Определение № 234 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2777/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Булгартрансгаз” ЕАД, [населено място] против решение №3018 от 14.05.2018г. по т.д. №8118/17г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация - „ТВС Инком”ООД, [населено място], чрез пълномощниците си – адв. Д. Б. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк.Д. П. е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Общо е посочил, че „от съществено значение за правото” били въпросите – „ Следва ли съдът при разглеждане на доказателствата по делото да кредитира нееднозначно процесен договор между страните като в единия случай отказва съобразяване с клаузите му поради прекратяването му, а в другия случай, да се позовава на същия договор, въпреки прекратяването му.” и 2/ „ Достатъчно ли е обстоятелството, че е работено по подготовката на проект на определен документ, за да се заключи, че този проект на документ, без да е надлежно подписан, отразява действителната воля и е от естество да създаде съответни задължения за една от тези страни.” Страната е заявила, че тези доводи трябвало да бъдат взети предвид при разглеждане на касационна жалба против решението, предмет на касационно обжалване. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните от него въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са фактически, неясни и свързани единствено със защитната теза на касатора, общи са и съответно не са относими към решаващите изводи на състава. Така например, първият поставен въпрос, страната съдържателно е основала на нейното разбиране за мотивите на съдебният акт, в контекста на тезата си, че съдът,според нея,не се съобразил с клаузите на договора, предвид прекратяването му, а впоследствие се позовал на същия договор. Страната неправилно разбира и интерпретира решаващите мотиви на въззивния съд, който е мотивирал извод за основателност на иска, с оглед доказаното и безспорно между страните, частично изпълнение на договора от страна на изпълнителя, на който се дължи възнаграждение за изработеното, независимо от преустановяване на договорната връзка. Позоваването на договора е във връзка с определяне на началния момент на давностния срок, с оглед възражението за изтекла погасителна давност. Вторият поставен въпрос е неясен и обусловен изцяло от разбирането на страната, а не от решаващите мотиви на въззивния съд, който е мотивирал извода си за основателност на иска основавайки се на всички, а не само на част от доказателствата по делото. Но дори и от тези въпроси да може да бъде изведен релевантен, то страната не обосновава поддържаното по отношение на тези въпроси основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Този извод се налага поради това, че липсва обосноваване за неяснота и непълнота на приложена от съда правна норма, която да предполага необходимост от тълкуване, както и не е разгледана и неправилно формирана практика на съдилищата. Касаторът се е задоволи единствено да постави двата въпроса без да изложи доводи по основанието. С оглед изложеното и при така депозираното изложение, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и установени по делото разноски в размер на 1800 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение