Определение № 4860 от 28.10.2024 г. на ВКС по д. № 2838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигнат от Варненския районен съд с определението му от 23.07.2024 год. по гр. д. № 8645/2024 год. спор за подсъдност с Административен съд - гр.Варна относно разглеждането на предявените от Д. К. М. искове за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София да му заплати сумата 513 лева - неправомерно и незаконно преведена от счетоводството на затвора в гр. Варна на ЧСИ Н. Ж. рег. № ... на КЧСИ по изп. д. № 13/2024 год., както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на лишаването му от тези лични средства, довело до невъзможност от провеждане на медицинско лечение и задоволяване на потребности от първа необходимост, който размер на обезщетение да бъде определен от съда по справедливост. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС съобрази следното: Исковата молба на Д. К. М. от [населено място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София е подадена пред Административния съд в гр. Варна и по нея е образувано административно дело № 1143/2024 год. Производството по това дело е прекратено с определение № 7101 от 08.07.2024 год. по съображения, че исковата молба не е родово подсъдна на административните съдилища. Посочено е, че претендираните вреди произлизали от действията на частен съдебен изпълнител, представлявали частни, а не публични вземания, поради което и исковете следвало да бъдат разгледани от общия граждански съд, на който делото е изпратено. С цитираното определение, на свой ред, Варненският районен съд приема, че твърденията на ищеца са за претърпени вреди от незаконосъобразните действия на счетоводителя на затвора, който неправилно тълкувал запорното съобщение на частния съдебен изпълнител и вместо да запорира трудовото му възнаграждение, превел суми от личната му партида в затвора. Тези фактически твърдения районният съд е намерил, че следва да бъдат подведени под фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото касаят действия на длъжностни лица при изпълнение на административната дейност на административен орган, какъвто представлява Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София в качеството ѝ на юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. В допълнение се е позовал на цитираната съдебна практика за реда, по който се разглеждат подобни искове, а именно по чл. 1 ЗОДОВ. След преценка настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е Административният съд в гр.Варна. Съображенията за това са следните: Правната квалификация на предявените искове се определя от изложените в обстоятелствената част твърдения и петитума на исковата молба, като в случая ищецът Д. М. претендира обезщетение за претърпени вреди вследствие незаконосъобразните действия на служителите в счетоводството и началника на затвора в гр.Варна. В уточнението на исковата молба от 03.07.2024 год., изготвено от назначения особен представител на ищеца - адв. М. И., изрично е подчертано, че съобщението от частния съдебен изпълнител е било за запор на трудово възнаграждение, а служителите в затвора неправомерно са превели процесната сума от личната партида на ищеца по сметка на ЧСИ със съзнанието за това, че тези средства са внесени от майката на ищеца в касата на затвора с предназначение за лечение на зъбите на ищеца, както и за закупуване на стоки от първа необходимост. Точно и ясно е посочен и ответникът, от когото се претендира обезщетението, а именно - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София. Така описаната обстоятелствена част на исковата молба и формулираният в нея петитум налагат исковете да бъдат квалифицирани като такива за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданин от незаконосъобразни действия на неин орган и заетите в него длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, тези искове подлежат на разглеждане по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. При преглед на вече установената съдебна практика по разглеждане на аналогични правни спорове, извън посочените в определението на районния съд съдебни актове, могат да бъдат цитирани още: решение № 12210 от 08.12.2023 год. на ВАС по адм. д. № 5234/ 2023 год., III отд. и решение № 16229 от 06.09.2024 год. на АССГ по адм. д. № 6983/2023 год. В подкрепа на горния извод е и приетото в т. 8 от ТП № 2/2014 год. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно която подсъдността на делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража е на административните съдилища. Поради тези съображения настоящият петчленен състав споделя изложените в определението на районния съд съображения и на основание чл. 135, ал. 5 и ал. 8 АПК