Определение № 2329 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 761/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро плант инвест“ ЕООД срещу решение №290 от 24.11.2025 г. по в.т.д.№330/2025 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №340 от 26.07.2024 г. по т.д.№676/2022 г. на ОС Варна: в частта, с която „Агро плант инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на „Некст Лоджистикс“ ЕООД сумата от 47 467.53 лв. с ДДС, представляваща сбор от възнаграждение по неформален договор за извършване на превоз и по сключен между страните договор за превоз на товари от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 611.17 лв., представляваща мораторни лихви (подробно описани по размер и периоди в решението) и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Агро плант инвест“ ЕООД срещу „Некст Лоджистикс“ ЕООД насрещен иск по чл.79, вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 109 306.44 лв., без ДДС, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, поради неизпълнение на задължението на ответника по договор за превоз на товари от 17.03.2022 г. да извърши превоз на 900.62 тона нерафинирано олио, изразяваща се в разликата между договорената с ищеца и заплатената на трети лица транспортна цена, ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2022 г., до окончателното изплащане, като е оставена без уважение частната жалба на „Агро плант инвест“ ЕООД срещу определение №1544 от 18.11.2024 г. по т.д.№676/2022 г. на ОС Варна в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248 ГПК. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е при договор за международен превоз с определен общ обем и срок (1000 т./45 дни) съдът да приеме, че превозвачът е „изправен“ и няма неизпълнение, само защото липсва формално отделна писмена „заявка“, когато от кореспонденцията и поведението на страните се установява готовност за товарене/покани за изпращане на камиони и отказ/прекратяване от превозвача. 2. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички релевантни доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност (вкл. кореспонденция/имейли, покани, откази) и представлява ли съществено процесуално нарушение постановяването на решението при липса на обсъждане на „централни“ доказателства, на които се основава защитата. 3. Може ли да се уважи иск за възнаграждение по фактури за транспортна услуга само на база осчетоводяване/данъчен кредит, когато ответникът своевременно е оспорил основанието, реалното извършване и приемане на услугата и твърди, че фактурите са извън договора (вкл. след прекратяване), а съдът не е подложил на пълна проверка първичните документи (заявки/CMR/приемане). 4. Следва ли при търговски договор за превоз с определен обем и срок (рамков ангажимент) превозвачът да се счита за изправна страна единствено поради липса на формално озаглавена „писмена заявка“ (съгласно т.2 от договора), когато от цялата съвкупност от доказателства по делото се установява, че в процеса на работа клаузата е била изменена чрез трайна практика на оперативно съгласуване, покани за изпълнение и заявена готовност за товарене и че е налице отказ от страна на превозвача. 5. Освобождава ли отправянето на предизвестие за прекратяване на договор за превоз превозвача от задължението да изпълнява договора в срока на предизвестието и от отговорност за вреди, причинени от неизпълнение в този срок, въпреки изричната покана на товародателя да продължи изпълнението до изтичане не предизвестието. 6. Може ли съдът да приеме за доказано реално извършване на превозна услуга единствено въз основа на счетоводно осчетоводяване и ползване на данъчен кредит, при изрично оспорване на възлагането и изпълнението и при липса на товарителници и други първични доказателства. 7. Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд на конкретни писмени доказателства и възражения, въведени от страната и релевантни за изхода на спора, и води ли това до неправилност на решението. 8. Дължи ли се обезщетение по чл. 82 ЗЗД за разликата между договорната цена и реално платената цена по заместващи превози, когато неизпълнението на първоначалния превозвач е довело до необходимостта от сключване на покривни договори. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо въпрос шести, седми и осми, че са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Некст Лоджистикс“ ЕООД навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по същество страните не спорят относно действителността на процесния договор за превоз от 17.03.2022 г. и извършване на възложените от ответното дружество транспортни услуги на ищеца, за които са издадени четири броя фактури, изпратени на ответното дружество: ф.№59864/21.03.2022 г., ф.№60300/25.03.22 г., ф.№60301/25.03.2022 г. и ф.№60302/25.03.2022 г., като ответникът не оспорва дължимостта на възнагражденията – не твърди неизпълнение на възложения и извършен по тях превоз на суровината съгласно условията на договора. По отношение на възложения преди сключването на договора от 17.03.2022 г. превоз, е установил от представените заявки на ответника-товародател, ЧМР и издадените въз основа на извършения превоз 2 бр. фактури (които са осчетоводени надлежно от ответника, включени са в дневника за продажби и по тях, както и по отношение на останалите четири фактури, е ползван данъчен кредит) възникването на неформално правоотношение по извършване превоз на идентична суровина /нерафинирано олио/, с друга дирекция – Испания. Изразил е становище по отношение на задълженията по всички 6 бр. фактури, че отразяването на фактурите в счетоводството на ответника както и ползването на данъчен кредит по същите, следва да се възприеме като признание за съществуването на превозно правоотношение и извършената по него услуга, респективно е намерил, че материалните предпоставки на иска за реално изпълнение със заплащане от товародателя на дължимото по договорите за превоз /писмен от 17.03.2022 г. и неформални правоотношения от преди сключване на договора по заявки от 15 и 16.03.2022 г./, възнаграждение на превозвача. По отношение на предявения от ответника насрещен иск е посочил, че последният намира основание в разпоредбата на чл.79, вр. чл.82 ЗЗД, като в случая ищецът по насрещния иск посочва като неизпълнение на длъжника (превозвач) противоправно негово поведение, изразяващо се в неизвозване на посоченото в договора количество нерафинирано олио /от 900.62 мт/, което е обусловило заплащане превоза на суровината на трето лице при по-високо навло, довело до намаляване имуществото на товародателя с претендираната сума от 109 306.44 лв. /разлика в транспортната цена/. Счел е обаче, че не се доказва виновно неизпълнение на договора от страна на „Некст лоджистикс“ ЕООД, за което последният да носи отговорност съгласно чл.79 и чл.82 ЗЗД. Установил е, че не е налице спор, че договорът от 17.03.2022 г. е бил прекратен на основание чл.19, т.2 от същия (изрично посочено в клаузата на т.19 основание за безвиновно прекратяване от всяка една от страните по него) с едностранно изявление на „Некст лоджистикс“ ЕООД преди пълното му изпълнение, с писмено предизвестие до „Агро плант инвест“ ЕООД на 04.04.2022 г., съобразно което договорът ще се счита прекратен след изтичане на 30 дневното предизвестие, а именно след 04.05.2022 г., като не се спори и че в периода от отправеното предизвестие за прекратяване на договора на 04.04.2022 г. до преустановяване действието му на 04.05.2022 г., „Некст лоджистикс“ ЕООД не е извършвал превоз на нерафинирано олио. Споделил е изводите на първата инстанция, че не се установява дружеството-товародател да е възлагало извършването на транспортни услуги на ищеца в този период чрез излъчване на писмени заявки съгласно т.II, т.2 от договора (намерил е за неубедителни свидетелските показания на свидетеля А. за отказ за изпълнение на договора от превозвача в периода на предизвестие и е кредитирал същите относно липсата на подадени заявки за превоз към „Некст лоджистикс“ ЕООД след предизвестието от 04.04.2022 г. до преустановяване действието на договора на 04.05.2022 г.), още повече, че от приложените от самото „Агро плант инвест“ЕООД писмени доказателства се установява, че дружеството е сключило договор с трето лице - превозвач още на 04.04.2022 г., по време теченето на предизвестието за прекратяване на договора от 17.03.2022 г. Поради изложеното е приел, че насрещният иск е неоснователен, като за пълнота е отбелязал, че съгласно чл.83 ЗЗД, при заплащане на понесена във връзка с неизпълнението на договор вреда, законът държи сметка и за поведението на кредитора, ако същото е каузално спрямо вредата, а в случая е установено, че по време действието на договора /в предизвестието/ товародателят е възложил транспорта на трети лица -превозвачи при много по-висока цена от уговорената с ищеца. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства (вкл. заявки, ЧМР, фактури, заключения на ССЕ, електронна кореспонденция между страните, в т.ч. и тази от 30.03.2022 г. и 04.04.2022 г. и показанията на разпитаните свидетели), а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните (вкл. по доводите, свързани с подаване на заявки за осъществяване на транспорт в срока на предизвестието, за значението на липсата на писмени заявки за осъществяването на транспорта и за значението на счетоводното отразяване на процесните фактури и ползването на данъчен кредит по тях). По този начин въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК (изключваща наличие на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), както по приложението на чл.235 и чл.236 ГПК, така и относно значението на отразяване фактурата (съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи) в счетоводството на длъжника, на включването й в дневника за покупки по ДДС и на ползването на данъчен кредит по нея, представляващи недвусмислено признание на задължението на страната и доказват неговото съществуване. В този смисъл по втори и седми, а и по трети и шести въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касация не следва да се допусне и по останалите (първи, четвърти, пети и осми) въпроси. Същите са израз на поддържаната от касатора, но несподелена от съда теза, че клаузата от договора, изискваща писмени заявки за възлагане на транспорт (каквито не са били подавани в срока на предизвестието от касатора, който още в началото на срока е сключил нов договор с друг превозвач) е била изменена с конклудентни действия, респективно, че налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по насрещния иск. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, като с посочените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, като предвид предмета на делото, на фактическата и правната му сложност, на обжалвания интерес и на извършените от процесуалния представител на ответника действия, възражението по чл.78, ал.5 ГПК направено от касатора се явява основателно, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 5522 евро с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,