Определение № 793 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 756/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 9841 от 15.06.2012 год. по гр.д.№ 6366/2012г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 03.01.2012г. по гр.д. № 58603/2010г. по описа на СРС, 74 състав, с което е върната частната жалба на дружеството, подадена срещу разпореждането за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410,ал.1,т.1 ГПК. Основанието за връщане е невнасяне от жалбоподателя на държавна такса по частната жалба срещу отказа за издаване на заповед за изпълнение, определена по реда на чл.18, ал.1 във вр. с чл.12,т.1 и т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата /1/2 от 2% върху интереса/. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че държавната такса по обжалване на отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да бъде определена в размер на 15 лв., на основание чл.19 от Тарифата. Атакуваното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол. В изложението по чл.284,ал.3,т.2 ГПК не е посочен правен въпрос, разрешен в обжалваното определение. Твърди се, че основанието за допускане на касационното обжалване е по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като заповедното производство е регламентирано с действащия процесуален кодекс от 2008г. Не е налице общото основание за допускане до касационен контрол. Касаторът не формулира никакъв въпрос, правен въпрос, който според него е разрешен неправилно в обжалвания акт. Посочените предпоставки за обжалване - че определението е незаконосъобразно и необосновано могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване, след установяване на наличието на основанията за допускане до касационен контрол. Пристъпването към разглеждането на касационната жалба по същество и преценката на законосъобразността на правните изводи на съда в обжалвания акт, е следствие на извършена селекция за възможността да бъде осъществен такъв контрол. Съгласно становището в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2010 на ВКС, ОСГТК, обжалваният акт на въззивен съд не може да бъде допуснат до касационен контрол, без да бъде посочен материалноправен или процесуално правен въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. При липса на формулиран въпрос, касационният съд няма право да го уточнява и квалифицира. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Мотивиран от горното, Върховият касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.