получи стойността на вещта. В случая обаче както бе посочено, въззивната инстанция е намерила също така, че ищецът не е спазил изискванията за експлоатация на автомобила, предвидени като допълнително условие за съществуването на гаранционните задължения. Т.е. изводът на съда за неоснователност на иска е направен и на самостоятелно основание – липса на предвидено в договора условие за съществуване на гаранционно задължение, а становището за обхвата на последното, не се явява единствено обусловило решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл какъвто и отговор да се даде на формулирания от касатора въпрос, изходът на спора не би се променил. Следва да се посочи също така, че дори и въпросът на касатора да се приеме за обуславящ, в случая не се установява и наличие на предпоставките, с които се свързва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. Съобразно дадените в ТР №88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС разяснения, гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни законни и подзаконови нормативни актове, стандарти и отраслови технически норми, поради което и тъй като в случая ищецът (закупил товарен автомобил) не е потребител, гаранционното задължение не е възникнало по силата на закон, респективно релевантен е уговореният в договора обхват на гаранционното задължение, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд. С оглед изложеното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,