Определение № 1372 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от частен съдебен изпълнител М. И. Б., рег.№ 838 в КЧСИ, чрез процесуалния представител адвокат П. касационна жалба против въззивно решение № 2164 от 10.04.2024г. по в.гр.д.№ 8102/2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20354 от 22.01.2020г. по гр.д. № 23478/2018г. на Районен съд София в частта, с която е отхвърлен предявения иск от „Братя Давчеви“ООД за заплащане на сумата от 1 255.15лв., представляваща част от вземане в общ размер на 19 770.58лв., цедиран в полза на ищцовото дружество от цедента „Джерамис Профешънъл“ ЕООД, с договор за цесия от 18.12.2017г., за обезщетяване на претърпените от цедента вреди за пропуснати ползи, вследствие на виновни и противоправни действия на ответника, изразяващи се във вдигане на наложен запор върху банковите сметки на длъжника по изп.д.№ 3389/2013г. в „Уникредит Булбанк“АД на 15.05.20113г., както и в частта за присъдените разноски в изпълнителното производство от 386.07лв.и вместо това е постановено друго като е уважен предявения частичен иск до посочените размери, потвърдено е решението в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел следното: Изпълнителното производство по изп.д.№ 3389/2013г.по описа на ЧСИ Б. е започнало въз основа на подадена от кредитора „Джерамис Профешънъл“ ЕООД молба от 5.04.2013г.с представен изпълнителен лист и овластяване на ЧСИ да определя начина на изпълнението. На посочената дата е постановено налагане на запори върху вземанията на длъжника във всички банки в страната. На 29.04.2013г. „Уникредит Булбанк“АД е уведомила ЧСИ, че върху сметките на длъжника е наложен запор и че сума от 235.15лв. е преведена на ЧСИ. На 15.05.2013г., лицето Н. П., от името на длъжника, без да е представила надлежно пълномощно, предоставящо възможност да извършва валидни и обвързващи изявления за сметка на длъжника, е подала молба с искане за разсрочване на задължението на месечни вноски от по 500лв. След постъпването на тази молба, на същата дата 15.05.2013г. ЧСИ е изпратил съобщение до „Уникредит Булбанк“АД за вдигане на запора по сметките на длъжника „Попов 08“ООД. Въззивният съд е приел така осъщественото действие за незаконосъобразно, защото ЧСИ не е проверил дали молбата е подадена от надлежно представляващо длъжника лице и не е отчел съдържащата се в уведомлението от банката индикация за достатъчна наличност за изпълнение на цялото задължение. След вдигане на запора, на 16.05.2013г. по същата сметка на длъжника, в 9.17ч. е постъпила сума от 1 020лв.с основание „захранване“, преведена от Н. П. и в 15.11ч. е била наредена от длъжника за превод на трето лице с основание:“Наем“. Съобразявайки изложените факти, въззивният съд е приел, че неправомерното действие на ЧСИ по вдигане на запора е причинило вреда, която е в причинна връзка, защото ако не беше вдигнат запора сумата би била преведена по сметката на ЧСИ и послужила за плащане на задължението по образуваното изпълнително дело. На 3.06.2013г. длъжникът е закрил сметката си в „Уникредит Булбанк“АД. Въззивният съд е приел за установено и че ЧСИ е бездействал да проучи цялото имущество на длъжника /освен вземанията по влоговете/ и не е предприел ефективни действия. Ищецът е направил справка и е установил вписан по партидата на длъжника договор за наем на поземлен имот, но по отношение на него, независимо че е бил овластен ЧСИ не е предприел действия. Отделно, кредиторът е подал молба до ЧСИ на 14.06.2013г. за насрочване на опис върху движими вещи, находящи се в наетия имот, по която не е налице произнасяне. Заради бездействието на ЧСИ, кредиторът е поискал, с нарочна молба от 25.06.2013г., делото да бъде прехвърлено на друг ЧСИ /О.М./ и делото е изпратено чак след два месеца /на 20.08.2013г./ ЧСИ М. е установил, че по сметките на длъжника няма средства, а в наетия имот са налични контейнер тип „офис“ и контейнер тип „съблекалня“, които според назначената експертиза са на стойност 19 220лв. Върху тях не са предприети изпълнителни действия, независимо че е било възможно те да удовлетворят дълга, който е бил в размер на 16 217.15лв. Заради бездействието на ЧСИ, кредиторът е поискал, с нарочна молба, делото да бъде прехвърлено на друг ЧСИ /Р.М./ на 8.10.2015г. Тя е изнесла вещите на публична продан. Заради факта, че контейнерите не са били запорирани нито от ЧСИ Б., нито от ЧСИ М., въззивният съд е счел, че не може да се приеме за установено наличие на причинна връзка с неправомерното бездействие именно на ЧСИ Б.. Съдът се е позовал на ТР № 3 по т.д.№ 3/2021г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което за да се приеме наличие на причинени от деликт пропуснати ползи, те следва да бъдат доказани със сигурност. Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поставяйки следните два въпроса: 1. Кога е налице пряка имуществена вреда във формата на пропусната полза като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и трябва ли тя да бъде доказана със сигурност? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и ангажирани доказателства, свързани с фактическия състав на имуществената отговорност на ЧСИ? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 3219/2014г.на ІV г.о.,гр.д.№ 474/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 2798/2019г.на ІV г.о. и гр.д.№ 197/2022г.на ІІІ г.о./ На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя и въпросът: 3. В какво се изразяват вредите на ищеца по иск срещу ЧСИ за причинени вреди вследствие твърдяно незаконосъобразно принудително изпълнение, състоящо се във вдигане на запор върху вземане на длъжника по открита банкова сметка? Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото не е налице никое от посочените от касатора специални основания за допустимост. По първия въпрос: Съобразно разясненията, дадени в т.2 от горепосоченото ТР № 1/19.02. 2010г., което е по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва поставеният от касатора въпрос да е разрешен в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая това не е така, защото никое от посочените от касатора решения не са постановени по първия поставен въпрос. /Въпросът по гр.д.№ 3219/2014г.на ІІІ и по посоченото в него гр.д.№ 474/2009г.на ІV г.о. е за предпоставките за отговорността на частния съдебен изпълнител, а въпросът по гр.д.№ 2798/2019г.на ІV г.о.е „съизмерима ли е вредата по чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ със законната лихва по чл.86 ЗЗД“/. Но дори и да се приеме идентичност на въпросите, противоречие с постановеното няма. Това е така, защото отговорността на ЧСИ е за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. В мотивите на ТР № № 3 по т.д.№ 3/2021г.на ОСГТК на ВКС е посочено, че понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон, но в теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта. Понятието е с едно и също съдържание както при договорната, така и при деликтната отговорност и доказването в двата случая следва да е еднаква. При всяка от тях пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Доколкото пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Преценката е на съда и е в зависимост от конкретно установените по делото обстоятелства. По вторият въпрос: Същият е от значение за изхода на спора и е идентичен с поставения по посоченото гр.д.№ 197/2022г.на ІІІ г.о. Даденият от въззивният отговор е в съответствие с установената практика /включително изложената в посочената решение/, съгласно която - решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните. В случая това е направено и по този начин съдът е обосновал крайния си правен извод за частична основателност на предявения иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, приемайки наличие на неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В посоченото решение по гр.д.№ 197/2022г.на ІІІ г.о. е даден отговор и на третия поставен от касатора въпрос, което изключва и наличието на специалното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага липса на установена съдебна практика по поставения въпрос. Това е така, защото в същото е посочено, че „обезщетение от частните съдебни изпълнители се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат“. Търсената по този ред - чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорност, е специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с установеното неправомерно действие. При неправомерно вдигане на наложен запор по сметка, довел до невъзможност да постъпят средства по сметката на ЧСИ, предназначена за осъществяване на изпълнение е налице неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, като конкретният размер на причинените вреди е предмет на установяване на съда въз основа на преценка на ангажираните доказателства, каквато преценка в настоящия етап на производството касационната инстанция не може да извършва. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение