Определение № 1676 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 481/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДИДЖИТАЛРЕСЪРЧ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 16 от 09.01.2024 г. по в. т. д. № 897/2022 г. на Апелативен съд – София. С него, след отмяна на решение № 940 от 28.07.2022 г., по т. д. № 754/2022 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-16 състав, с което е била отхвърлена молбата на Национална агенция за приходите за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Диджиталресърч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], е обявена неплатежоспособността на длъжника – настоящ касатор, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и касаторът е осъден да заплати дължимата държавна такса, както и разноските на насрещната страна. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не са налице основанията на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ за обявяване на неплатежоспособност, като всички финансови показатели на длъжника (в частност коефициентите за обща и бърза ликвидност) са в референтни стойности както към 31.12.2022 г., така и към 31.08.2023 г. Изразява се несъгласие с изводите на съда за документална необоснованост на счетоводните записвания на „Диджиталресърч“ ЕООД, във връзка с което се излага, че съдът неправилно е отказал да кредитира в пълнота заключението на вещото лице по проведените във въззивната инстанция две съдебно-счетоводни експертизи. Развиват се подробни съображения за необоснованост на обжалвания съдебен акт и за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата. Прави се и оплакване, че съдът неоснователно не е взел предвид извършените от длъжника след приключване на устните състезания плащания към различни кредитори, вкл. НАП, от които е видно, че той не е спрял плащанията и няма основания да се счита, че се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли се въззивното решение да бъде отменено и молбата по чл. 625 ТЗ да бъде отхвърлена. Изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново съдържа подробните оплаквания на касатора, свързани с незачитането на приетите във въззивната инстанция заключения по съдебно-счетоводните експертизи, като се моли решението да се допусне до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд има задължение да обсъди както всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор. Твърди се, че по този въпрос е налице трайна практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, както в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, така и по реда на чл. 290 ГПК - решения по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., по т. д. № 866/2012 г. на І т. о., по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., по т. д. № 1826/2016 г. на І т. о., по т. д. № 2693/2014 г. на ІІ т. о. и мн. др., според които неизпълнението на горните задължения на съда съставлява съществено процесуално нарушение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване има позоваване и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, като се твърди очевидна неправилност, вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение. Националната агенция за приходите не депозира писмен отговор срещу касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и с оглед доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в указания от съда 14-дневен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел за установено следното от фактическа страна: Молителят НАП има изискуеми публични вземания от „Диджиталресърч“ ЕООД по ревизионен акт № Р-22220320001222-091-001/15.02.2021 г., издаден от ТД на НАП - София, за задължения за данък върху добавената стойност за периода от 11.04.2016 г. до 31.10.2016 г., от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. и от 01.12.2014 г. до 01.03.2016 г. и по ревизионен акт № Р-22002219002987-091-001/06.12.2019 г., издаден от ТД на НАП - София, за задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2017 г. до 30.06.2017 г., обжалван и потвърден с решение № 288/21.02.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -София при Централно управление на НАП. Горепосочените ревизионни актове са влезли в сила. Със седем постановления за налагане на обезпечителни мерки НАП е наложила запор върху банковите сметки на ответното дружество и върху безналични ценни книжа. От постановление за налагане на обезпечителни мерки от 24.03.2021 г. е видно, че срещу ответника е образувано изп. дело №[ЕИК]/2016 г. за публични задължения в общ размер на 1 196 296,36 лв. От постановление за налагане на обезпечителни мерки от 20.04.2021 г. се установява, че публичните задължения вече са 1 457 673,35 лв. Към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство - 05.12.2023 г., „Диджиталресърч“ ЕООД има публични задължения в общ размер на 1 312 000 лв., от които 770 360,67 лв. са главници, а останалите - лихви. В хода на процеса е установено и наличието на образувано срещу ответника изпълнително дело за неплатено трудово възнаграждение, възлизащо на 8 637,32 лв. към 25.11.2022 г. Във въззивното производство е прието първоначално и допълнително заключение относно финансово-икономическото състояние на длъжника, в което са посочени размерите на пасивите и активите на ответното дружество за периода 2016 г. - 31.08.2023 г., като съобразно тях са изчислени и показателите за ликвидност за тези периоди. В обясненията си на въпроси на съда вещото лице е заявило, че не може да установи редовността на счетоводството на ответното дружество, т. к. няма представени първични счетоводни документи и заключението е изготвено само въз основа на вписванията в баланса на ответника. От правна страна въззивният съд е приел, че предметът на делото във въззивното производство е правен спор за наличието на основания за обявяване неплатежоспособността на „Диджиталресърч“ ЕООД с начална дата 01.01.2018 г. съгласно чл. 607а, ал. 1 вр. с чл. 608 ТЗ. Безспорно е установено, че към датата на устните състезания във въззивното производство ответникът има публични задължения в общ размер на 1 312 000 лв., поради което активната легитимация на молителя е доказана. Според легалната дефиниция за неплатежоспособност в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ такава е налице, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Съдът е съобразил, че на вещото лице не са били предоставени инвентарни книги/описи, т. к. дружеството не притежава ДМА. Единствените му дълготрайни финансови активи са акциите от капитала на свързано дружество – „Български фонд за земеделска земя“ АД с ЕИК[ЕИК]. Съдът е намерил, че от писмените доказателства и обясненията на вещото лице се установяват данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив на ответното търговско дружество, както и тяхното несъответствие с негови реално съществуващи вземания и задължения, доколкото ответникът необосновано записва и отписва вземания в произволно определени от него размери за стотици милиони, но не записва съществуващи задължения в счетоводния си баланс. Съдът е посочил, че в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и пасива, с оглед установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на всички останали обстоятелства по делото. Първоинстанционният съд е указал на ответника да представи необходимите и изискани от вещото лице документи, в противен случай ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на доказателства. С оглед горното липсата на първични счетоводни документи означава, че всички вписвания относно дълготрайните и краткотрайните материални активи в счетоводните книги на длъжника не отговарят на изискванията за редовност. Освен установените от вещото лице вписвания в баланса на ответното дружество, по делото няма други обективни доказателства за други обстоятелства, които могат да обосноват извод за съществуването на дългосрочни активи в общ размер на 561 185 000 лв. По същите съображения съдът е приел, че не са налични и краткотрайни активи в общ размер на 2 725 000 лв., от които вземания за лихви в размер на 2 163 000 лв., 490 000 лв. – касова наличност и 25 000 лв. в разплащателна сметка в банка. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че заключението на вещото лице се основава на нередовни вписвания в счетоводните документи и търговските книги на длъжника, поради което не е годно доказателствено средство за установяване на тези обстоятелства по несъмнен начин, съобразно изискванията за пълно и главно доказване, на основание чл. 631 ТЗ вр. с чл. 154, ал. 1 ГПК. Всички изчислени от вещото лице коефициенти на ликвидност за ответното дружество не са верни, поради липсата на годни доказателствени средства за наличието на дълготрайни и краткотрайни материални активи. Ето защо съдът е приел, че освен дълготрайни финансови активи, представляващи акции от капитала на „Български фонд за земеделска земя“ АД, длъжникът няма други дълготрайни и краткотрайни активи към датата на устните състезания във въззивното производство. Невъзможността на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение се установява от липсата на свободни парични средства или бързоликвидни активи с материална ликвидна потребителска стойност. Като е изходил от това, че неплатежоспособността е обективно фактическо и правно положение на търговеца, който не може да заплаща изискуемите си публични парични задължения и тази невъзможност е проявена видимо и трайно, съдът е намерил, че в случая това състояние е настъпило с издаването на първия ревизионен акт № Р-22002219002987-091-001/06.12.2019 г., с който е установено вземане за ДДС - изискуемо публичноправно задължение, което ответникът не е в състояние да изпълни. Поради това е приел, че се установява хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, а именно, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Неплатежоспособността е настъпила най-късно на 09.12.2019 г., когато горепосоченият ревизионен акт е връчен на длъжника и вземането е станало изискуемо, която дата следва да се определи и за начална дата на неплатежоспособността. Въззивният съд е посочил, че ответникът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че затрудненията му са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, като е констатирал, че в нито един от изследваните периоди от 2016 г. до 2023 г. по делото няма нито едно годно доказателствено средство, че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 631 от ТЗ, поради което ответникът следва да понесе тежестта от тяхното недоказване. На последно място съдът е приел за неоснователна тезата на ответника в писмената защита, че дружеството не е спряло плащанията си към своите кредитори, което се установявало от представените с писмената защита вносни бележки за 13 плащания по банков път към различни кредитори в общ размер на 298 000 лева, включително и към НАП. Преценил е на първо място, че представянето им е опит за шиканиране на производството и цели отлагане постановяване на решение от въззивния съд, както и заобикаляне на надлежния процесуален ред за представяне и приемане на доказателства в законоустановените срокове – до приключване на устните състезания във въззивното производство. Освен това е посочил, че спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори - чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Неплатежоспособността е обективен факт за невъзможност на длъжника да изпълнява изискуеми парични задължения към всички свои кредитори и затова той не може да избира на кой кредитор да плаща и на кой - не, нито по колко да плаща. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал надлежно правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд, по който касационният съд да се произнесе в производство по чл. 290 ГПК. Същото съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, като съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съдът не може сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията на страната. Дори да се приеме, че макар и непрецизно е поставен въпросът за задълженията на съда при постановяване/мотивиране на съдебния му акт съгласно разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, следва да се посочи, че необсъждането в подробности на заключенията на вещото лице се дължи на обстоятелството, че според въззивния съд длъжникът не е доказал счетоводството му да е водено редовно и че данните, въз основа на които вещото лице е основало изводите си, са компрометирани; респективно, че финансово-икономическите показатели относно ликвидността се дължат на производни счетоводни записвания. В тази връзка са съобразени както значителния размер на публичните задължения на длъжника, така и липсата на данни за реално налични краткотрайни активи, които могат да бъдат превърнати в парични средства в кратък срок. Съдът е изложил и своите съображения защо не може да цени представени след даване ход на устните състезания доказателства за извършени погашения за опровергаване на приетото от него, че длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си. Следователно въззивният съд е формирал изводите си именно след преценка на доводите и възраженията на страните и на събраните доказателствата по делото и не се установява противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани никакви материално- или процесуалноправни въпроси, конкретно свързани с производството по несъстоятелност, а общият процесуалноправен въпрос по изложените съображения не може да обуслови допускане на исканото касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касация са бланкетно заявени от касатора, като в изпълнение на служебните си задължения настоящият съдебен състав не констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Липсва и твърдяната очевидна неправилност – няма данни законът да е превратно приложен (в неговия обратен смисъл) и не са налице особено груби нарушения на правилата на формалната логика, изводими пряко от съдържанието на обжалвания съдебен акт. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение