Определение № 60717 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3975/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Я. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. Н., против въззивното решение № 852 от 7 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 3058/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта с която е потвърдено решение № 205 от 10 август 2020 г., постановено по гр.д. № 1394/2018 г. по описа на Районен съд Провадия, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето М. А. Я., родено на ......... г., е предоставено на майката Г. Г. Г., при която е определено и местоживеенето на детето, бащата е осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от 08.07.2019 г., с падеж до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, и са отхвърлени предявените от А. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59 СК. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е определен следният режим на лични отношения на бащата А. Я. А. с детето: до навършване на седемгодишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., през Коледните празници – на всяка четна година три дни при бащата, през Новогодишните празници - всяка нечетна година три дни при бащата, през Великденските празници - всяка четна година три дни при бащата, две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; след навършване на седемгодишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., през Коледните празници – на всяка четна година при бащата, през Новогодишните празници - всяка нечетна година при бащата, през Великденските празници - всяка четна година при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Касационната жалба съдържа оплаквания, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за събиране и обсъждане на всички доказателства по делото, поради което не била извършена цялостна преценка на всички относими към спора за родителски права обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК. Необсъдена останала присъдата по н.ч.х.д. № 256/2020 г. на Районен съд Провадия, с която Г. Г. Г. била призната за виновна за това, че не е изпълнила определение от 08.07.2019 г. по гр.д. № 1394/2018 г. на Районен съд Провадия относно личните контакти на детето М. с неговия баща А. Я. А.. Касаторът сочи, че предварително е уведомявал майката за посещенията си, включително с телепоща, искал и съдействие от органите на МВР, тъй като майката не предавала детето, не отговаряла на телефонните му обаждания, не отваряла вратата, когато той идвал на адреса, и укривала детето от него, предизвиквала скандали, обвинявала бащата в проявено насилие и всеки път звъняла на телефон 112. По делото били посочени и конкретни дати, на които майката не е предавала детето под различни предлози. Изложени са и оплаквания във връзка с неправилна преценка на свидетелските показания. Поддържа се още, че определеният от въззивния съд режим на лични отношения е несправедлив и необосновано ограничен, предвид установената привързаност между бащата и детето. Неотчетено останало обстоятелството, че майката системно е нарушавала закона и не е изпълнявала задължителните привременни мерки, с което демонстрирала ниска правна култура, родителски и интелектуални дефицити. Не били съобразени данните за полаганите за детето грижи през времето, когато е живяло при баща си, където било гледано при отлични битови условия, за здравето му били полагани редовни грижи, посещавало детска градина, било задоволено материално и емоционално. Такива грижи не били полагани за детето, когато то пребивавало при майка си, която била необразована и нямала постоянна трудова ангажираност, въпреки че била в трудоспособна възраст. Освен това в миналото тя неколкоткратно изоставяла детето, което налагало бащата да се грижи за него. Твърди се, че бащата превъзхожда майката в интелектуален, професионален и финансов аспект, като именно разликите в личностните характеристика на родителите довели и до тяхната раздяла. Въпреки ромския етнос на двамата родители, бащата имал по-пълноценна връзка с цивилизования свят и се опитвал да излезе извън рамките на ромската битност и култура, като съзнавал, че в интерес на детето е то да се развива всестранно и пълноценно, да получи образование, да има достъп до съвременни комуникации. Касаторът счита, че е самокритичен към собственото си поведение и възможности, като за целта е посещавал курсове за повишаване на родителския капацитет, докато у майката не се наблюдавало такова намерение. Оспорва се изводът, че бащата има по-нисък родителски капацитет, защото има желание да отглежда детето, но не познава нуждите му – напротив, той изиграл основна роля в живота на дъщеря си и непосредствено полагал грижи за нея с помощта на семейството си, само тогава детето посещавало детска ясла и било много по-добре обгрижвано, научило се и да пее песнички и да говори български език. Твърди се, че майката не може да развие в по-висока степен умения, знания, таланти и възможности у едно дете от базисните за малко дете, не може да го осигури материално, да му осигури спокойна среда за контакт с баща му, живее от социални помощи, системно не полага труд и не се развива по никакъв начин. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока за отговор насрещната страна Г. Г. Г. не взема становище по касационната жалба. В обжалваното решение се приема за установено, че страните са били във фактическо съжителство от м. 10.2016 г. до м. 06.2018 г., като на 18.09.2017 г. се родила дъщеря им М.; бащата получава месечни доходи в размер на 610 лева; майката не е трудово ангажирана и получава помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца и при отглеждането на детето ѝ помагат баща ѝ и брат ѝ, с които живеят в едно домакинство в [населено място]; бащата живее заедно с брат си и майка си къща в [населено място]. Според социалните доклади от дирекциите „Социално подпомагане“ [населено място] и [населено място], детето живее при майката, като за него са полагани добри грижи и потребностите му са задоволени; полагани са необходимите усилия, за да му бъде осигурена добра и спокойна среда; майката е силно привързана към детето и притежава нужния родителски капацитет и качества, за да му осигури нормалното израстване и развитие; в дома ѝ има добри условия за отглеждането на детето; бащата има нужния родителски капацитет, както и добри битови условия в дома си. Според показанията на посочените от ищцата свидетели, от раждането на детето и понастоящем майката полага грижи за него, като му осигурява всичко необходимо за нормалното му израстване и отглеждане, подпомагана от нейните роднини; след раздялата с бащата тя продължила да полага адекватни за възрастта на детето грижи; битовите условия в дома на баща ѝ са добри; между нея и детето има силна емоционална връзка. Според ангажираните от бащата свидетелски показания, когато детето е било при баща си, за него основно се е грижила баба му, а при съвместните посещения в дома на майката, то било с неугледен външен вид и майката по всякакъв начин се опитвала да осуети срещите му с бащата. Констатирано е, че първоинстанционният съд е постановил привременни мерки по отношение на детето, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, и е определен режим на лични контакти с бащата, като самите страни признават, че в продължение на една година преди постановяването на привременните мерки детето е било взето от бащата и отглеждано в неговия дом, на което майката се е противопоставяла. Въззивният съд е приел за установено, че детето е с нормално нервно-психическо развитие, като за него са полагани адекватни грижи; клинично здраво е, редовно му били правени нужните имунизации; има изградена емоционална и физическа връзка с майката. Същата е психично здрава, няма данни да е прекарала различни психични разстройства, родителският ѝ капацитет е по-качествен от този на бащата, тъй като тя се стреми да задоволява базисните потребности на детето от любов, нежност, внимание, доверие, които са от съществено значение във възрастта, в която се намира то. Самата ищца била отгледана в хармонично семейство и затова умее да осъществява хармонични взаимоотношения, стабилна е като личност. По отношение на бащата е установено, че той има желание да отглежда дъщеря си в своя дом, но все още няма практическия опит в това отношение, както и визия за насъщните потребности и подход към детето; стреми се да създаде представителен “Аз“-образ, а майката е по-автентична и естествена, което не означава, че бащата има сериозен дефицит в личностовите черти, качества и възможности за отглеждането и възпитанието на детето, но поради пола и възрастта си то се нуждае приоритетно от своята майка, за която няма противопоказания в това отношение. И при двамата родители не се отчитат психични отклонения, които да представляват опасност за живота, здравето и възпитанието на детето. Поради това е прието, че на този етап майката има по-качествен родителски капацитет и влияе благоприятно върху възпитанието и израстването на детето. Според заключението на съдебно психологическата и психиатрична експертиза, детето има изградена позитивна връзка с всеки от родителите си; отношенията между родителите са силно влошени и липсва доверие между тях; всеки показва чувства на обида, раздразнителност и нагласа за противопоставяне и въвличане в спора на други хора от близкото им обкръжение; чрез защитен пренос и двамата родители прехвърлят взаимните си обвинения върху другата страна. Въпреки това, според вещото лице към момента не се установяват данни за травматични преживявания у детето, свързани с физическо или психическо насилие от единия родител спрямо другия, което то да е възприело и запомнило. Няма данни и за синдром на родителското отчуждение, като детето показва емоционална близост и с двамата родители. Майката е възприета като фигура на сигурна първична привързаност, характерна за здравословните отношения между майка и дете, но са налице и данни за привързаност към бащата. И двамата родители показват авторитетен родителски стил на възпитание. Според вещото лице детето е спокойно, усмихнато, контактно, говори спокойно на български език и е с много възможности, доверява се и на двамата родители, а възпрепятстването на срещите с бащата било назад във времето. Посочено е, че в интерес на доброто психосоциално развитие на детето е то да запази позитивен образ и развиващи се отношения и с двамата родители, тъй като в противен случай има риск от конфликт на лоялност. Най-големият риск е детето да бъде дърпано към някоя от страните и да се създаде дискомфорт. Доколкото в ранното детство ролята на майката е от изключително значение по отношение на емоционалните и хигиенни навици на детето, е посочено, че връзката с този родител е от ключово значение поне до навършване на десетгодишна възраст. Липсата на срещи с бащата би могла да увреди детето емоционално, защото всяко дете има нужда и от двамата си родители. Прието е, че бащата има съхранен родителски капацитет, но няма практически умения за обгрижване на детето - при необходимост да се грижи за детето, той би се справил с помощта на своята майка. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е споделил извода на предходната инстанция, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да бъде предоставено на майката. Прието е, че повишеното недоверие и тревожност у майката очевидно е било провокирано от действията на бащата, който е отделил детето от нея и го е задържал при себе си за повече от година, но в становището ѝ липсва категоричност, че занапред няма да дава на бащата да се вижда с детето. По отношение на бащата е прието, че той не би бил толерантен родител, който би давал пространство на майката свободно да общува с детето, в случай че родителските права бъдат предоставени на него; че има ниска емоционална интелигентност и нежелание за промяна в поведението му с оглед най-добро за детето. Този извод се основава на откритата неприязън към майката, неуважителното и дори агресивно поведение към нея и роднините ѝ, несъобразяването с факта, че за периода на развитие на детето значимата фигура е тази на майката, липсата на преки реални умения за полагане грижи за дете в такава възраст. Въпреки установения по-беден речников запас на майката от думи на български език, поради което и по-трудно се изразява на български в сравнение с бащата, това не е счетено за основание да се приеме, че същата не може да общува с детето си на ромски език. Предвид това, а и данните от социалните доклади, че детето посещава детска градина и затова свободно говори на български, се приема, че майката не е ограничила развитието му, а тъкмо обратното. Освен това, една поредна промяна в сегашното състояние би била допълнителен и силно травмиращ фактор за него. Констатираната от вещото лице сигурна привързаност на детето към бащата и липсата на данни за синдром на родителското отчуждение са наложили извода, че въпреки недоверието на майката към бащата, поведението ѝ не е насочено към създаване у детето негативен образ на бащата. Поради това майката е счетена за по-пригодния родител, на когото да бъде предоставено упражняването на родителските права, като при определянето на режима съдът е съобразил ниската възраст на детето, в която не е препоръчително отделянето му от майката за продължителен период от време, както и това, че родителите живеят в различни населени места. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Първият въпрос касае дължимата от страна на съда преценка на доказателствата по делото и на доводите и възраженията на страните, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 222 по т.д. № 505/2017, II т.о., решение № 77 по гр.д. № 2040/2014 г., IV г.о., решение № 125 по т.д. № 1204/2018 г., ІІ. т.о., решение № 280 по гр.д. № 1509/2018 г., IV г.о., решение № 145 по гр.д. 1178/2020 г., IV г.о., решение № 60089 по т.д. № 934/2020 г., ІІ. т.о., решение № 116 по гр.д. № 2548/2020 г., IV г.о., решение № 60154 по гр.д. № 2545/2020 г., IV г.о. В случая не се установява отклонение от константната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235 и 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК (решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 331 по гр.д. № 1649/2010 г., IV г.о.; решение № 186 по гр.д. № 5980/2014 г., I г.о.; решение № 354 по гр.д. № 1398/2015 г., IV г.о.; решение № 260 по гр.д. № 1286/2012 г., IV г.о., както и сочените от касатора съдебни актове), съгласно която съдът следва да мотивира акта си, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и изложи мотиви относно своите фактически и правни изводи. В процесния случай не се констатира отклонение от цитираната практика, тъй като съдът е посочил кои правнорелевантни факти и въз основа на кои доказателства приема за осъществени, и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК е дал отговор на възраженията и доводите на страните. Обсъдени са всички писмени и гласни доказателства по делото, анализирани са данните от социалните доклади и заключението на съдебно психологическата и психиатрична експертиза. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд е обсъдил данните за неизпълнение на определените от първоинстанционния съд привременни мерки от страна на майката, като се е мотивирал, че от поведението ѝ не може да се направи извод, че ще възпрепятства контактите на детето с баща му занапред. Посочени са съображения защо се счита, че по-бедният речников запас на майката от думи на български език не възпрепятства пълноценната ѝ комуникация с детето, обсъдени са данните относно личностните характеристика на двамата родители, битовите условия, които могат да осигурят на детето, както и емоционалната му връзка с всеки от родителите. Поставя се и въпросът за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при разрешаване на спор относно родителските права, по който се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с ППВС № 1/1974 г. и решение № 176 по гр.д. № 1326/2020 г., III г.о., ВКС. Според задължителните постановки на соченото ППВС, т. I.3., съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата; под „интереси на децата“ по смисъла на Семейния кодекс се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание. А в част II. на постановлението се сочи, че предоставянето на родителските права спрямо децата следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Тези изходни постановки са възприемани и последователно прилагани в съдебната практика, включително сочената от касатора, и такава на настоящия съдебен състав. В посоченото от касатора решение по чл. 290 ГПК се акцентира върху това, че в съдебна практика се е формирало разбирането за следното степенуване на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; пол и възраст на детето с оглед неговите нужди; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване и изследване на социалната среда (обкръжение), в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот, възпитание, обучение и социален микроклимат, и жилищно-битовите и другите материални условия на живот. Преценката на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК относно родителския капацитет винаги се извършва при зачитане на водещия висш интерес на детето и тя включва изследване и на социалното обкръжение на родителите – лицата, с които детето ще бъде отглеждано и възпитавано и ще оформя своите житейски мироглед и навици, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК и съобразяване и на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Съдът е длъжен да изследва бита, нравите, мирогледа и ценностната система на лицата, които влизат в обкръжението на родителите – членове на семейството, в което живее или ще живее детето с родителя и близкия му приятелски кръг. Следва да се извърши цялостна преценка на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, и който е прокламиран както в националното законодателство (чл. 14 от Конституцията на Република България и чл. 3, т. 3 вр.§ 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето), така и в чл. 3 Конвенцията за правата на детето. В процесния случай съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, измежду които личностните характеристики и родителския капацитет на всеки от родителите, полът и възрастта на детето, битовите и материалите условия, които всеки от тях може да осигури на детето, възможностите им да разчитат на помощта на близки при отглеждането на детето. Въз основа на преценката на всички релевантни обстоятелства, съдът приема, че майката е по-пригодният от двамата родители, който да поеме преимуществено грижите за детето, предвид установената липса на практически способности на бащата да се справи сам и тенденцията да разчита на майка си, което може да доведе до подмяна на родната майка с прародителя на детето. Редом с това, ръководен от висшите интереси на детето, съдът е отчел, че хармоничното му развитие изисква пълноценен контакт и с двамата родители. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,