Определение № 6118 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на И. А. С. гр. Сърница, обл. Пазарджик. Жалбите са срещу определение №5780 от 16.12.2025 г. и определение №1142 от 12.03.2026 г., и двете постановени по адм. д. № 1420/2025г. на Административен съд - Пазарджик. В двете частни жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваните определения. Претендира се отмяната им, като с частната жалба срещу първото обжалвано определение се иска и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частните жалби – Общински съвет Сърница, с представени писмени отговори изразява становище за неоснователност и на двете частни жалби. Моли същите да бъдат оставени без уважение и да бъдат оставени в сила обжалваните определения. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира и двете частни жалби за допустими - подадени срещу подлежащи на обжалване определения, от страна по делото, за която те са неблагоприятни и в срока по чл.230 АПК. Разгледани по същество частните жалби са основателни. С първото обжалвано определение №5780 от 16.12.2025 г. по адм. д. № 1420/2025г. Административен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по жалбата на И. А. С. срещу мълчаливия отказ на Общински съвет - Сърница, формиран въз основа на подадено от началника на Общинска служба по "Земеделие" - Сърница мотивирано искане изх. № РД-12-04-17/29.08.2025 г. до общинският съвет да се произнесе с решение за предоставяне на имоти с идентификатори № 70648.211.14, № 70648.191.86 и № 70648.211.7 от КККР на землище Сърница, като имоти собственост на наследници на А. М. С.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд се е позовал по аналогия на чл. 159, т. 1 от АПК и е приел, че съгласно чл. 45ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) задължението за произнасяне на общинския съвет възниква по служебно мотивирано искане на общинската служба по земеделие, а не по искане на заинтересованото лице, поради което непроизнасяне не поражда мълчалив отказ спрямо жалбоподателя И. А. С.. Обжалваното определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването и земеделските земи /ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ (ДВ бр. 62 от 2010 г.). Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Според чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, общинската служба по земеделие в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 2 постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В решението се вписва решението по ал. 2. При тези нормативна уредба неправилно - в нарушение на материалния закон, административният съд е приел, че „евентуалното непроизнасяне не поражда мълчалив отказ спрямо жалбоподателя“. Поначало е погрешна концепцията за мълчалив отказ спрямо конкретен субект – че може да има мълчалив отказ спрямо началника на общинската служба по земеделие и да няма такъв спрямо оспорващия И. А. С.. Мълчаливият отказ съгласно чл.58, ал.1 от АПК възниква по искане за издаване на индивидуален административен акт. В случая е налице такова искане за издаване на административен акт по § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и непроизнася от Общински съвет Сърница в срока по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ (на първото си заседание след постъпване на искането). Затова е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Спорът е кои имат право да оспорят този мълчалив отказ, респ. дали И. А. С. има правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ? На този въпрос следва да бъде отговорено положително. Така е, защото И. А. С. е наследник на А. М. С. и е носител на права по искането на началника на общинската служба по земеделие. В този смисъл той е заинтересовано лице по административното производство пред Общински съвет – Сърница. Отказът (независимо дали изричен и мълчалив) се отразява по неблагоприятен начин върху правната сфера на И. А. С., тъй като с отказа се отказва предоставяне на общински земеделски имоти, които да бъдат възстановени на наследниците на А. М. С., сред които е оспорващият. Това че искането до Общински съвет - Сърница е предявено от органа по поземлената собственост, а не от наследниците на възстановения собственик, не лишава последните от правна легитимация да оспорят мълчалив отказ за постановяване на решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Освен това съгласно чл. 45ж, ал. 2, изр. второ ППЗСПЗЗ, решението на общинския съвет по искането по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2, т.е. на един от собствениците (наследниците) или на негов представител, и служебно – на общинската служба по земеделие. Следователно, заявителите в реституционното производство имат качеството на заинтересовани страни в производството по реда на чл. 45д и сл. ППЗСПЗЗ, те са уведомяват задължително за взетото решение от общинския съвет и следователно имат правен интерес да оспорят постановените актове, които засягат правната им сфера в негативен аспект, включително и мълчаливите откази. Изложените в отговора на частната жалба аргументи за наличие на основания за отказ имат отношение по съществото на спора за законосъобразността на отказа, а не към допустимостта на оспорването. В този смисъл е и формираната съдебната практика - определение № 2216 от 25.02.2026 г. по адм. д. № 1469/2026 г. на ВАС, IV отд., определение № 4204 от 20.04.2023 г. по адм. д. № 3550/2023 г. на ВАС, IV отд., като настоящият състав не намира основания тази практика да не бъде споделена. Съобразно изложеното обжалваното определение №5780 от 16.12.2025 г. е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата. С второто обжалвано определение №1142 от 12.03.2026 г. по адм. д. № 1420/2025г. Административен съд – Пазарджик е допълнил първото определение № 5780/16.12.2025 г. по адм. д. № 1420/2025г., в частта му за разноските, като е осъдил И. А. С. да заплати на Общински съвет – Сърница сумата 255,65 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на чл.143, ал.3 от АПК, като е приел, че когато производството бъде прекратено, ответникът има право на разноски. С случая предвид отмяната на прекратителното определение № 5780/16.12.2025 г., то не е налице условието по чл.143, ал.3 от АПК ответникът Общински съвет – Сърница да има право на разноски. Затова второто обжалвано определение №1142 от 12.03.2026 г. като краен резултат също е неправилно и също следва да бъде отменено. При този изход на спора неоснователни са исканията както на И. А. С., така и на Общински съвет – Сърница. Така е, защото според чл.143 от АПК страните имат право на разноски в зависимост от изхода на делото. В случая делото не приключва и на този етап на производството разноски не следва да бъдат присъждани. Такива в зависимост от изхода на делото следва да се присъдят от Административен съд – Пазарджик с решението му по съществото на спора, като бъдат присъдени и разноските, направени по настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение