Определение № 676 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 953/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. против решение № 237 от 6.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 242 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 112 от 7.6.2016 по гр.д. №1188 по описа за 2015 г. на Севлиевския районен съд и е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от касатора против частния съдебен изпълнител З. С. П.-В., рег. №734 от регистъра на КЧСИ, искове за заплащане на обезщетение в размер на 7 754,41 лв. за имуществени вреди и 2 000 за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 97/2010 г., както и на предявените от частния съдебен изпълнител против [фирма] обратни искове за същите суми. Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса трябва ли искът по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ да бъде предявен едва след като се реши спорът за собственост върху имота по исков ред. Ответниците по касационната жалба З. С. П.-В. и [фирма] смятат, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество. Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение в частите, с които е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени исковете за неимуществени вреди с цена 2 000 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части на касационната жалба по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: По изпълнително дело 97/2010 г. по описа на частния съдебен изпълнител З. С. П.-В. на публична продан касаторът е закупил една втора идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], заедно с две сгради с идентификатор 65927.501.2879.2 и 65927.501.2879.3. Впоследствие обаче се установило, че тези две сгради са собственост на трето лице и касаторът се принудил да ги закупи повторно от него. В исковата си молба касаторът е посочил, че частният съдебен изпълнител не е извършил дължимата проверка на кого принадлежи правото на собственост върху сградите и по този начин му е причинил имуществени вреди, изразяващи се в заплатената на публичната продан цена за тях, както и надвнесени такси/уточнение в публичното съдебно заседание на 5.4.2016 г./. Севлиевският районен съд е приел, че съдебният изпълнител наистина не е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин собствеността върху сградите, поради което е причинил вреди на касатора. Затова е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатената от касатора в публичната продан цена на сградите/ 5 613 лв. и 1 815 лв./ и надвнесените такси/326,41 лв./, изчислени от вещите лица по делото. За същата сума е бил уважен и обратният иск на частния съдебен изпълнител срещу застрахователя, който го е застраховал срещу професионалната му небрежност. Габровският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска на касатора за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и съответно обратния иск на застрахователя. Въззивният съд е приел, че за да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител по чл.441 от ГПК, трябва да е налице влязло в сила решение, с което се установява, че принудителното изпълнение е насочено срещу имот, който не е бил собственост на длъжника. При тези мотиви на въззивния съд отговорът на поставения от касатора въпрос е обусловил изхода на спора. По проблема не съществува практика на ВКС, а тълкуването на разпоредбите на чл.440 и чл.499 от ГПК може да създаде затруднения при преценката кога и как следва да се ангажира отговорността на частния съдебен изпълнител при продажбата на чужда недвижима вещ на публична продан. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по иска на касатора за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и по обусловения от него обратен иск на частния съдебен изпълнител срещу застрахователя. Уточненият въпрос, на който следва да се отговори е дали искът по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ срещу частния съдебен изпълнител, предявен от купувача на публична продан на недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника, може да бъде уважен, като съдът в това производство е длъжен да прецени чия е била собствеността върху имота, или трябва преди това да е установено посредством съдебно решение, че правото на собственост принадлежи на трето лице, а не на длъжника. Воден от горното, съдът я