Определение № 322 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Л. Г. С. срещу решение № 349 от 08. 04. 2021г. по в. гр. дело № 2438/2020г. на САС, ГО, 1 състав, в частта му, с която е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че касаторът дължи солидарно с Т. С. Г., "Бизнес консулт България" ЕООД, "Декор - Ин" ЕООД, Д. Т. К. и С. Г. К., на "Уникредит Булбанк" АД, сумата 5 699. 13 евро /месечни погасителни вноски, формирани само от главниците по вноските, за периода 25. 03. 2010г. - 25. 11. 2018г., дължими по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23. 07. 2008г. и анекс № 1/21. 08. 2009г./ и 1 729. 11 евро /възнаградителна лихва за периода 25. 11. 2011г. - 27. 06. 2012г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04. 04. 2013г. до окончателното изплащане, за които задължения е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14888/2013г. на СРС, 119 състав. Касаторът С. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в допусната служебно от въззивния съд съдебно – счетоводна експертиза в нарушение на т. 3 ТР № 1/09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли то бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове срещу него да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Законосъобразно и правилно ли е да се присъждат суми в тежест на солидарен длъжник по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице съобразно документ, които солидарният длъжник не е подписвал?“ и 2. „Законосъобразно и правилно ли е въззивната инстанция служебно да назначава експертиза, която не е искана от страните във въззивното производство, въз основа на неподписани документи от солидарен длъжник по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице?“, които счита, че са разрешени в атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 ТР № 1/09. 12. 2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1151/26. 11. 2008г. по гр. д. № 4068/2007г. на Трето г.о., решение № 43/08. 05. 2015г. по т. д. № 4352/2013г. на Първо т.о. и решение № 181/23. 11. 2016г. по гр. д. № 338/2016г. на Трето г.о.. Ответникът по касационната жалба - "Уникредит Булбанк" АД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на обуславящия иск над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23. 07. 2008г., сключен между ищеца и ответниците - солидарни длъжници, между които и касатора С., страните са постигнали съгласие ищецът – кредитор да предостави на кредитополучателя Т. С. Л. - кредитополучател сумата 34 000 евро, а кредитополучателят и солидарните длъжници да върнат паричния заем при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита - за текущи нужди; вид на кредита: потребителски - ипотечен; краен срок за усвояване - до 23. 08. 2008г.; краен срок за погасяване - 25. 07. 2033г.; годишен лихвен процент по редовен дълг - 12.200%, който включва базисен лихвен процент от 4.435% по раздел III от ОУ и надбавка от 7.765%., за периода 25. 09. 2009г. - 25. 02. 2010г. е предвиден лихвен процент за гратисен период - 4%; лихвен процент върху просрочена главница - 14.200 %; годишен лихвен процент върху текущ дълг /редовна плюс просрочена главница/ при просрочие на главница и /или лихва и главница - 5%; падеж за плащане на главницата и възнаградителната лихва - съобразно погасителния план; лихва върху просрочена главница - изискуема от датата на забава. Към договора за кредит са подписани три анекса - № 1/21. 08. 2009г., № 2/16. 04. 2010г. и № 3/22. 10. 2010г. с приложени към тях нови погасителни планове. Въз основа на приетите по делото доказателства САС е намерил, че между "Уникредит Булбанк" АД и касатора в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя е сключен валиден договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 183/23. 07. 2008г. и Анекс № 1 към него, по силата на които С. се е задължил солидарно да отговаря за връщането на кредит в общ размер на 34 000 евро, като С. не е подписал останалите анекси към договора с погасителните планове към тях, както и общите условия към договора, поради което техните условия не го обвързват. Макар от приетите заключения на икономическите експертизи да е установено забавено изпълнение на длъжниците по процесния договор за кредит, доколкото установителните искове по чл. 422 ГПК са основани на въведения от ищеца факт на настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг, САС е приел, че последният не се е осъществил по отношение на солидарния длъжник С., тъй като той не е получил надлежно съобщение за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита от банката – кредитор. В съответствие с т. 1 ТР № 8/02. 04. 2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е уважил предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК срещу касатора за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, макар предсрочната изискуемост да не е била обявена на солидарния длъжник преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Посочил е също, че макар да е задължен служебно да разгледа въпроса налице ли са неравноправни клаузи в потребителските договори, в случая този въпрос не следва да бъде обсъждан, доколкото от изслушаните пред СГС заключения на ССЕ се установява, че банката не е изменяла едностранно размера на лихвата през процесния период, а неравноправните клаузи биха третирали именно възможността на банката едностранно да изменя лихвата. Подчертал е и че приетите заключения на икономическите експертизи, вкл. служебно допуснатата от въззивния съд, не са базирани на неподписаните от С. анекси и общи условия към кредитния договор, поради което възражението на последния в този смисъл е неоснователно. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на касатора не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси са фактически, а не правни, тъй като изискват при отговора им да бъде изследвана конкретната установена фактическа обстановка по делото въз основа на приетите доказателства, т. е. те са относими към правилността на атакуваното решение и релевираните в тази връзка съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с горецитираните решения на ВКС), когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да бъде посочено също, че САС не е базирала нито фактическите си, нито правните си изводи, на неподписани от касатора писмени документи. Напротив той е отменил частично първоинстанционното решение в частта му, в която са били уважени предявените искове срещу С., именно поради необвързването на последния с клаузите на последващите анекси към процесния договор за кредит и общите условия, които не са били подписани от С.. Поради това присъдените суми по исковете срещу С. касаят само поети задължения по подписаните от него първоначален договор за кредит и анекс № 1, но не и задължения по останалите неподписани от солидарния длъжник анекси и общи условия. Ето защо двата въпроса на касатора не кореспондират с фактическите и правни изводи в атакуваното решение и затова биха били без значение за крайния изход на конкретния спор. На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК /вероятна нищожност и недопустимост на съдебното решение/, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение