Определение № 307 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2216/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Ц. А. У., В. А. Т., Е. В. Е., И. В. Е., И. М. В., В. М. В., Л. В. В. и В. В. В., действащ със съгласието на баща си В. В. срещу решение 1473 от 07.07.2020г. на в гр.д.№ 5023/2019г. на САС, ГО, 14 състав. С него е отменено решението на Врачанския ОС по т.д.№ 146/2018г. в обжалваната осъдителна част и са отхвърлени предявените от ищците срещу „ЗД Евроинс“ АД искове по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за сумите от по 14 000лв. - обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на К. Т. /сестра на първите две ищци и баба на останалите ищци/, настъпила при пътно произшествие от 03.01.2015г. Първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете над сумата 14 000лв. до пълния претендиран размер е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се поддържа довод за неправилност поради нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на извода, че не е доказана силната емоционална връзка, която да надхвърля обичайните отношения между сестри и между баба и внуци, която да обуславя правото им на обезщетение вследствие на смъртта на К. Т.. Касаторите считат решението и за очевидно несправедливо и постановено в противоречие с ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, при въведена допълнителна предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК: 1/ „ В какво /какви следва да бъдат междуличностните отношения/ се изразяват проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на починалия?“ 2/ „Наличието на собствено семейство /съпруг, низходящи/, както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат/сестра, изключва ли наличието на силна емоционална привързаност между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на починал брат/сестра?“ В писмен отговор ЗД Евроинс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е очертала, че спорът е сведен до материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение при смърт на близък. Не е споделила извода на първоинстанционния съд за частична основателност на предявените искове. Изложила е подробни и обстойни аргументи, основани на ППВС №4/61г., ППВС 5/69г. и преодоляното С ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС разрешение на ППВС № 2/84г. За безспорно установено е прието, че между починалата жена и ищците - нейни сестри и внуци са изградени и са съществували близки връзки, основани на привързаност и уважение, характерни и общоприети според традиционните за българското общество семейни отношения в общуването между хора в тази степен на родство. Обсъдено е, че загиналата е имала изградени и поддържани със сестрите си топли и близки отношения, установени чрез събраните гласни доказателства, свидетелстващи за пълноценно общуване, основано на взаимност и уважение, непрекъснати контакти и емоционална близост. Прието е за установено, че К. Т. е присъствала в живота на своите внуци в ранната им детска и юношеска възраст, помагала е при тяхното отглеждане физически и морално, интересувала се е от децата, отделяла е при всяка възможност средства за подаръци и така изградените отношения на близост и уважение между тях са се запазили и съхранили през годините. Отчетено е, че загубата на близък родственик е събитие, което неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора, а в случая е прието за установено, че ищците са били разстроени от инцидента и емоционално са преживели трагедията. Тези обстоятелства обаче са счетени за недостатъчни да обосноват изключителна по характер връзка между загиналата жена и ищците, която да превишава по естество обичайните отношения на близост и привързаност между сестри и баба и внуци. Прието е, че основание за присъждане на обезщетение е установяване на отношения, които надхвърлят по обем и интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини - връзка, която във всеки един аспект, включително емоционален и духовен, надхвърля обичайните отношения на близост, топлина и уважение между лица в тази степен на родство. Обсъдено е, че по делото отсъстват доказателства и твърдения в някакъв етап от отглеждането и израстването на внуците бабата да е символизирала семейството, да е замествала липсващ родител или вместо него да е осигурила дом, семейна среда, преки ежедневни грижи и издръжка. Оценено е, че тя е имала своето присъствие в живота на внуците си и те са я ценили като баба в детска и по-зряла възраст, но тези отношения на привързаност и уважение са обичайни и характерни за този толкова близък кръг роднини и тези обичайни взаимоотношения не обосновават изградена изключително близка емоционална и духовна връзка, която да се приравни на връзката, която имат родители с деца, поради това не се потвърждават изводите на първата инстанция, че ищците - внуци на загиналата са активно материално легитимирани по исковете. Обосновано е, че тези изводи в пълна степен се отнасят и за първите две ищци - сестри на загиналата: взаимоотношенията между тях действително не са били формални, напротив между сестрите е съществувало пълноценно общуване и емоционална близост, но в случая не се установява особена житейска ситуация, пораждаща дълбока, емоционална връзка, излизаща извън обичайната за този вид родствени отношения, нито негативни последици в такъв интензитет, че да доведат до трайна промяна в личността на потърпевшите и живота им занапред. Искането за допускане на обжалването не може да бъде уважено: Първият въпрос е хипотетично питане, а и отговорът му е даден в ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от дадените в тълкувателното решения разяснения, трайно споделяни в съдебната практика - решенията по т.д.№ 1275/2019г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 291/2020г. на ІІ т.о. на ВКС. При наличието на такава, изключено е приложното поле на въведената от касаторите допълнителна предпоставка. Вторият въпрос е също хипотетичен и несъответен на изводите на въззивната инстанция, тъй като отхвърлянето на исковете не е основано на съображенията, заложени във въпроса. Въпросът няма съществената характеристика на общото основание за допускане на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС- разрешаването му да е обуславящо изхода на спора. Следователно и този въпрос е хипотетичен и несъответен на подробните мотиви и множество аргументи, изложени в обжалвания акт за неоснователност на иска поради недоказаност в процеса на релевантния факт - емоционалната връзка между ищците и тяхната починала родственица да бъде определена като изключителна, независимо от несъмнено доказаните морални страдания на ищцата. На насрещната страна следва да бъдат присъдени поисканите разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба от юрисконсулт, които настоящият състав определя в размер на 100лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.