Определение № 50569 от 07.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2473/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. И. срещу решение № 45/16.04.2021 г. по в.гр.д. № 51/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 55/10.12.2020 г. по т. д. № 148/2019г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на касатора срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимущестевени вреди в размер на 150 000 лв., вследствие смъртта на брат му С. И. И., настъпила при възникнало на 23.10.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2016г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Гаранционен фонд не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание с право на иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ от касатора срещу Гаранционен фонд, поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на МПС, за претърпените неимуществени вреди във връзка със смъртта на брата на първия. Апелативният съд е намерил за установено от доказателствата по делото и за безспорно между страните, че касаторът е брат на починалия при ПТ С. И.. Съобразно показанията на изслушания свидетел БАС е счел, че ищецът не е доказал да е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка, която да се характеризира с изключителност. Посочил е, че в показанията на свидетеля се съдържат преимуществено оценъчни съждения на свидетеля относно взаимоотношенията между пострадалия и брат му, както и за емоционалното състояние на последния. Липсват конкретни обстоятелства, събития, случки и общи преживявания, наблюдения, описание на конкретно поведение или споделяне, въз основа на което е изградено мнението на свидетеля, че касаторът е понесъл тежко смъртта на брата си, затворил се и се променил, а приживе били близки и имали силна връзка. Относно взаимоотношенията им приживе единствените обективни данни са, че са работили заедно – занимавали се с животновъдство и земеделие, имали планове да развиват бизнеса със земеделието, че пострадалият не е имал свое семейство и е живял в [населено място] заедно с родителите си, докато неговият брат – М. И. е живял в [населено място]. БАС е съобразил, че родствената връзка и общата работа в земеделието са фактори, които несъмнено са сплотявали братята, но по същността си не са достатъчна предпоставка за изграждане и поддържане на силна емоционална връзка. В този смисъл е приел, че не е възможно от показанията на единствения свидетел по делото да се изгради обосновано заключение за дълбочината на душевните преживявания по повод връзката между двамата братя, нито за степента и интензитета на търпените от касатора болки и страдания, поради което по делото не е доказано правото му съгласно чл. 493а, ал. 4 КЗ да получи обезщетение от Гаранционния фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. Решението е било подписано с особено мнение на член от съдебния състав за кредитиране показанията на единствения свидетел с мотиви, че същите не са били разколебани от други доказателства по делото и оттук за краен извод за установеност на създадена между братята трайна и дълбока емоционална връзка и понесени вреди от загубата на починалото лице. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото съдържа повторение на оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение – поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Не въвежда и не обосновава конкретно допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд