Определение № 50532 от 31.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2010/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Л., подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 592 от 26.04.2022 г. по в. гр. д. № 2703/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 264114 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 11816/2020 г. по описа на Софийския градски съд, I-19 състав, е отхвърлен искът й срещу ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2020 г., за разликата над 15 000 лв. до присъдените от първата инстанция 30 000 лв. В касационната жалба се твърди, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оплакванията са насочени срещу извода на въззивния съд, че ищцата има принос за причиненото увреждане, както и срещу приетия размер на дължимото обезщетение. Поддържа се, че в случая наличието или липсата на поставен обезопасителен колан е без значение за настъпването на вредите и че определеното обезщетение е несправедливо занижено, поради неотчитане в пълна степен на действително претърпените страдания и неудобства, тяхната продължителност и икономическата конюнктура към момента на произшествието. Моли се въззивното решение в обжалваната част да бъда отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен за още 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. Претендират се и разноските за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че неправилното приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД представлява правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна тълкувателна практика и решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, след обсъждане на заключението по съдебно-медицинската експертиза с вещо лице - невролог, съставът на въззивния съд е приел, че при произшествието ищцата е получила черепно-мозъчна травма – сътресение на главния мозък и контузия на гърба на носа, както и травма на шийния отдел на гръбначния стълб. В резултат на това е търпяла интензивни болки непосредствено след инцидента и в следващите 15-20 дни с постепенно затихване. Към настоящия момент лечението и възстановяването са приключили успешно и не се очакват бъдещи усложнения, освен ускоряване на дегенеративните промени в шийния отдел на гръбначния стълб. От заключението на вещото лице – дентален лекар съдът е установил, че ищцата е получила и счупване на 6 фронтални зъба и един е бил избит, с отражение върху говорната и дихателната функция. Говорът й е бил затруднен за около месец, а болките от счупванията са продължили и по-дълго. На ищцата са били поставени четири импланта в горната челюст, предстои поставянето на пети, както и изготвяне на постоянна мостова конструкция, като лечението е свързано с оперативна намеса и силен дискомфорт, болка и оток, а възстановяването е продължително. Обсъдени са и свидетелските показания за получавани от ищцата световъртежи след инцидента, стрес и притеснения за външния й вид поради липсата на горни зъби, хранене с каши и супи и до момента Като е съобразил задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., установените телесни увреждания, периода, през който ищцата е търпяла болки и страдания, нейната възраст, икономическите условия в страната към м. май 2020 г., лимитите на отговорност на застрахователя и др., въззивният съд е преценил, че сумата от 30 000 лв. е адекватно обезщетение за причинените на Д. Л. неимуществени вреди. По възражението за съпричиняване, след обсъждане на практиката по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и заключението на СМЕ, съставът на въззивния съд е приел, че при поставен обезопасителен колан ищцата не би следвало да получи описаните травматични увреждания в областта на главата – нито черепно-мозъчната травма, нито тежките увреди по зъбите, поради което е заключил, че пострадалата не е била обезопасена с предпазен колан и това обстоятелство има съществено значение за настъпването на вредоносния резултат. С оглед горното е формирал извод, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде намалено с 50 %, на колкото възлиза делът на ищцата при съпричиняването на вредите. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа единствено оплаквания за неправилно приложение на закона, които не удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси от значение за изхода на спора обуславят извод за недоказаност на приложното поле на касационното обжалване в посочената хипотеза. Както е изяснено с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., т. 1, касационният съд не може сам да извлича правни въпроси от съдържанието на жалбата или изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да обобщава, уточнява и преформулира въпросите, които са поставени от касатора. С цитирания акт на нормативно тълкуване е направено и ясно разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно и основанията по чл. 280 ГПК за достъп до касация, което не е проведено при настоящото обжалване. Предвид горното искането за селектиране на касационната жалба се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение