Определение № 193 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1587/2022 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Ж. Л. Б., чрез адвокат Р. К., срещу определение №3/06.02.2022г. по ч.г.д.№545/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определението на Окръжен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски. В жалбата се твърди, че оспореното определение е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото се претендира допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1/ Когато от Декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК е видно, че молителят е в добро здравословно състояние, като не притежава недвижими имоти и МПС и няма други източници на доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество, не получава пенсия, наеми, рента от аренда, като към настоящия момент е и безработен. Също така не притежава дружествени дялове от търговски дружества, като не получава и дивиденти. Не притежава акции и ценни книжа, като няма и влогове в банки, следва ли да се счита, че тези доказателства не са достатъчни? 2/ Ако горното предположение на съда съществува, т.е. ако съдът се съмнява в авторството на декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК, то не следва ли да даде допълнителен срок, с оглед заявеното от адвокат К., че няма връзка към момента с ищеца с оглед конкретизиране на детайлите по иска? При обективна невъзможност да се свърже с ищеца, следва ли да се счита за процесуално бездействие на страната? 3/ Следва ли заради това, че декларацията е с дата, различна от датата на подаване на молбата за удължаване на срок поради обективна невъзможност да се изяснят обстоятелствата с ищеца да бъде отхвърлена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса? 4/ Следва ли при наличие на представени доказателства /под формата на декларация по чл.83, ал.2 от ГПК/, съдът да заключи, че ищеца е проявил процесуално бездействие? 5/ Достатъчно ли са данните, че декларацията е с дата 04.10.2021г., а молбата на процесуалния представител е от 08.10.2021г., за да обосноват извода на съда за отхвърляне на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса? 6/ Представлява ли декларацията по чл.83 от ГПК доказателство за изложените в нея обстоятелства или същата се счита само и единствено като твърдение за същите? За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение № 1633/08.11.2021г. по г.д.№1453/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на Ж. Л. Б. за освобождаването му от заплащане на дължимите за производството държавна такса и разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от Ж. Л. Б. срещу Л. В. С. за заплащане на сумата от 73 439 швейцарски франка или равностойността им от 130 481,90лв., съставляваща стойността, с която ответницата се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. В условие на евентуалност е предявен иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху подробно описан недвижим имот. Производството по делото е било оставено без движение за отстраняване на констатираните нередовности на предявените искове, между които и тази за заплащане на дължимата за производството държавна такса. С разпореждания от 27.09.2021г. и от 04.10.2021г. срокът за отстраняването им е удължаван последователно с по три седмици. В рамките на втория предоставен срок, по делото е постъпила молба от 08.10.2021г. от адвокат К., пълномощник на ищеца с искане той да бъде освободен от заплащане на дължимите за производството такси и разноски. Към молбата е представена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. В нея молителят е декларирал липса на всякакви средства, доходи и имущество, както и на низходящи или други лица, на които дължи заплащане на издръжка. Посочил е, че получава средства за издръжка от своята майка. С разпореждане №1204/11.10.2021г. съдът е оставил без движение молбата за освобождаване на Ж. Б. от такси и разноски за уточняване дали е подписана лично от него, дали е женен или не, какви доходи получава от майка си и има ли здравословни проблеми, както и да представи доказателства, че е безработен. В изпълнение на дадените указания по делото е депозирана молба от 11.11.2021г., след изтичане на определения от първостепенния съд срок и след постановяване на определението, с което искането по чл.83, ал.2 от ГПК е оставено без уважение. В молбата е посочено, че ищецът е подписал лично приложената по делото декларация, не е семеен и не е регистриран като безработен, а доходите, които получава от майка си са в размер на около 660 на месец. В атакувания съдебен акт въззивният съд е приел, че преценката за освобождаване на страните от задължението за заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски се прави за всеки конкретен случай и се извършва въз основа на обстоятелствата посочени в ал.2, т.1 – 7, които следва да бъдат установени от молителя пред съда. Приел е, че правилно първостепенния съд не е направил преценка за наличие на посочените предпоставки въз основа на подадената от ищеца декларация, тъй като у него е възникнало съмнение за авторството на същата. Независимо от това, е посочил, че дори да се приеме, че обстоятелствата посочени в нея са надлежно декларирани, то посочените данни са непълни, което е наложило даването на допълнителни указания за уточняването им. Тези указания не са били изпълнени, поради което е приел, че е налице бездействие от страната, създало пречки за установяване на действителното ѝ имуществено състояние, поради което тя не следва да се освобождава от заплащане на дължимите за производството държавни такси и разноски. Посочил е още, че доколкото правилността на съдебния акт се преценява към датата на постановяването му, то допълнително подадената от ищеца молба не следва да се вземе предвид. Приел е за неоснователно и възражението за препятстване достъпа на жалбоподателя до правосъдие, тъй като такова би било налице при надлежно и добросъвестно упражняване на правата му по делото. Съставът на Върховен касационен съд намира, че поставените в изложението въпроси се отнасят до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. Тези въпроси, уточнени от съда, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По тях е налице формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено. При установяване на невярно декларирани обстоятелства, съдът може да сигнализира и прокуратурата. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Актът на съда за уважаване или отхвърляне на искането не формира сила на пресъдено нещо, а дадените на страната срокове за уточняване на обстоятелствата посочени в декларацията не са преклузивни. В конкретния случай, въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съдът е извел крайния си извод за неоснователност на искането по чл.83, ал.2 от ГПК, въз основа на съображения, че са декларирани данни без представени надлежни документи, наред с липсата на отговори на поставени от съда въпроси, от които не може да се обоснове извод, че молителят не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски в производството. Позовавайки се на процесуално бездействие на страната, с което е създала пречки за установяване на действителното ѝ имуществено състояние, съдът не е обсъдил подробно съдържанието на декларацията, нито на подадената молба, в която получаваната от лицето издръжка частично е уточнена като размер, нито е изложил съображения дали доходите на молителя, съпоставени с дължимата държавна такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане. При постановяване на атакуваното определение съдът не е съобразил обстоятелството, че определеният от съда срок за уточняване на обстоятелствата не е преклузивен и не са налице пречки да обсъди и разгледа депозираната по делото молба, в която ищецът е посочил размера на получаваната издръжка от майка му. От представената по делото декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и допълнителната уточняваща молба се установява, че ищецът е в трудоспособна възраст, но не работи и няма имущество. Не притежава недвижими имоти и леки автомобили, не участва в търговски дружества, не е семеен и няма задължения за издръжка към непълнолетни лица. Доходът му се формира от получаваната от майка му издръжка в размер, посочен в молбата от 11.11.2021г. – 660, без да е уточнена валутата, в която получава паричната сума. Размерът на дължимата за производството държавна такса за разглеждане на делото пред първостепенния съд е 5219,27лв. Въз основа на тези обстоятелства, независимо от това дали получаваната от ищеца/молител издръжка е в лева или евро /660лв. или 1220лв./, следва да бъде направен извод, че той не разполага с достатъчно средства за заплащане дължимата държавна такса 5219,27лв., както и разноските за разглеждане на делото до окончателното му приключване. Обстоятелството, че не са представени доказателства за това, че лицето е безработно е без значение, тъй като ищецът изрично е декларирал, че не получава други доходи. Извод, че молителят е в състояние да покрие таксите и разноските за производството не може да се изведе и въз основа на предположение за възможността му да полага труд и да реализира доход /така и определение № 686/12.12.2014 г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на I-во г.о. на ВКС/. Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса и разноски по делото. По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и вместо това следва да се постанови освобождаване на частния жалбоподател от заплащането на такси и разноски за производството по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение