Определение № 708 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 59/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №1693 от 12.10.2012 г. по т.д. № 1617/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 816 от 22.07.2011 г. по т.д. №1293/2010 г. на СГС в частта, с която исковете на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] са отхвърлени, които са уважени: за 22 719.43 лв. искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД - цена на проектиране, съгласуване и изграждане на съоръжения за присъединяване, съобразно Договор от 20.04.2007 г. за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09. 06. 2004 г., със законната лихва и за 6082. 23 лв. искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за недопустимост, евентуално за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като при изложени от ищеца отношения за възникнал спор по договор за присъединяване на потребители на ел. енергия към Е. по Наредба №6/09.06.2004 г.(Д.в.бр.74/24.08. 2004г.), въззивният съд е приел, че се касае за договор с елементи на договор за изработка, което е в противоречие със съдебната практика. Излага и подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. В Касационни основания сочи решените по делото въпроси: 1.Има ли характер на договор за изработка договорът за присъединяване на обект на потребител към Е., с който присъединяваното лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, които към сключване на договора за присъединяване не са проектирани и не е известна стойността им, 2.Изискуемо ли е задължение по договор, който има елементи на договор за изработка, по който присъединяваното лице не е изпълнило задължението да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, 3.Налице ли е основание за ангажиране на договорна отговорност, когато съдът неправилно е определил характера на договора, 4.Може ли да се счита договорена цена уговорката определени вещи, които не съществуват и не са точно определени към момента на договора, да се придобият по „взаимно признати разходи”, и може ли да се счита, че е налице такава уговорка, ако присъединяваното лице не е доказало с документи извършването на разходи, а с експертиза само пазарната им стойност, 5.Има ли характер на изискуемо задължение по договор за присъединяване клауза, с която ответникът се задължава да изплати съоръженията след представяне от присъединяваното лице на изискуемите се документи и без в договора да има друг срок, в случай че присъединяваното лице не е представило тези документи. Жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК по четирите изложени въпроса, което обосновава с посочена задължителна съдебна практика: по приложението на чл.19 ЗЗД: Р. №103/05.09.1957 г. по гр.д.№ 83/1957 г. на ВС, ОСГК, Р.№29/12.06.1980 г. по гр.д.№20/1980г. на ОСГК на ВС, Р.№6/30.01.1971г. по гр.д.№110/1971 г. на ОСГК на ВС, по приложението на чл. 18 ал.1 ЗСГ: ТР№102/11.11.1981 г. по гр.д.№ 80/ 1981г. на ВС, ОСГК и Р.№67/30.12.1977г. по гр.д.№ 43/1977 г. на ВС, ОСГК, сочи и решение на КС и определение на ВКС по чл. 288 ГПК. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по съображения, че по аналогични спорове има постановени решения, на които въззивното решение противоречи: Р. от 25.02.2010г. по гр.д.№42 964/ 2009 г. на СРС, 35 с. и Р.от 27.09. 2012 г. по гр.д.№ 6045/2012 г. на СГС. Представя и съдебни решения на различни по степен съдилища, невлезли в законна сила. Поддържа алтернативно и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с необходимостта да се изясни допустим ли е осъдителен диспозитив за стойността на съоръженията за присъединяване при неизпълнено задължение на кредитора, тъй като е необходимо еднообразно тълкуване и прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, цената на първия от които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да отмени решението и да уважи за 22 719.43 лв. иска за цена на проектиране, съгласуване и изграждане на съоръжения за присъединяване съобразно Договор от 20.04.2007 г. за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. и иска за обезщетение за забавено плащане, въззивният съд е приел, че сключеният договор в частта, с която страните са постигнали съгласие присъединяваното лице да изгради, а ответникът да заплати стойността на процесния трафопост, има елементи на договор за изработка, който е действителен дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определяема. Приел е, че за фактически извършените работи ответникът дължи заплащане по действителни цени, която стойност може да се определи от вещо лице и след като е установено по делото, че обектът се експлоатира, са налице предпоставките за уважаване на иска за реално изпълнение по чл. 79, вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД - ищецът е изправна страна по договора, сключен по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/2004 г., който договор не е предварителен договор и е неоснователен отказът на ответника да плати цената. Съдът е заключил, че отговорността на ответника да плати изработеното е ангажирана с договора за изработка, с който е поето задължение за изграждане на трафопоста, в който договор липсва уговорка за сключване на друг договор за изкупуване и който ищецът е изпълнил,като е изградил съоръженията, и като е приспаднал сумата за присъединяване 9600 лв. и сумата 1 129.84 лв. - неустойка за забавено изпълнение от ищеца по възражението за прихващане на ответника, съдът е уважил иска за 22 719.43 лв. - стойност на извършената работа по проектиране, съгласуване и изграждане на съоръжението и за 6082.23 лв. - обезщетение за забавено плащане. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението, като постановено по иск, квалифициран като основан на договор с елементи на договор за изработка, а се касае за спор по договор за покупко-продажба - или „изкупуване” на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа, съгласно Наредба №6 от 2004 г. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - постановено е при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, постановено е при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено е решение, когато съдът е бил десезиран, постановено е по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок. Ако въззивният съд е дал неправилна правна квалификация, решението е незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание с оглед изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска, е дейност на съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. От изложените въпроси релевантни за спора са въпросите: 1.Лицето, с което електроразпределителното предприятие е сключило договор за присъединяване на обект на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20 ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г., има ли изискуемо вземане за стойността на проектираните и изпълнени съоръжения за присъединяване въз основа на договора за присъединяване, в който се съдържа клауза, че това лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията за присъединяване, и обусловено ли задължението на дружеството за плащане на изградените съоръжения за присъединяване от възмездното им прехвърляне на електроразпределителното предприятие и 2.Основателен ли е отказът на електроразпределителното предприятие да плати стойността на проектираните и изградени от ищеца съоръжения при липса на договор за изкупуването им. Посоченият от жалбоподателя въпрос: налице ли е основание за ангажиране на договорна отговорност, когато съдът неправилно е определил характера на договора и въпросите, разисквани от въззивния съд на основание чл. 258 и сл. ЗЗД - изпълнена и приета ли е възложената работа, при липса на уговорена цена на вещта, могат ли фактически извършените разходи да се определят с вещо лице, са въпроси по правилността на решението, с които жалбоподателят цели да обоснове твърдените нарушения на материалния закон. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.1010 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за въприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Искането за допускане на касационно обжалване по изложените въпроси следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК - въззивното решение противоречи на влезлите в сила: Р. от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 42 964/ 2009 г. на СРС, 35 с. и Р. от 27.09. 2012 г. по гр.д.№ 6045/2012 г. на СГС. По изложените съображения Върховният касационен съд