Определение № 205 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.З, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 387 от 19. 09. 2018г., постановено по в. ч. гр. дело № 438/2018г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 1512 от 17. 07. 2018г. по гр. дело № 1101/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната исковата молба на касатора на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ /отм./ в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по жалбата Ф. Д. И., С. И. И., „Фраст“ ЕООД и „Импакс Асет Мениджмънт“ ЕООД не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: След приемане на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС производството по настоящото дело следва да бъде възобновено, за да се постанови определение по съществото на спора. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е счел, че преклузивният срок по чл. 27 от ЗОПДНПИ/отм. /не е спазен. Този извод противоречи на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ след изтичане на този срок. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Ето защо на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По така изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,