Определение № 12799 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Б. и Д. М. Б., чрез процесуалния представител адв. Москов, срещу определение № 1799 от 04.10.2024г. по адм. дело № 496/2024г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлено искането им за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД15-1893/26.09.2024 г. на кмета на Община Сливен. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което допуснатото предварителното изпълнение на заповедта да бъде отменено. Ответникът – кмет на Община Сливен, в приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Ценков, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частните жалбоподатели. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по искане на М. Б. и Д. Б. срещу разпореждане за допуснато на основание чл. 60 от АПК предварително изпълнение на заповед № РД15-1893/26.09.2024 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 54а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ им е наредено, в качеството им на собственици на самостоятелен обект с идентификатор 67338.532.200.2.26 в сграда в режим на етажна собственост да осигурят достъп в собствения си обект до общите части на сградата, част от които са вертикалните щрангове, за извършване на дейностите, предвидени в чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта, като са изложени конкретни мотиви – за защита живота и здравето на гражданите – собственици/обитатели на пострадалите самостоятелни обекти. Административният орган е посочил, че създалите се обстоятелства от теч от вертикалните щрангове в сградата, довел до влага, мухал и плесен в засегнатите самостоятелни обекти, са вредни в санитарно-хигиенно отношение и застрашават здравето и живота на обитателите на тези самостоятелни обекти. Съдът е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно. При съобразяване на нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК административният съд е приел, че разпореждането за предварително изпълнение е правилно и обосновано, като в случая посочените от органа мотиви и описаните обстоятелства – защита на живота и здравето на гражданите – собственици и обитатели на пострадалите самостоятелни обекти, обосновават извода, че предварителното изпълнение е допуснато, за да се осигури животът и здравето на гражданите, както и да се защитят важни държавни и обществени интереси по смисъла, вложен в чл. 60, ал. 1 от АПК. Според съда безспорно опасността за здравето на хората и за засягане на обществените интереси, е предполагаема, но с оглед естеството си, тази вероятност е винаги в предполагаема степен. Съдът приема още, че подателите на искането по чл. 60 от АПК не сочат наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК, нито ангажират доказателства, от които да е видно, че предварителното изпълнение може да им причини значителна или трудно поправима вреда. Административният съд е обосновал и извод, че дори и хипотетично да се приеме, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на подателите на искането имуществени вреди, това не съставлява равен по значимост на посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК интерес, тъй като икономическите интереси на един собственик на обект в никакъв случай не са по-значими и по-важни от здравето и живота на гражданите в етажната собственост. Определението е правилно. При правилно приложение на закона и разпределение на доказателствената тежест първостепенният съд е изследвал визираните в чл. 60, ал. 1 от АПК условия за допускане на предварително изпълнение на административния акт, като е достигнал до правилни изводи. С разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт в предвидените в нормата хипотези, а именно: ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Основният критерий по чл. 60, ал. 1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение изисква поставянето на някакъв защитим обществен интерес над частния такъв. В конкретния казус, съгласно изложените мотиви, предварителното изпълнение е допуснато с цел да се защити живота и здравето на обитателите на самостоятелни обекти в сграда, засегнати от теч от вертикални щрангове. Административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение с наличието на проблем, свързан с теч от вертикални щрангове в жилищна сграда, засегнал няколко самостоятелни обекта, които са силно компроментирани – наличие на влага, мухал и плесен, което е вредно в санитарно-хигиенно отношение и застрашава здравето на обитателите. Така изложените фактически основания в частта на допуснатото предварително изпълнение на заповедта обосновано са приети от първоинстанционния съд, че водят до наличието на предпоставки за допускането на предварителното изпълнение. Правилно административният съд е приел също така, че не се установява по делото, че предварителното изпълнение на заповедта, с която е разпоредено осигуряване на достъп в собствения на искателите апартамент до общите части на сградата за извършване на дейностите, предвидени в чл. 6, ал. 1, т. 12 от ЗУЕС, може да причини на адресатите на акта значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка следва да се има предвид, че искателите е следвало да докажат засягане на свой интерес и то равен по значимост или по-голям от посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Доказателства и доводи в тази насока по делото липсват, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на предварителното изпълнение е правилен, още повече, че доводите на искателите, включително и тези, изложени в частната жалба, касаят съществото на спора относно законосъобразността на процесната заповед. Предвид изложеното, изводът на административния съд за съответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията на ал. 1 на чл. 60 от АПК се явява обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за производството, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,