Определение № 551 от 06.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4587/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. М. С., чрез особен представител адв. Е. Н. Н., против определение № 853 от 27. 03. 2025 г. по ч. гр. д. № 775/2025 г. на Софийския апелативен съд, 15 търговски състав, потвърждаващо разпореждане № 31178 от 30. 12. 2024 г. по гр. д. № 8413/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 състав, с което е върната, на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, подадената от ищеца М. М. С. частна жалба вх. № 119833 от 4. 11. 2024 г. срещу първоинстанционно определение № 11882 от 30. 07. 2024 г. по гр. д. № 8413/2022 г. за връщане на исковата молба. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане делото на районния съд за администриране на подадената частна жалба. Настоящият състав, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди разпореждането за връщане на подадена от М. М. С. частна жалба, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил в срок указанията на администриращия съд за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на САС. Същият е бил освободен от внасянето на държавна такса само по гр. д. № 8413/2022 г. на СГС, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, но това не означава, че е освободен и от задължението за внасяне на държавни такси по подадени от него частни жалби срещу постановени съдебни актове в първоинстанционното производство. За всяка частна жалба М. С. е следвало да отправя изрично искане за освобождаването му от държавна такса, придружено със съответната декларация, особено след дадените му изрични указания в този смисъл. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от касатора процесуалноправния въпрос - дали освобождаването на страна от заплащането на съдебни такси, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, точка 12. В тълкувателното решение е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори да е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Възможно е молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да е подадена и разгледана от съда още преди обжалване на негов съдебен акт и, когато е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна на обстоятелствата. Съдът не се сезира повторно с ново искане. По основателността на частната жалба: С оглед отговора на поставения въпрос, частната жалба е основателна. Дадените от първоинстанционния съд указания по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. са незаконосъобразни – не са съобразени с нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК и със задължителните указания по тълкуването и прилагането й, дадени с коментираното по-горе тълкувателно решение. Частният жалбоподател – ищец е бил освободен, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от задължението за внасяне на държавна такса в производството пред СГС с определение от 13. 07. 2017 г. по гр. д. № 7706/2017 г., което освобождаване важи за всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В случая няма твърдения и данни за промяна в обстоятелствата, а и във връзка с дадените указания за внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. по сметка на САС частният жалбоподател е подал молба, с която е заявил изрично, че няма промяна в обстоятелствата след постановяване на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради незаконосъобразност на дадените указания, неизпълнението им не би могло да обоснове прилагането на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК и връщане на подадената частна жалба. Относно изводите на въззивния съд, свързани с нормата на чл. 100а ГПК, следва да се посочи, че няма данни първоинстанционният съд, наред с указанията за внасяне на държавна такса, да е дал и указания за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на чл. 100а ГПК, чрез представяне на екземпляр от същата, несъдържащ заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение