Определение № 2770 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С въззивно решение № 657 от 05.06.2023г. по в.гр.д.№605/2023г. на Окръжен съд – Бургас, е потвърдено решение от 24.01.2023г. по гр.№777/2021г. на Районен съд – Поморие за уважаване на предявените искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД срещу наследниците по закон на починалия продавачът Т. А. Ц.: М. Т. Ц. и Е. Н. З., по отношение на притежаваната от него 1/4ид.част /по 1/8 ид.ч. за всеки от наследниците/ от поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Поморие, с адрес на поземления имот [населено място], местност „Оранжериите“, с площ 15 302 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска. Постъпили са касационни жалби срещу въззивното решение от Е. Н. З., чрез процесуален представител адв.С. и от М. Т. Ц. чрез процесуален представител адв.П., с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго решение, с което предяветите срещу тях искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД съобразно наследствените им права върху процесния имот, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски. Касаторът Е. Н. З. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът М. Т. Ц. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбите К. П. П., чрез процесуален представител адв.К., в общ писмен отговор сочи, че касационните жалби са процесуално недопустими като подадени срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, т.к. цената на исковете е под 1000лв. спрямо всеки от ответниците, както било посочено и в самото въззивно решение в частта за разноските, а и каквато била практиката на ВКС – определение по ч.гр.д.№670/2022г. на ІІІг.о. и цитираната в него съдебна практика /че когато предмет на производството е обявяване за окончателен на предварителен договор, имащ за предмет част от имот, цената на така предявения иск се определя според данъчната оценка на частта от имота, а не според договорената между страните цена на сделката/. Излага и съображения за липсаната на основание за допускане на касационно обжалване по подадените жалби. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК констатира, че касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани да обжалват страни, но са насочени срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл. първо ГПК, съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС – решение по гр.д.№1338/2010г. на ВКС, ІVг.о., при няколко наследници със смъртта на продавача по предварителия договор за продажба на реална част от задължението му за прехвърляне на вещта се разделя между наследниците му и всеки от тях поема такава част от задължението, каквато съответства на получената от него идеална част от вещта. Продавачът може да иска от всеки от наследниците прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част от вещта. Та е прието и в т.ІІ от ТР №53 по т.д.№40/1963г., ОСГК. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД с цена на всеки от тях от по 351,47лв. съобразно наследствените права на ответниците в процесната част от имота, притежавана от наследодателя им и по отношение на която се иска обявяване на предварителния договор за окончателен, или по 1/2 от 702,93лв. /представляваща частта от данъчната оценка на имота на частта на наследодателя от имота - 1/4 от 2811,70лв. от данъчната оценка на целия имот с площ от 15302кв.м., видно от представената в първоинстанционното производство данъчна оценка на целия недвижими имот. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на всеки от исковете за сключване на окончателен договор когато договорът има предмет вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка, т.е. цената на всеки от исковете е 351, 47лв. Съобразно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, какъвто е и настоящия случай. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, ал.1, т.4 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо и обстоятелството, че в него е посочено, че подлежи на касационно обжалване, е ирелевантно. Насрещната страна претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което съгласно представените с общия отговор на жалбите доказателства е в размер на 1500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение