Решение № 4358 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7141/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба /наименована частна жалба/ на Н. Г. С. от гр. Мизия, приподписана от адв. Маноев, срещу решение № 4226 от 22.04.2025г., постановено по адм.д. № 11966/2024г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, второ отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпоредбите на чл. 5 ал. 7 и чл. 6 ал. 2 от Наредба № 11 от 22.10.2018г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, издадена от Министъра на здравеопазването (обн. ДВ бр. 91 от 02.11.2018г., изм. ДВ бр. 40 от 07.05.2024г.). В касационната жалба жалбоподателката навежда съображения за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилното приложение на закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага подробни съображения защо оспорените разпоредби от Наредба № 11 от 22.10.2018г. и в частност изменените им редакции от ДВ бр. 40 от 07.05.2024г. са незаконосъобразни, а именно поради противоречието им с изискванията на директива № 2013/59/Евратом. Посочва, че изискванията на тази директива за създаването на служби по трудова медицина за медицинско наблюдение на професионално облъчвани лица не са предвидени нито в оспорената Наредба № 11, нито в Закона за здравето, като вместо изпълнението на това изискване, с оспорените разпоредби на Наредбата е предвидено, че медицинското наблюдение се извършва от Националния център по радиология и радиационна защита /НЦРРЗ/, както и от лечебни заведения и структурно звено в Ядрената централа „Козлодуй“. Поради това навежда съображения за неправилност на оспореното съдебно решение и в частност на извода на съда за липса на основания за отмяна на оспорените разрпоредби от Наредбата. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменят оспорените разпоредби от Наредбата, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав. В касационната жалба е отправено искане за сезиране на Конституционния съд /КС/ по чл. 150 ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/ относно установяването на противоконституционност на новоприетите норми на чл. 16а от Закона за безопасното използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ и чл. 64 ал. 3 изр. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/. В искането е посочено, че нормите на чл. 16а ЗБИЯЕ и чл. 64 ал. 3 изр. 2 ЗЗ, с които е регламентирано създаването на собствено структурно звено в ядрените централи, което макар и да осъществява медицински и здравни дейности, не подлежи на регистрация както по Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, така и по ЗЗ, като поради това счита, че не подлежи на контрол от държавата. По тези съображения намира, че посочените разпоредби на чл. 16а ЗБИЯЕ и чл. 64 ал. 3, изр. 2 от ЗЗ следва да бъдат обявени за противоконституционни, като по този начин счита, че ще бъде отстранена колизията им с други действащи закони. Ответникът Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Денчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не изразява становище по искането за сезиране на Конституционния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното съдебно решение тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената Наредба в оспорената й част относно изменението от ДВ бр. 40 от 07.05.2024г. на чл. 5 ал. 7 и чл. 6 ал. 2 от Наредба № 11 от 22.10.2018г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, е приета и издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които биха обосновали незаконосъобразност на приетите изменения. Мотивирал е и извод за липса на основания за отмяна на оспорените разпореди, поради това, че не е налице противоречие със закон от по – висока степен или с разпоредби от правото на европейския съюз. Решението е правилно. С оспорените разпоредби от Наредба № 11 от 22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения е предвидено, както следва в чл. 5 ал. 7, че „Медицинското наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, се осъществява от наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към наредбата и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата“, а чл. 6 ал. 2 регламентира, че заключението за медицинската пригодност на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения се издава от лекар с придобита специалност "Радиобиология" или "Радиационна хигиена", работещ в НЦРРЗ, съответно в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2 или в структурно звено по чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето, по образец съгласно приложение № 1. Така оспорените разпоредби са в съответствие с чл. 64 ал. 3 от Закона за здравето, според която „Медицинското наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, включително оценката на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения, се осъществява от лекари от НЦРРЗ и от лечебните заведения, които отговарят на изискванията, посочени в наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4. Медицинското наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, се осъществява от наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата. В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд за това, че оспорените разопоредби от подзаконовия нормативен акт са съответни на акта от по – висока степен и не противоречат в случая на Закона за здравето. Основният спорен по делото въпрос е дали приетата с наредбата възможност медицинското наблюдение и издаването на медицинско заключение за пригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение от съответно в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2 или в структурно звено по чл. 64, ал. 3 изр. второ от Закона за здравето, обособено в ядрената централа противоречи на европейското право и в частност на директива № 2013/59/Евратом. § 1з. ЗБИЯЕ (Нов – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) предвижда, че „Този закон въвежда изискванията на Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ, L 13/1 от 17 януари 2014 г.)“. В чл. 16а ЗБИЯЕ е регламентирано, че „Лицата, които експлоатират ядрени централи осъществяват медицинско наблюдение на допускани до работа лица чрез наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и медицински специалисти, организирани в собствено структурно звено в централата. Медицинското осигуряване в ядрени централи в случаи на аварийни ситуации и/или инциденти се извършва от наети правоспособни лекари с придобита специалност и медицински специалисти, организирани в собствено структурно звено в централата, което отговаря на изискванията, посочени в наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. В Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г в т. 59 към чл. 4 „Определения“ е дадена легална дефиниция на понятията по регламента, включително на понятието „Служба по трудова медицина", като задължително звено с оглед осигуряването на безопасната работа в среда с йонизиращо лъчение. Съгласно легалната дефиниция по директивата „Служба по трудова медицина“ означава здравен специалист или орган, компетентен да осъществява медицинско наблюдение на облъчвани работници, чиято правоспособност да извършва дейност в тази сфера е призната от компетентния орган. Избора е предоставен на държавата и нейния законодател, като в случая нашият законодател е приел, че за ядрените централи ще бъде допуснато извършването на съответните дейности не само от наети правоспособни лекари с придобита специалност, с съобразно изрично разписаното в приложение № 3, но и от специално създадена структура, създаден орган – а именно структурното медицинско звено в самата централа. В случая независимо от наименованието дали служба по трудова медицина или структурно медицинско звено, е изпълнено минималното изискване на регламента, да бъде създадена организация и да са налице медицински специалисти, компетентни да осъществяват медицинско наблюдение на облъчвани работници, а именно на такива, работещи в среда с йонизиращо лъчение. В случая нашият законодател е предвидил разширено наблюдение със завишени изисквания досежно структурите или службите по трудова медицина, които функционират на територията на ядрените централи, като е разписано и минималното изискване на специалисти, което е в повече от изискванията към общите служби по трудова медицина, включително е в повече от изискването на Директивата. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че измененията в Наредбата и Закона са процедирани и във връзка с открита наказателна процедура за нарушение № 2022/2104 по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, която е закрита след представяне на доказателства от страна на България за откритата процедура по изменение за изпълнение на задълженията по Директива № 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013г. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорените разпоредби на Наредбата, поради това, че предвиденото новосъздадено специализирано звено е изключено от възможността за контрол от страна на контролните органи. Напротив в § 6 от самата Наредба е предвидено, че контролът се извършва от органите на държавния здравно – радиационен контрол. Съгласно чл. 12 от Закона за здравето „Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ)“, а съгласно чл. 15 ал. 2 от Закона за здравето „Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването регионални здравни инспекции и от НЦРРЗ“. Т.е. контролът по спазването на изискванията за защита на лицата от въздействие на йонизиращо лъчение, включително и на специалистите и органите, в това число и новопредвиденото структурно звено се осъществява от посочените органи на държавния здравен контрол, а именно определени регионални здравни инспекции /РЗИ/ или от специализирания орган Националния център по радиобиология и радиационна защита /НЦРРЗ/. Следва да се посочи и че НЦРРЗ съгласно чл. 1 ал. 2 от Правилника за устройството и дейността му е „здравно заведение, юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, със седалище в София, бул. Георги Софийски 3“. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Правилника Националният център чрез своето структурно звено Направление „Държавен здравно – радиационен контрол“ осъществява държавния здравен контрол за спазване на изискванията, включително на обектите с национално значение – ядрена енергетика, каквато е ядрената централа. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на оспорените норми, тъй като не е бил предвиден ред за контрол, тъй като предвиденото структурно звено не подлежи на регистрация по реда на Закона за лечебните заведения за разлика от службите по трудова медицина. Това е така, тъй като Закона за лечебните заведения не регламентира и службите за трудова медицина, като и тяхната уредба е в специален закон, а именно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, по който е предвидено като служби по трудова медицина на функционират както съществуващи медицински практики, търговски субекти по Търговския закон, така и създадени от конкретен работодател обособени звена, наименовани служби по трудова медицина. Т.е. по отношение на безопасните условия на труд законодателят е създал специална правна уредба, с оглед възникването, функционирането и контрола им. По аналогичен начин, по отношение на медицинското осигуряване на лицата, работещи в среда на йонизиращо лъчение, законодателят е създал специална правна уредба въз основа на нормите в Закона за здравето, в която е разписал специалния ред по създаването, функционирането, специфичните изисквания спрямо структурата и специалистите, които следва да бъдат осигурени и осъществяването на контрола на структурите и медицинските специалисти осигуряващи медицински дейности и наблюдение във връзка с осъществяване на дейности в среда с йонизиращо лъчение. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По инкорпорираното в касационната жалба искане от жалбоподателката да бъде сезиран Конституционния съд по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/ относно установяването на противоконституционност на новоприетите норми на чл. 16а от Закона за безопасното използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ и чл. 64 ал. 3 изр. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/, настоящият състав намира следното. В искането е посочено, че нормите на чл. 16а ЗБИЯЕ и чл. 64 ал. 3 изр. 2 ЗЗ, с които е регламентирано създаването на собствено структурно звено в ядрените централи, което макар да осъществява медицински и здравни дейности, не подлежи на регистрация както по Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, така и по ЗЗ, като поради това счита, че не подлежи на контрол от държавата. По тези съображения намира, че посочените разпоредби на чл. 16а ЗБИЯЕ и чл. 64 ал. 3, изр. 2 от ЗЗ следва да бъдат обявени за противоконституционни, като по този начин счита, че ще бъде отстранена колизията им с други действащи закони. Искането за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150 ал. 2 КРБ е неоснователно по следващите съображения. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ предвижда, че всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията. С отправеното искане в настоящия случай Н. С. иска установяване противоконституционност на чл. 16а ЗБИЯЕ и чл. 64 ал. 3 изр. 2 от ЗЗ без да посочва на кои разпоредби от конституцията противоречат посочените норми. Напротив изложените съображения касаят не противоречие на тези разпоредби с норми или принципи, заложени в КРБ, а се твърди колизия на тези норми с други закони, в частност Закона за лечебните заведения, както и колизията им с норми на подзаконови актове. Така наведените съображения обаче не съдържат аргументи за противоречие с Конституцията на Република България. При така формулираното искане липсва основание по чл. 150, ал.2 от Конституцията на РБ за сезиране на Конституционния съд. Предвид изложеното искането за сезиране на Конституционния съд следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия