Определение № 687 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2608/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Г. против определение № 1669/28.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1053/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 1370/17.02.2022 г. по гр.д. № 10 232/2021 г. на СГС. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа се становище, че са били изпълнени всички указания на първоинстанционния съд във връзка с отстраняване на нередовности по исковата молба. Освен това по отношение на членове от състава на САС са налице основания за отвод. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение САС е приел, че производството пред СГС е било образувано по искова молба на А. Г. и М. Г.-Д. против Столична община за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от масивна къща със застроена площ от 137 кв.м. и паянтова къща със застроена площ от 147 кв.м., заедно с дворно място от 423,27 кв.м.,намирщо се в [населено място], [улица] /сега №75/. След последователни разпореждания за оставяне без движение на производството по делото и подадени уточнителни молби според въззивната инстанция неостранени са останали следните несъответствия – между описаните в исковата молба недвижими имоти и отразените по представената актуална скица, резултат на настъпилите във времето изменения в статута и предназначението на самостоятелните обекти на собственост. За осъществяването на адекватна правна защита и на двете страни е следвало да има пълна индивидуализация на спорния предмет, поради което САС е потвърдил и прекратителното определение на СГС. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частият касатор е въвел само допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за селекция на частната касационна жалба. Не е формулиран правен въпрос, което не позволява извършване на проверка по чл.288 ГПК. Мотивировката на изложението съдържа оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Според ТР 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се отъждествяват с правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд