Определение № 4898 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. М. Д. и Д. Й. Д., чрез адвокат Д. Ч. от АК-Варна и насрещна касационна жалба на М. П. Д., срещу решение № 52/29.01.2025 г. по гр.д.№ 910/2024г. на Окръжен съд Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 135/02.07.2024г. по гр.д. № 1031/2023г. на Районен съд Павликени е определен режим на лични отношения на В. М. Д. и Д. Й. Д. с техния малолетен внук Д. И. Д., [дата на раждане], както следва: „5 /пет/ непрекъснати дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични отношения с бащата на детето, като тези дни да бъдат предхождащи или последващи дните определени за личен контакт между бащата и детето, като при осъществяване на посочения режим бащата И. Д. следва да взема и връща детето от и в дома на майката в [населено място], [улица].“ В касационната жалба на В. М. Д. и Д. Й. Д. се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като поддържа, че е налице противоречие с практика на ВКС, относно най-добрия интерес на детето и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Има ли задължение съда при разглеждане на иск по чл.128 от СК да следи и да извърши служебна преценка за интереса на детето при определяне режима на лични отношения на детето с неговите баба и дядо? и „Кои обстоятелства следва да вземе предвид съдът, за да се произнесе по чл.128 от СК в най-добрия интерес на детето?“ Според касатора, поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От М. П. Д. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е преценявал интереса на детето, а не на неговите роднини, с оглед на което жалбата е и неоснователна. В насрещната касационна жалба на М. П. Д. се твърди, че решението не е съобразено изцяло с интереса на детето, тъй като неговите баба и дядо по бащина линия осъществяват лични отношения с него и по време на режима определен на бащата и удовлетворява желанието им за лични контакти с детето. В изложение към жалбата са поставени въпроси за предпоставките, при които съдът преценява режима на лични отношения между непълнолетните деца и техните прародители, както и имат ли значение напредналата възраст и придружаващите им заболявания, при преценка за най-добрия интерес на детето. Според касатора, тези въпроси са в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Отговор на насрещната касационна жалба е подадена от В. М. Д. и Д. Й. Д., чрез адвокат Д. Ч. от АК-Варна, с искане от отхвърлянето й като неоснователна и присъждане на разноски. За да постанови решението, въззивният съд приема, че предмет на спора пред него е определения режим на лични контакти на ищците - дядо и баба по бащина линия с техния внук Д. И. Д., [дата на раждане] ,. Според мотивите на съда, следва да се съобрази обстоятелството, че бащата на детето И. Д. живее в същото населено място с новото си семейство, но с оглед възрастта и здравословното състояние на ищците, според съда, не е в интерес на детето Д., посещенията при неговите дядо и баба по бащина линия да се осъществяват в определения от съда режим на лични контакти с бащата. Ето защо на тях съдът е предоставил право на лични отношения 5 дни през лятото, а исканията за допълнителен режим с детето са отхвърлени по съображения, че откъсването от обичайната семейна среда и приятелския кръг на детето не отговаря на най-добрия му интерес. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното: Формулираните въпроси от касаторите В. М. Д. и Д. Й. Д., свързани със задължението на съда при спор по чл.128 СК да се мотивира защо най-добрият интерес на детето налага да се определи конкретен режим на лични контакти, обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд, в случая, с оглед правомощията му за служебна преценка на обстоятелствата, обосноваващи най-добрият интерес на детето, е съобразил съдебната практика, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Дадените указания с тълкувателното постановление се прилагат последователно от Върховния касационен съд – напр. решение № 275/2018 от 18.01.2019 г. по гр.д. № 799/2018 г. на ВКС, ІV г.о. се приема, че при определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо дали те са от страна на родителя, който упражнява родителските права или на родителя, имащ право на лични контакти с детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, това обстоятелство също следва да бъде съобразено. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. Въззивният съд е изследвал всички посочени обстоятелства – възрастта на детето изисква специфични грижи, които логично и естествено следва да бъдат давани от родителя на когото е предоставено да упражнява родителски права в обичайната за детето семейна среда и приятелски кръг. В мотивите на решението се посочва, че извеждането му от обичайна среда, в която израства малолетното дете и извънкласните дейности, допълнително ще ограничават свободното време на детето, както и времето му за почивка, което също следва да се вземе предвид. Тези обстоятелства отговарят изцяло на интереса на детето и са съобразени от съдебния състав, който въз основа на тях е обосновал крайния си извод да предостави самостоятелни права на бабата и дядото по бащина линия само през лятото. В този смисъл, не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС, а при липсата на аргументи за изменение или създаване на нова съдебна практика по поставените въпроси, не е налице и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за обстоятелствата, според които съдът извършва преценката дали е защитен най-добрият интереса на детето, е фактически, а не правен въпрос, тъй като отговорът му зависи от релевантните за всеки отделен случай факти и подкрепящите ги доказателства, по които касационната инстанция дължи произнасяне само ако се допусне касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора въпрос. Разглеждането на насрещната касационна жалба е поставено в зависимост от изхода по касационната жалба на В. М. Д. и Д. Й. Д. и с оглед липсата на основания за допускането й до касационно обжалване, съдът не я разглежда съгласно чл.287, ал.4 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение