Определение № 139 от 13.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ-„С. П.” ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК ЕИК[ЕИК] против решение № 915 от 19.05.2014г. по гр.д.№ 3375/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 559/15.07.2013г. по гр.д.№ 1150/2011г. на РС-Карлово в частта, с която е признато за установено по отношение на тях, че Г. Ж. Г. и Т. В. М. са собственици на дворно място с площ 8 500 кв.м., попадащо в регулацията на [населено място], кв. 18, съставляващо имоти с план. №№ 2161, 3469, 2160 по плана на града, действащ към 1997 г., при граници: от изток имот пл. № 3468, от юг имот пл. № 2159, от запад дере „Меден дол” и от север – общински имот, който имот по регулационния план на града от 1999 г. е с обща площ от 4 800 кв.м., съставляващ имоти план. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, VІІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17 и са осъдени касаторите да отстъпят собствеността и предадат владението върху тези имоти на ищците.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, поради това, че претендираните имоти не са описани с актуалния си регулационен статут и за неправилност поради това, че не е проведен косвен съдебен контрол на решението на ПК, с което е възстановен имота на ищците. Твърди се и неправилна преценка на влязло в сила решение, по което ищец е бил праводателя на ответниците по настоящото дело, а ответници – ищеца и праводателите на ищцата и за неправилно приложение на правилата за придобивна давност.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, свързани с оплакванията в касационната жалба. 1. следва ли за да е допустим предявения иск и постановеното по него решение, имота да е индивидуализиран по сега действащия план. 2. следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и конкретно да проведе косвен съдебен контрол за нищожност на решението на ПК при довод, че възстановения имот изобщо не е заявяван и един от ответниците не владее процесния имот, следва ли да бъде осъден да предаде владението върху него, 3. кога предявения ревандикационен иск прекъсва давността - винаги, или само когато ответника е във владение на имота. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, която е цитирана и приложена. Поставени са и четири въпроса, за които се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация. Позовава се на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 247/06.04.2009г. по гр.д.№ 6168/2007г. на ВКС. с което счита, че е разрешен въпроса за настъпване на реституционния ефект на решението на ПК, а касаторите са правоприемници на ответника по това дело, придобили права в хода на процеса по него и са обвързани също от силата на пресъдено нещо, а исковата молба не е подлежала на вписване. Позовават се и на ТР № 5/14.01.2013г., постановено по т.д.5/2011г. Считат за неоснователно възражението за давност, направено от касаторите, тъй като не е изтекъл законово установения срок за това и защото по време на процеса с праводателите на касатора, давността е спряла да тече, а възражението за придобиване по чл. 17а ЗППДОП /отм/ е прието за неоснователно с влязлото в сила решение.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявения иск е установено следното: С решение № 01117/13.02.1995 г. на ПК –гр. К., т.4 реституиран в реални граници на наследници на П. Н. К. нива от 8, 5 дка в местността „Бяла река”. Въз основа на решението наследниците Н. П. К., Х. К. С., Д. К. С., са признати за собственици с № 183, том І, н.д. № 364/1995 г. на Карловски РС на възстановения им земеделски имот от 8,5 дка, част от който е дворно място от 4 800 кв.м., съставляващо имоти пл. № 2159, 2160 и 3469. Те прехвърлят 7/12 ид.ч. на Ж. Г. Г. и А. Р. Г. с н.а. № 194, том І, н.д. 403/1995 г. на КРС, а останалите 5/12 ид.ч. продават на ЕТ В. И. М.. с фирма „О. – В. М.”. Ищецът Г. Ж. Г. придобива по дарение от Ж. и А. техните 7/12 ид.ч. от с н.а. № 88,т.ІІІ/14.05.1997г., а ЕТ В. М.. и съпругата му Р. М. даряват своите 5/12 ид.ч. на ищцата Т. В. М. с н.а № 75/02.06.1997 г. т. ІІ/1997 г. на РС – Карлово. С влязло в сила на 06.04.2009 г. решение от 02.04.2001 г. по гр.д. № 3500/1999 г. на Окръжен съд – [населено място] е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] иск за собственост на процесните имоти / дворно място от 4 800 кв.м., съставляващо имоти пл. №№ 2159, 2160 и 3469, за които са били отредени парцели ІV – 2159, V – 2159, VІ – 2160, VІІ – 2160, ІХ – 2160, Х – 2160, ХІІІ – 2160, ХІV – 2160 в кв. 18 и парцели ХХVІ – 3469 и ХХVІІ -3469 в кв. 17/. Ответници по този иск са ищците по настоящото дело и техните праводатели. Прието е, че ищецът Българска роза” АД не се лигитимира като собственик на наведеното от него основани чл 17а от ЗППДОП / отм. и не са били налице твърдяните от него пречки по смисъла на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 10б от ЗСПЗЗ за реституця по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците – ищци по настоящото дело.

В хода на производството по приключилото гр.д. № 3500/1999 г. [фирма] – [населено място] продава на касатора – ответник по настоящия иск ЕТ „С. П.„ – [населено място] с н.а. 133/30.06.2000 г., том ІІ, н.д. № 384/2000 г. на АВ – СВ – [населено място] дворно место с площ 4409 кв.м. ведно с построените в него сгради „стара площадка” при описани съседи, дворно место от 380 кв.м., съставляващо имот 2159, за който е отреден парцел ІV-2159 от кв. 18, ведно с построената в него масивна сграда, дворно место от 460 кв.м., ведно с построените в него сгради, за което е отреден парцел V-2159 от кв. 18, имот 2160, за който са отреден парцел VІ с площ 288 кв.м., парцел VІІ /без посочена площ/, парцел VІІІ с площ 355 кв.м. и парцел ІХ с площ 345 кв.м. и парцел Х с площ 280 кв.м. парцел ХІІІ с площ 590 кв.м., парцел ХІV с площ 290 кв.м. и имот 3469, за който е отреден парцел ХХVІ от кв. 17 с площ 420 кв.м. и парцел ХХVІІ от кв.17, чиято площ не е посочена.

Преобредателят ЕТ „С. П.„ – [населено място] продава на другия ответник по иска [фирма] – [населено място] с н. а. № 71/07.05.2001 г., том ІІІ, д. № 509/2001 г. на АВ – СВ празно место с площ 870 кв.м., съставляващо парцел Х-2160 от кв. 18 и на [фирма] с нот. акт № 22/28.11.2001 г., том VІІІ, д. № 1534/2001 г. на АВ дворно место с площ 3152 кв.м.- промишлен терен, съставляващ парцел ІV-2159 от кв. 18, парцел V-2159 с площ 460 кв.м., парцел VІ-2160 от кв. 18 с площ 465 кв.м., парцел VІІ-2160 с площ 288 кв.м., парцел ІХ-345 кв. 18 с площ 345 кв.м., парцел ХІV от кв. 18 с площ 290 кв.м. парцел ХХVІ от кв. 17, отреден за част от имот 3469 с площ 536 кв.м., парцел ХХVІІ-3469 от кв. 17 с площ 420 кв.м., а с н.а. № 110/28.05.2002 г., том ІV, д. № 762/2002 г. на АВ му продава и незастроено место от 355 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-2160 от кв. 18. Приобретателите не са конституирани като страни по гр.д. № 3500/1999 г. на Пловдивски ОС, не са встъпили и не са привлечени като трети лица помагачи. На 25.04.2002г. с н.а. № 85,т.ІІ/2002г. на нотариус Н. ЕС-2001-К.” О. продава на СД „Б. и Ц.-П. 82 с-ие парцели ІV-2159,V-2159 и 148/465 ид.ч. от парцел VІ-2160, а събирателното дружество-преобретател продава с н.а. № 26,т.ІV/ 28.09.2004г. УПИ VІ-2159 на ЕТ С. М.. Последните преобретатели – СД и ЕТ не са страни по настоящото производство.

Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответниците, че влязлото в сила решение не ги обвързва и спрямо тях ищците отново следва да провеждат пълно и главно доказване на собствеността си. Приел е, че на основание чл. 226 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК / чл. 121 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК /отм/. влязлото в сила решение е задължително и обвързва и ответниците по иска. Позовал се е и на чл. 298 ал.ал.1 и 2 и чл. 299 ал. 1 от ГПК, за да приеме, че в отношенията между страните спорът кому принадлежи правото на собственост върху имота е разрешен със сила на пресъдено нещо и този въпрос не следва да се пререшава. Затова не са обсъждани възраженията на ответниците, касаещи земеделската реституция. За неоснователно с оглед воденото предходно дело между страните е преценено и възражението на ответниците, че са присъединили към давността на праводотеля си [фирма] своята давност и са придобили имота на основание давностно владение.

По въпроса за недопустимостта на въззивното решение като основание за допускане до касация:. Имотът по исковата молба, предмет на земеделска реституция е индивидуализиран по плана от 1997г., действащ и към момента на предявяване на иска. Посочено е в кои парцели по регулационния план попада той. Обстоятелството, че в хода на процеса е водобрена кадастралната карта на града и имота не е индивидуализиран в хонда на процеса по нея не прави решението недопустимо. По делото са били представени и скици по актуалния действащ план. Затова по въпроса дали възивното решение е допустимо не се допуска касационно обжалване.

По въпроса - следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и конкретно да проведе косвен съдебен контрол за нищожност на решението на ПК при довод, че възстановения имот изобщо не е заявяван и един от ответниците не владее процесния имот, следва ли да бъде осъден да предаде владението върху него, съдът отбелязва следното:

С влязлото в сила решение по гр.д.№ 3500/1999г. са отречени права на праводателя на ответниците по чл. 17а ЗППДОП /отм/ С това решение са обвързани и частните правоприемници на [фирма], придобили права в хода на производството по предявения от нея иск, съгласно изричната норма на чл. 298 ГПК. Без значение е дали е била вписана на исковата молба. Тъй като са отречени правата на праводателя им, ответниците не могат да оспорят земеделската реституция на основание чл. 17, ал.2 ГПК. Приложимо е ТР № 9/7.11.2012г. ОСГК на ВКС, - ищците са правоприемници на лица, придобили права на реституция по ЗСПЗЗ, на които ответници не могат да противопоставят възражения за материална незаконосъобразност на решението за възстановяване на собствеността и да оспорят, че наследодателят им не е бил собственик към момента на колективизацията и относно идентичността на имота, тъй като са отречени противопоставимите права на праводателя им [фирма]. Така не обсъждането на възраженията за това че не са били налице предпоставките за реституция е в съответствие със задължителната съделбна практика. Не отговаря на истината, че процесния имот не е заявен. Той фигурира в т.4 в заявлението пред ПК.

Третия въпрос - кога предявения ревандикационен иск прекъсва придобивната давност е относим към мотивите на въззивния съд, поради които възражението на ответника е прието за неоснователно. Съгласно чл. 116 б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, даността се прекъсва с предявяване на иск за спорното право, но ако иска бъде отхвърлен, - давността не се смята за прекъсната, респективно заличава се и спирането на давноста по време на висящия процес. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, представена от касаторите – Р № 401/12.01.2012. по гр.д.№ 895/2010г. І гр.о., постановено по чл. 290 ГПК.

По въпросите, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

1. На въпроса Ползва ли се със сила на присъдено нещо решението, с което е отхвърлен иск за собственост по отношение на преобретател, придобил процесния имот чрез възмездна сделка от ищеца по време на висящ процес, ако исковата молба не е вписана, съдът отговори по-горе. Я. отговор дава норматга на чл. 298 ГПК, като посочва, че решението съставлява пресъдено нещо и за правоприемниците. За това действие е без значение вписването на исковата молба. Въпросът за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, в теорията и съдебната практика е изяснен и противоречията са преодолени. /В. ПП-2-77 т.10/ Затова по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

2..Влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иск за собственост доказва ли, че ответниците са собственици на същия имот. Този въпрос не стои по настоящото дело, тъй като съдът е приел, че ищците са собственици предвид влязлото в сила решение за възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ и последвалите сделки, с които имота е прехвърлен на ищците. Съдът не е приел, че ищците са собственици, защото иска на [фирма] по отношение на праводателите им е отхвърлен. Отхвърлянето на този иск има значение за възраженията, които ответниците по настоящия иск могат да противопоставят. Както вече се посочи, предвид разясненията, дадени с ТР № 9/20012г. на ОСГК, те не могат да правят възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК и че наследоателя на праводателите на ищците не е бил собственик и че възстановения имот не е идентичен на заявения.

Поради това, че ищците са доказали правото си на собственост с решението на ПК и последвалите сделки, въпросът за задължените на ищците да докажат активната си материално правна легитимация като собственици не е основание за допускане до касация.

Последният въпрос е: „допустимо ли е праводателите на недвижим имот, придобили собствеността въз основа на възмездна сделка с ищеца по време на висящ процес да придобият собствеността върху процесния имот по давностно владение в случай че иска на техния праводател е отхвърлен, е относим към спора, тъй като съответства на доводите и възраженията в процеса. По този въпрос, следва да се допусне касационно обжалване на наведеното основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради това, че на съда не е известна съдебна практика по него, а същевременно касае усложнена хипотеза на приложение на придобивната давност.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение